Наблюдавано от Земята, небето изглежда като девствена безбрежност, но в действителност земната орбита е населена с тонове изкуствени спътници и отпадъци, които се движат с опасно висока скорост, пише Popular Science. Според изчисления на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) около планетата ни орбитират 500 хиляди космически боклуци с размер между един и десет сантиметра и около 21 хиляди отпадъци, по-големи от десет сантиметра.
Тези носещи се земната орбита обекти могат да се видят в реално време, благодарение на впечатляващия уебсайт www.stuffin.space, създаден от младия програмист Джеймс Йодър. &ldquo;Уебсайтът показва всичко, което може да се проследи - в ниска орбита, в геосинхронна орбита или другаде&rdquo;, казва Йодър.<br /> <br /> На сайта земното кълбо бавно се върти, заобиколено от точки с различни цветове, като червените показват сателитите, сивите - космическия боклук, а сините - изхвърлените корпуси на ракети. При движение на мишката орбитите на изкуствените спътници и големите бокуци се появяват под формата на сини линии, а имената и посоката им се изписва. В секцията &ldquo;Groups&rdquo; могат да се видят някои от най-големите мрежи от свързани обекти, каквито са системата от GPS сателити на САЩ и конкурентната й руска система GLONASS, както и останките от сблъсъка между руски военен и американски комуникационен сателит през 2009 година. Съществува дори възможност за търсене по име.<br /> <br /> Данните за реалните орбити са взети от SpaceTrack, публично достъпна страница на Департамента по отбрана на Съединените щати. Йодър, който скоро ще завърши следването си в Тексаския университет в Остин, казва, че е създал уебсайта в продължение на &ldquo;около един месец в свободното си време&rdquo;. Той дори планира да добави още информация за сателитите. Изходният код е публикуван в Github, за може който желае да го използва. &ldquo;Надявам се чрез сайта хората да получат по-добра представа за огромния брой обекти, които орбитират над главите им и може би да научат повече за орбитите. Аз лично не осъзнавах колко много неща има там горе, докато не видях точките на сателитите за пръв път&rdquo;, посочва Йодър.