Изкуствен интелект реши задачи от държавния зрелостен изпит по български език и литература със 78 процента точност. Този проект впечатли участниците във форума „STEM , иновации и … още нещо“, който беше организиран в Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив, в рамките на Националната програма „Иновации в действие“. 

Създател на платформата е младият програмист Радостин Чолаков, завършил девети клас в гимназията. Сега е на 15 години, но е започнал да се занимава с разработка на софтуер още на девет години, докато учи в родопското село Барутин, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката.

Проектът, озаглавен АзБуки.ML (https://azbuki-ml.com/), е онлайн платформа, която е съвкупност от алгоритми и модели с изкуствен интелект, с възможност да обработват българския език. Това включва корекция на граматични и пунктуационни грешки, генериране на текстове, синтезиране на гласов прочит от написан текст, резюмиране, оценка на настроението в текстовете. Компютърът може да прави кратки преразкази на дълги новинарски статии, както и да поставя запетайки в изреченията.

Учителите се шегуват, че изобретението на Радостин е още един аргумент изпитите да се провеждат присъствено, а не онлайн, каквито идеи се чуват напоследък. Програмата може да помогне на хитреци да си осигурят незаслужено високи резултати.

Последната мисъл на Ради обаче е да помага за нечестно взимане на изпити. „Целта ми е да подготвим услуга за разработчици, компании или изследователи, които нямат познания в сферата на Невро-лингвистичното програмиране. Идеята ми бе вдъхновена от подобни модели за английския език, които стоят зад гласовите асистенти на Гугъл и Епъл. Разработвал съм приложения за тях и винаги съм се дразнил, че нямат добра поддръжка за българския език“, казва Радостин.

По думите му, едно от основните предизвикателства при разработване на подобен проект с невронни мрежи е набирането на данни. За АзБуки.ML са използвани няколко милиона изречения и думи, набрани от корпуси на БАН, BulTreeBank и отворени онлайн портали. Помагали са му учени от ИИКТ, ИБЕ и УчИМИ към БАН, със своите експертни познания по български език, или с осигурен достъп до данни. 

Платформата се използва също за научни и демонстрационни цели в няколко университета и гимназии.

Възможните приложения на подобен продукт са много. С него може да се анализира настроение, може да бъде приложен в онлайн магазините, които да измерват успеваемостта на продуктите си чрез коментарите на потребителите. Медийните уебсайтове могат да вградят в статиите си гласов прочит на текста. Разработчиците на чатботове и други умни помощници могат да интегрират модула за граматичен анализ.

Най-новата услуга в АзБуки.ML е софтуер за подобряване работата на гласовите синтезатори за българския език, за да може да се синтезира по-реалистичен глас от написан текст. С това допълнение платформата вече дава много възможности не само за разработчиците и софтуерните компании, но и в сферата на образованието. Например, компютърът ще може да чете текста на учебниците за улеснение на деца с увреждания.

Преди да участва в първата си олимпиада, момчето от Барутин чува от учителката си по математика на село: „Ради, ти тук нямаш нужната подготовка, няма ги градските уроци, занимални, частни учители, ние не сме на това ниво, нищо чудно да не се справиш“. Бях малък още и това ме разочарова донякъде, ала не се отказах, казва младежът.

„Това, че съм от село Барутин в Родопите, никога не ме е спирало да мечтая, да се боря и да вървя напред“, казва програмистът, който обича красотата и чистия въздух в Родопите.

Радостин вече има зад гърба си множество успешни проекти, спечелени състезания, стипендии и отличия. Разработените от него приложения и програми се радват на голям интерес. Той си партнира дори със световни компании като Google. Лауреат е на Националната олимпиада по информационни технологии за 2020 г. и за 2021 г. Носител е и на награда от Българската асоциация по информационни технологии, в младежката категория, информират oще от МОН.