Секторите, в които държавата е основен работодател, са най-привлекателни за студентите. “Педагогика” вече е второто най-масово професионално направление у нас с 42% по-висок брой студенти и измества на трета позиция “Администрация и управление”.

Два пъти се е увеличил и броят на следващите “Медицина”.Това показва десетото поредно годишно издание на Рейтинговата система на висшите училища у нас (https://rsvu.mon.bg).

Тя сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи аспекти като учебния процес и научната дейност.

„Днес българските висши училища подготвят повече лекари, учители, специалисти по сигурност и отбрана, инженери, студенти в култура и изкуства, отколкото преди 5-7 години, за сметка на това по-малко икономисти, политолози, юристи.

Нов рейтинг: С най-високи доходи са висшистите, завършили тези наши ВУЗ

Направление „Педагогика” е 42% по-висок брой на студентите спрямо 2013-а и вече е второто най-масово у нас, като измества „Администрация и управление”, което се нареждаше неизменно след „Икономика”", обясни основните тенденции Георги Стойчев, част от екипа, който изготвя рейтинга.



За първи път „Право” отпада от петте най-масови направления и се нарежда на 7-о място (виж таблицата).

В същото време през последните 7 години броят на студентите по медицина се е удвоил от около 6000 през 2013-а до близо 12 500 през 2020-а. Това се дължи на нарасналия брой на чуждестранните студенти (56% от всички) и на увеличения с близо 14% брой на българските студенти.

Общо в здравните направления през 2020 г. се обучават над 28 000 души или 13% от студентите в страната. През 2013-а са били едва 7%. Тук се включват и „Стоматология”, „Фармация”, както и „Здравни грижи”, където се подготвят мед. сестри, акушерки и лаборанти, за които има голям глад на пазара на трудна. Ръстът на следващите спрямо 2013-а в последната специалност е 37%.

Още по-висок е процентът в направленията „Национална сигурност” и „Военно дело” - 40%. С обратен знак стоят нещата в топ специалностите „Икономика” и „Администрация и управление”, където има спад от 41% и 45%.

„Той е съпроводен с две положителни тенденции - колкото по-малко студенти, толкова по-добра реализация, както и концентрация на студентите в добрите университети”, обясни Стойчев.

На фона на пандемията делът на безработните сред завършилите през последните 5 г. е 2,8% през 2020-а, при ниво от 2,2% през миналата година. Средният осигурителен доход нараства до 1373 лева при 1297 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014-а. С най-високи средни доходи са завършилите „Информатика и компютърни науки”, „Математика”, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, „Металургия” и „Комуникационна и компютърна техника”.

Образователният министър Красимир Вълчев: Вузовете да се откажат от слабите специалности

Благодарение на промените в план-приема за последните няколко години броят на първокурсниците е намалял от 58 000 на 38 000, посочи по време на представянето на рейтинговата система образователният министър Красимир Вълчев.

„Вече ще приемат по-добри студенти с по-добри резултати и това ще води до по-добра реализация”, каза той и даде пример с УНСС, където има два пъти по-малко студенти.

По думите му много от вузовете вече са разбрали, че трябва да наблегнат на научните дейности и да изискват от студентите да четат и правят проекти, тъй като с това се обвързва и възнаграждението.

„Радостната новина е, че имам 5 университета, които са част от европейски университетски мрежи, а миналата година нямахме нито един”, заяви Вълчев. Висшите училища ще трябва да намалят слабите си специалности и магистърски програми.

„Ходът трябва е обратен - към консолидация, особено на бакалавърските програми”, каза Вълчев и допълни, че с приема за следващата година държавата ще поема следването на студентите по медицина, ако се сключат договор с базите, в които с обучават.

„Спрямо 2013-а се увеличили два пъти чуждестранните студенти. Тогава са били 4%, а сега са близо 8%. Около е 5% от българските гимназисти отиват да учат в чужбина, при 7% за 2019-а, посочи още министърът.

Обсъждат маските в клас другата седмица

Училищата по график до празниците

Най-тежкото време за системата предстои заради грипа

По примерни графици, които МОН е изпратило до школата, ще учат децата до Коледа. След 1-2 седмици ще започне присъствено обучение на различни паралелки по схема и това ще продължи до празниците. Това се разбра от думите на образователния министър Красимир Вълчев.

„Обмисляме редуване, защото не очакваме подобрение на ситуацията. Предложили сме примерни графици, учениците трябва да се върнат и да се видят с учениците и учителите. Ако цената на това е носенето на маски, ще вземем това решение следващата седмица.

Не е подходящо едни и същи деца да се застояват до Коледа в електронна среда. Обсъдихме с общините, че е подходящо график да започне след 1-2 седмици, докато се нормализират стойностите”, обясни той.

Трябвало да се прави и изключение за практики или заниманията в спортните училища или тези по изкуства.

След Нова година министърът очаква училищата да бъдат задължени да минат към дистанционно обучение. „За образователната система най-тежките седмици тепърва предстоят. Те ще са, когато дойдат сезонните грипни вируси”, заяви Вълчев.

Към днес около 45% от учениците не учат присъствено, като 5% от тях са по решение на училищата, а останалите по решение на щабовете.

Класации

Алма матер отново начело

СУ „Климент Охридски” на поредна година се класира на първо място в рейтинговата система. Алма матер води в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. ТУ - София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, а Медицинският университет - София е първи в 4 направления от общо 5. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места.

Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления - от частни висши училища.