Учениците ще изучават Вазов и Ботев с помощта на речник. Причината - големият брой остарели думи в българската литература, които съвременните деца не познават. Според експерти това прави разбирането на творбите почти невъзможно, съобщава Нова тв.

Да изучаваш непреходната българска класика се оказва предизвикателство за учениците, родени в 21-ви век. Ето един цитат от романа "Под игото" на Иван Вазов: "Той беше висок, камбурест, мършав, постал и кьосе..." - тук има поне три думи, които биха затруднили децата. На помощ идва новият речник. Той събира над 1000 остарели, диалектни или чужди думи, използвани в произведенията на българските автори, които се изучат от 6-и до 11-и клас. Срещу всяка дума има обяснение.

Ето и няколко примера. "Которник" - някога така са наричали затворите и тъмниците или "стобор", което ще рече ограда. Някога вместо по-модерната дума "парола" пък са използвали думата "лозинка".

Децата споделят, че такива непознати за тях думи провалят цялото изречение. А според учителите заради непознатите думи децата бързо се отказват да дочетат творбата до края. „Губи се интересът и не е добре за мен през две минути да се обяснява дадената дума. Просто трябва да се скъси дистанцията между четивото и читателя, особено когато това са деца”, разказва Александра Дойчинова, учител по БЕЛ в 51-о СУ "Елисавета Багряна".

Така се ражда идеята за създаване на специален речник. За да напише речника, на автора Марин Гинев му се налага да изчете и "разкодира" всички български произведения, включени в програмите по литература.

„Иначе няма как да разберат учениците нито духа на епохата, нито мислите, вълненията на героите... просто е невъзможно”, казва Гинев. Речникът е напълно безплатен и достъпен онлайн.