Една четвърт от българските деца отиват със страх на училище. Това показват резултатите от 2-годишен проект на УНИЦЕФ "Училище без насилие", представени от психолога Иван Игов.
В проекта, проведен от юни 2007 г. до май 2009 г., са участвали още Министерството на образованието и Държавната агенция за закрила на децата, както и екип от специалисти от Дружеството на психолозите в България. Той е обхванал пет училища в София - четири общински и едно държавно.
С една четвърт са намалели случаите на тормоз между съученици в училищата, участвали в проекта. В началото на проекта всяко пето дете е споделяло с майка си и с учител, че е подложено на тормоз. Малко повече са децата, споделяли с приятели, а едно на всеки десет деца е споделяло проблема с баща си или с брат или сестра. След приключването на проекта два пъти се е повишил броят на децата, споделящи с приятели или с родел за преживян тормоз, а 70% от децата заявяват, че споделянето е довело до спирането на тормоза.
„Тези, които са агресорите, си намират онези, които реагират с отдръпване, за да „изявят" себе си върху тях. Но като цяло това са бъдещите лузери на обществото ни. Изследванията в другите страни показват, че 60 процента от насилниците са хора, които след това имат проблеми със закона, а 40 процента от тях рецидивират. Жертвите са хора, които след това са с най-голям брой проблеми при адаптацията си в живота на възрастни. Ние си отглеждаме бъдещите насилници и бъдещите жертви в училище, ако не направим нещо, за да го променим", коментира Иван Игов.
Най-честата форма на насилие между учениците е свързана с удари, обиди, дразнене, разпространение на клевети и клюки, настройване на други деца срещу жертвата и вземане на чужди вещи. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
