През учебната 2022/2023-а е предвидено националното външно оценяване да може бъде проведено и чрез тест, в който задължителните въпроси по български език и литература и математика, да има интегрирани и по други учебни предмети.

Как биха изглеждали новите изпитни формати разясни Радостина Николова, главен експерт в дирекция “Съдържание на предучилищното и училищното образование” по време на онлайн дискусия по темата.

В началото на учебната година преди провеждането на новия изпит министърът на образованието ще определи и кои учебни предмети ще бъдат включени в изпита и съответно кой формат на задачите към кой от учебните предмети ще се включва.

В момента се обмислят вариантите по какъв начин тези интегрирани тестове ще могат да измерват компетентностите на учениците, защото една задача, ако е обвързана с няколко учебни предмета, би могла да измерва високите познавателни равнища само в един учебен предмет, а на другите на по-ниски нива.

Това означава, че специалисти предметници и специалисти тестолози ще имат достатъчно време да създадат модели, примерни задачи и съответно да се направят апробации по отношение на установяване на качествата на всяка една задача”, разясни Николова.

Апробацията на новите задачи и начина им на решаване ще се случва в реално учебно време, за могат учениците да свикнат с тях.

„Учители ще могат във вътрешните оценявания да съставят задачи, които да мерят различни по вид компетентности”, каза експертът.

Николова даде пример как биха се променили тестовете по история. „От вариантите по история ще паднат въпросите кой, кога, коя година, накъде, защо, това са чисто предметното знания и фактология.

Детето не е нужно да е справочник по история, вече и в итнернет може да се намери необходимата информация”, обясни тя.

Познанията на ученика по историята обаче може да бъде проверена чрез това, което е научил и запомнил по изобразително или литература.

„Детето може да реши задача, свързана с историческото познание, която да е през произведение на изобразителното изкуство. Има множество картини, които са на историческа тематика.

Ученикът може да реши задачи чрез откъс от литературно произведение, защото в голяма част от тях са изписани исторически събития”, даде за пример Николова. Изводи за заден исторически период могат да се правят и посредством печата от него време.

„В този формат на изпита ученика може в този формат да има задача, в която да направи извод, свързан с изучаването на близката ни история. Това може да стане през статия на „Работническо дело” или една карикатура – и двете посветени на едно и също събитие.

През този текст и това изображение може да бъде зададена задача, която да изисква от учениците да изведат информация, да я съпоставят”, даде друг пример за новите тестове.

Знанията и уменията по история могат да бъдат проверени на интегралния тест дори и чрез диаграми, които също не са приоритет на историческото познание, но могат да бъдат включени в новия формат на изпита.

Новите формати няма да наподобяват изпита PISA, стана ясно още от обясненията на Николова.

Причината за това е, че той не представлява вариант на интегриран тест между няколко учебни предмета, а има друго предназначение, тъй като тестовете са разделени по отношение на проследяване на компетентности по математика, природни науки, функционална грамотност умения за живот на 21-и век.

Към момента все още има един випуск, който се обучава по старите учебни програми – това са тазгодишните зрелостници.

Тази година 11-и клас започна по новите учебни програми и следващата година те ще бъдат първия випуск, който ще завърши по тях.

„Това обяснява и плавния преход на промяна във форматите на националното външно оценяване, което ще се реализира, когато училите натрупат достатъчно опит за прилагането на компетентностния подход”, обясни експертът в МОН.

Николова подчерта, че компетентностният подход в никакъв случай не означава, че няма да се базира на знания по различените предмети.

„Няма как да формираме компетентност, способност да реагираш в непозната ситуация, ако не използваш предметното знание.

Въпросът е как го ползваш и дали можеш да прехвърляш знания от един предмет през друг, така че да придобиеш способност да решаваш житейски казуси”, разясни експертът. Тя даде пример с историята, която не е само разказвателен предмет, а е пряко свързана с функционалната грамотност.

„Ние работим с разнообразни източници, които дават различна информация и учениците по този учебен предмет е предопределено да обработват информация, да я анализират и да правят изводи, да аргументират позицията си. В никакъв случай не може без предметното знание да се формират компетентности”, заяви Николова.

По думите на експерта прилагането на компетентностния подход в българското образование с важно.

„Това е процес, който не е лек, но е много важен, защото се опитваме да се оттласнем от това да придобиваме знания, да искаме от учениците ни да бъдат енциклопедисти и вървим към това да формираме и развиваме у младите хора умения за живот, които ще им помогнат след 10-20-30 години да постигнат личностна, социална, професионална реализация и да бъдат активни на пазара на труда.

Ние не може да се предположим какви компетентности ще им бъдат необходими”, обясни Николова.

Експертът в МОН увери, че имат готовност предварително да покажат примерни модели на НВО, както се случва и сега. „За да успокоим родителите, които не са специалисти, да знаят как ще изглеждат форматът и те и да няма напрежение, че това ще означава повече частни уроци и повече натоварване за тях и децата”, каза ще Николова.

Златка Димитрова, експерт по образователни политики в екипа на „Образование България 2030”, отправи и препоръки към МОН.

Според нея макар и да има достатъчно време за въвеждането на новите формати, е добре през него да се направят повече усилия да се обсъди форматът с всички заинтересовани страни, за да знае всеки как ще се реализира тази промяна, да има конкретика за формата.