16 март 1968 г.: Американски войници извършват масово жестоко клане в Ми Лай

Повечето от жертвите са жени и деца, като преди да бъдат убити, някои от тях са били изнасилени, малтретирани, бити, измъчвани и осакатени. Гаври са извършени и с мъртвите тела, някои от които са били осакатявани.<br /> <br /> Клането в Ми Лай намира широк отзвук по целия свят, като предизвиква масови обвинения във военни престъпления срещу Щатите, и намалява обществената подкрепа в САЩ за войната във Виетнам. Това военно престъпление е известно още като Клането в Сонг Ми, както и като Клането в Пенсвил по американското кодово название на селището.<br /> <br /> <strong>Обстановката</strong><br /> <br /> През декември 1967 г. в Южен Виетнам пристига рота &quot;Чарли&quot; от състава на 1-и батальон от 20-и пехотен полк, 11-а пехотна военна бригада, 23-а пехотна дивизия. <br /> <br /> Първият месец на ротата във Виетнам преминава без преки боеве с врага. Към средата на март ротата претърпява 28 инцидента, които ѝ костват щети и пет жертви, повечето които са от мини и капани.<br /> <br /> По време на офанзивата &quot;Тет&quot; от януари 1968 г. 48-и батальон на НФОВ (Национален фронт за освобождение на Виетнам) извършва няколко атаки в Куанг Нгай. Щатското военно разузнаване докладва, че 48-и батальон на НФОВ, който отстъпва, е получил убежище в градчето Сонг Ми, провинция Куанг Нгай. Няколко малки селца около града - обозначени като Ми Лай 1, 2, 3 и 4 - са заподозрени, че укриват бойци на Виетконг.<br /> <br /> Ротата предприема яростна офанзива срещу селището. Полковник Оран Хендерсън заповядва на офицерите си незабавно да заличат врага. Подполковник Франк Баркър заповядва на командирите на 1-ви батальон да изгорят къщите, да избият добитъка, да разрушат хамбарите и кладенците.<br /> <br /> В навечерието на атаката срещу селцата капитан Ърнест Медина съобщава, че почти всички цивилни жители на селцата около Сонг Ми трябва да бъдат събрани на тържището в града и че който откаже, значи е от НФОВ или е неин симпатизант. Войници задават въпрос на капитана дали заповедта му включва убийство на жени и деца.<br /> <br /> По-късно, по време на разследването, офицерите дават различно тълкувание на отговора на Медина. Някои от тях, включително взводните командири, свидетелстват, че заповедта, както те са я разбрали, била да убият всички северновиетнамски бойци и &quot;заподозрените&quot; (включително жени и деца, както и всичкия добитък), да изгорят селището и да разрушат кладенците.<br /> <br /> Ротата, начело с 1-ви взвод, навлиза в селцата рано сутринта на 16 март, а други две подразделения изграждат кордон около тях.<br /> <br /> <strong>Клането</strong><br /> <br /> Ротата атакува селата след кратка подготовка за артилерийски и въздушен обстрел. Войниците обаче не намират вражески бойци. Оказва се, че повечето заподозрени бойци на НФОВ са се укрили в подземни скривалища под къщите на родителите си или при жените си. Американските войници, един взвод от които е командван от втори лейтенант Уилям Калей, откриват стрелба по една от &bdquo;позициите на врага&ldquo;. След като първите цивилни падат убити или ранени от безразборната стрелба, американците започват да стрелят и да хвърлят гранати по всичко, което мърда, независимо дали е човек или животно. Жестокостта и бруталността на убийствата започнали да се увеличават с всяка минута.<br /> <br /> BBC News описва сцената така:<em> &bdquo;Войниците изпаднали в безумие, разстрелвайки цивилни мъже, жени и деца. Цели семейства, които за по-сигурно се криели заедно в колибите или землянките, не получили никаква милост. Тези, които излизали с високо вдигнати ръце, били убити..... На други места в селото започнали нови зверства: жени били групово изнасилени; виетнамците, които излизали да се предадат на американците, били пребивани и измъчвани, налагани с приклади и промушвани с щикове. Някои трупове били белязани с надпис &quot;C Company&quot; (Рота Ч), изрязан върху гърдите. В късната сутрин дошла заповед от командирите, с която се нареждало продължаване на стрелбата. Положението в Ми Лай било като при масово клане. Телата били пръснати из цялото село</em>.