Колаборациите CMS и ATLAS разказаха за аномалии в различните сценарии на разпадането на Хигс бозона, които сочат потенциални нарушения на Стандартния модел на физиката и наличието на физика извън неговите предели, става ясно от статия, публикувана в електронната библиотека аrХiv.org. След като откриха Хигс бозона през 2012 година, физиците от ЦЕРН, които работят на детекторите на Големия адронен колайдер, са прекарали последните четири години в наблюдения на различни сценарии на разпадането на „божествената частица“, опитвайки се да открият в тях следи от нарушаването на Стандартния модел.

Тази седмица колаборациите CMS и ATLAS са представили резултатите от наблюденията на подобни разпади, провеждани през 2011 и 2012 година на двата детектора, когато ускорителят е сблъсквал протони със сумарна енергия 7 тераелектронволта (миналата година този показател беше увеличен два пъти и сега е 14 тераелектронволта).

Като цяло резултатите от проведени анализ сочат, че разпадите на „божествената частица“ се вместват в Стандартния модел но учените са открили следи от няколко аномалии и нарушения едновременно на няколко варианта на дезинтеграция на този бозон или в сценариите на неговото рождение.

Например изяснено е, че съотношението на бозоните на Хигс, възникващи при раждането на двойка топ-кварки, и „божествени частици“, получени чрез сливането на глуони, е било около три пъти по-високо, отколкото предсказва Стандартният модел.

Аналогична картина се наблюдавала за бозоните на Хигс, родени в сблъсък на протони, а броят на разпадите на Хигс бозона на двойки „долни“ кварки и антикварки – обратно, било почти пет пъти по-нисък от предсказания в Стандартния модел.

Всички тези резултати, както се отбелязва в статията, имат достатъчно висока статистическа значимост – от 2,5 сигма и повече, и едва ли ще изчезнат при анализа на новите данни от сблъсъците на протони, които сега получава обновеният ускорител.

Както смята чешкият физик Любош Мотъл (Lubos Motl), подобни отклонения, особено последните, може да говорят, че всъщност съществува не един, а два различни Хигс бозона, разпадащи се по различни пътища.

„Статистическа значимост от 2-3 сигма не ме вдъхновява много. От друга страна, напълно е вероятно някои от тези 3 сигма и дори 2 сигма от аномалиите да съществуват в действителност. Големият адронен колайдер е събрал данни от сблъсъците миналата и тази година и си струва да почакаме техния анализ, който или ще потвърди, или ще опровергае тези необичайни нарушения на Стандартния модел“, пише физикът в своя блог.

Източник: Мегавселена/РИА Новости