Допълнителни регламенти за забрана на използването на телефони в час няма да помогнат за проблема с разсейването и е много вероятно да останат само на хартия.

Директори и  учители са по-скоро скептични към предложението на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ да се направи промяна в закона и да се подписват споразумения между училището и семейството, в които двете страни се договарят, че е забранено децата да ползват мобилните си телефони в час. 

Пловдивското СУ „Черноризец Храбър“ е първото учебно заведение в Пловдив, което преди години пробва да въведе писмени споразумения със семействата. Документът с правилата на училището се разписваше от двете страни като морален акт за взаимно договаряне за спазване на реда. 

Но родителите подписват и после първи нарушават правилата,  сподели пред "Марица" опита си директорката Елена Кисьова. Починът вече не се прилага. Тогава го въведоха и други учебни заведения, но се сблъскаха със същия проблем - няма никаква юридическа стойност и не може да бъде инструмент в случай на проблемно поведение.

По отношение на телефоните практиката в СУ „Черноризец Храбър“ е по време на учебен час личните телефони на децата да се оставят на определено място. Има известна съпротива у някои ученици, но като цяло нямаме проблем с това, казва Кисьова. В гимназиален курс училището прилага метода 1:1, където ползването на устройства е част от образователния процес.

Според Кисьова предложената промяна в закона ще се превърне в дълга процедура, докато мине през Народното събрание, а в крайна сметка, пак няма да е надежден инструмент. "Ще го вкараме в закона, и какво от това? Там и сега пише много неща.

Въпросът е как ги прилагаме. Според Елена Кисьова единственото работещо решение са правилата на училищно ниво. „Снощи имахме родителска среща, довечера е с други класове. Още в началото казваме на родителите: "Имаме правила - униформа, дисциплина, режим. Ако се нарушават, следва санкция и родителят трябва да съдейства! Въвели сме правила и не отстъпваме от тях. Не може да има 1350 деца в едно училище и да няма регламенти и ред“. 

Според Кисьова няма да са удачни и прекалено драстични забрани - например да не се ползва телефон от началото до края на учебния ден.

Децата вече са различни, не можем да им отнемем технологиите

По-разумно е сегашното положение - оставят телефоните в час, ползват ги в междучасията", смята Кисьова. 

В пловдивското СУ „Любен Каравелов“ цялостната политика е за повече гъвкавост и там всеки учител сам преценява какви да са правилата по отношение на телефоните. Учителят по математика Георги Стоев е сред тези, които активно използват устройствата с образователна цел, включително добавена и виртуална реалност. Понякога, когато поставената задача изисква да не се ползват, ги събира. Но това е изключение само в рамките на конкретното задание. Практиката е телефоните да са при учениците по време на час. 

„Случва се да  се разсейват с тях, но това е, когато не са ангажирани. Затова усилията ми са по-скоро да бъдат въвлечени активно в работа, отколкото да им се налагат забрани - казва Георги Стоев. - Не са подходящи централизирани решения, а автономия на класната стая.

Важно е децата да се научат да ползват телефоните по смисления начин.

По-полезно от забрана е, ако се постави задача, загуби се време с телефона и не бъде изпълнена добре или в срок, ученикът да получи по-ниска оценка. Тогава той сам ще си даде сметка, че това му пречи. Дълъг процес е и е по-трудният път. Но изгражда навик и осъзнаване. По-ефективно ще е в дългосрочен план от забрани, за които не се знае и дали ще се спазват", убеден е учителят.