<br /> <br /> Някои цивилни са натикани в напоителни канали, където са разстреляни. Около 70-80 души, обградени в центъра на селото от 1-ви взвод, са убити лично от втори лейтенант Калей и войници, на които той заповядва да стрелят. Калей също застрелва други две групи цивилни с оръжие, взето от войниците, които отказват да убиват повече.<br /> <br /> Военният фотограф Роналд Хебърли свидетелства: <em>&bdquo;Някои хора опитваха да се изправят и да избягат. Те не успяваха и падаха. Тази жена, спомням си, тя стана и се опита да го направи - опита се да избяга с малко дете на ръце. Но тя не успя да го направи.&rdquo;</em><br /> <br /> Войници от 2-ри взвод от окрайнините на селището разстрелват около 60-70 виетнамци - мъже, жени и деца, които бягат на север от Ми Лай 4, през Бинх Тха, махала на около 400 м. северно от Ми Лай 4.<br /> <br /> След победоносния &quot;марш&quot; на 1-ви и 2-ри взвод, 3-ти взвод също е изпратен да унищожи &quot;всяка остатъчна съпротива&quot;. Незабавно започва избиване на всички оцелели хора и животни, които могли да открият, включително виетнамци, които бягат от скривалищата си; довършват и ранените, които стенат сред купищата от тела. 3-ти взвод успява да обгради и убие група от 7 до 12 жени и деца.<br /> <br /> След като 3-ти взвод не открива вражески позиции, 4-ти батальон и 3-та пехотна бригада обхожда покрайнините и напада махалите на Ми Лай 4, като избива около 90 души. Американците загубват един човек, убит от противопехотна мина, а седем войници са ранени от мини и капани.<br /> <br /> През следващите два дни двата батальона са заети с изгарянето на къщите и с гаври над виетнамски пленници. Повечето войници не вземат участие в тези престъпления, но нито им се противопоставят, нито докладват за тях.<br /> <br /> <strong>Намеса на хеликоптерите</strong><br /> <br /> Когато прелита над Ми Лай, мичман първи ранг Хю Томпсън Младши - пилот на хеликоптер от военновъздушното разузнаване, докладва за голям брой мъртви и умиращи цивилни, всички жени, деца и старци, без мъже в боеспособна възраст или въоръжени лица. <em>&bdquo;Там долу е като кървава баня! Какво става по дяволите!&rdquo;</em>- възкликва той.<br /> <br /> Томпсън и екипажът му свидетелстват, че една невъоръжена жена е застреляна от капитан Медина (по-късно Медина твърди, че е помислил, че жената е държи граната).<br /> <br /> Екипажът на хеликоптера прави няколко опита да повика по радиото помощ за ранените. Те приземяват хеликоптера близо до канавка, която се оказва пълна с тела, някои от които показвали признаци на живот. Томпсън моли един сержант (Дейвид Митчъл), който се намира наблизо, да му помогне да изведат ранените от канала, но сержантът отговаря, че по-скоро би сложил край на мъките им.<br /> <br /> Томпсън, шокиран от отговора, се обръща към втори лейтенант Калей, взводен командир на 1 взвод, който му отвръща, че изпълнява заповеди. На известно разстояние от хеликоптера екипажът видял как сержант Митчъл стреля в канала.<br /> <br /> Томпсън забелязва група от жени и деца, блокирани в една землянка, към които се приближават войници. Томпсън заляга и заповядва на екипажа си да открие огън по войниците, ако те стрелят по виетнамците, докато той се опитва да ги изведе от землянката. По-късно Томпсън свидетелства, че е говорил с един лейтенант (идентифициран по-късно като Стивън Брукс от 2-ри военен взвод), на когото казал, че в землянката има само жени и деца, и когото помолил за помощ при евакуацията им. Томпсън свидетелства: &quot;Той отвърна, че единственият начин да ги изкараме оттам, е с ръчна граната&quot;. Томпсън разказва, че наредил на Брукс: &quot;<em>Просто дръж хората си, където са, а аз ще извадя децата!