Европейската комисия обяви, че ще участва във финансирането на създаването на суперкомпютър, чрез който ще се опита да разшифрира човешкия мозък и ще си развива индивидуална за всеки човек медицина.
Сред другите задачи на машината ще бъдат предвиждането на климатичните промени и предотвратяването на големи промишлени и природни бедствия.

Комисията започна днес едномесечно допитване сред академичните среди, властите и бизнеса в страните членки за параметрите на поръчката, с очакване догодина да възложи изработването му.

Идеята е да се направи машина със свръхвъзможности, която да се използва за научни цели, съобщи Комисията. Тя трябва да е в състояние да обработва големи количества информация, така че да помогне за решаването на досега неизъплними задачи и тестове.

Чрез суперкомпютъра и технологичната инфраструктура около него, Европа разчита да си върне позициите на водещ регион в технологиите и да възстанови конкурентоспособността на икономиката си.

За първи път в историята четвъртата индустриална революция се случва другаде, не в Европа, заяви неотдавна първят зам.-шеф на Еврокомисията Франс Тимерманс.

Брюксел се надява свръхкомпютъра да помогне и за решаване на проблема с главоломно растящите нужди от обработка на данни. Прогнозите сочат, че до 3 г. в ЕС ще се ползват 25 милиарда устройства, потребяващи интернет, които ще се черпят над 2 зетабайта трафик годишно.

Създаването на супермашината ще е изключително скъпо и затова е от съществено значение то да има подкрепата на страните членки и на частния бизнес, преди да бъде започнато, се казва в мотивите, с които се пуска допитването.

Засега само 8 държави са изразили публична подкрепа за проекта: Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания и Словения.

Междувременно правосъдният еврокомисар Вера Йоурова съобщи, че започва работа по създаването на правила за признаване на електронни доказателства в съдебния процес. Според нея интернет "не трябва да служи като сигурно убежище за престъпниците".

Предложенията ще позволят открити в интернет следи от престъпни деяния да бъдат разглеждани като доказателства при съдебни процеси. Като такива ще се използват информация от електронни абонаменти, от трафик, метадата и друго съдържание, извлечено от следователите по криминални дела.

В много държави електронните доказателства са регламентирани и сега, но не е уреден въпросът, когато иде реч за такива, събрани в друга държава от ЕС. В тези случаи, подобни следи често не се вземат под внимание от съда или пък водят до задънена улица разследванията.