&quot;</em> В землянката Томпсън открива около 16 души, придумал ги да излязат и ги отвел до хеликоптера на две групи.<br /> <br /> След като се завръща в Ми Лай, екипажът на Томпсън намира няколко големи купчини с тела. Забелязвайки няколко оцелели в канала, Топсън приземява отново хеликоптера, а един от екипажа скача в канавката и се завръща с едно окървавено, но здраво дете, което е отведено в безопасност.<br /> <br /> През 1998 г. тримата ветерани, които предотвратяват продължаването на убийствата в Ми Лай, са наградени с медали във Вашингтон.<br /> <br /> Поради решението на американската армия да не предприема преброяване на жертвите в Ми Лай и днес точният брой на загиналите цивилни не може да бъде посочен със сигурност. Броят им в различни източници варира между 347 и 504 души. Мемориалът, поставен на мястото на клането, съдържа имената на 504 души на възраст между 1 и 84 години. По-късно разследване на американската армия посочва 347 загинали цивилни, което е и официалното мнение на военното командване.<br /> <br /> <strong>Прикриване на престъплението</strong><br /> <br /> Първите рапорти за събитията в Ми Лай съдържат сведения за &quot;128 виетконгци и 20 цивилни&quot;, убити по време на ожесточените престрелки. Генерал Уилям Уестморленд, командващ военната помощ за Южен Виетнам, поздравява войниците за &quot;отличната работа.&quot; Американското военно списание &quot;Stars and Tripes&quot; излиза със заглавието &quot;Американски пехотинци убиха 128 комунисти в кървава битка, продължила цял ден&quot;.<br /> <br /> Шест месеца по-късно Том Глен, 21-годишен войник от 11-а лека пехотна бригада, изпраща писмо до новия главнокомандващ американските сили във Виетнам ген. Крейтън Ейбрамс, с което обвинява американската армия в жестоко отношение към цивилните виетнамци. С разследването на твърденията в писмото, което не съдържа сведения за случилото се в Ми Лай (Глен не е знаел какво точно се е случило там), е натоварен 31-годишният майор Колин Пауъл - бъдещ държавен секретар на САЩ от администрацията на Джордж Буш. В доклада си Пауъл е категоричен, че отношенията между американските войници и местните виетнамци са &bdquo;отлични&ldquo;.<br /> <br /> Случилото се в Ми Лай не би станало известно, ако не е писмото на друг войник от 11-а лека пехотна бригада - Рон Райдънауър, който независимо от Глен изпраща писмо с подробно описание на клането в Ми Лай до президента Никсън, до Щатския департамент, до Пентагона и до няколко членове на Конгреса. Копията на писмото са разпратени през март 1969 г. - почти една година след събитията в Ми Лай. Повечето от получателите игнорират писмото с изключение на конгресмена от Аризона Морис Удал. Райдънауър научил за жестокостите в Ми Лай от втора ръка - от разговори с войници от Рота Чарли.<br /> <br /> През септември 1969 г. са повдигнати и първите обвинения в предумишлено убийство срещу Калей и още 25 офицери и войници. Това става два месеца преди широката общественост да разбере за клането в Ми Лай и процеса срещу военнопрестъпниците.<br /> <br /> На 12 ноември 1969 г. в пресата излизат първите сведения за случилото се в Ми Лай, резултат от независимото журналистическо разследване на Саймън Хърш; на 20 ноември Тайм, Лайф и Нюзуик публикуват разкрития за клането и опита му за прикриване от военните, а Кливлънд Плейн Дийлър публикува шокиращи снимки на убити цивилни в Ми Лай.<br /> <br /> През ноември генерал Уилям Пирс е назначен за ръководител на разследването за клането в Ми Лай и на неговото последвало прикриване. Докладът от разследването на комисията е изключително критичен както към действията на Рота &quot;Чарли&quot;, така и към офицерите, прикрили престъплението.<br /> <br /> <strong>Присъдите</strong><br /> <br /> На 17 ноември 1970 г. Армията на САЩ повдига обвинения срещу 17 офицери за прикриване на информация по случая. Повечето от обвиненията по-късно са оттеглени, а единственият, срещу когото е проведен процес по обвинението в прикриване на информация, е оправдан през декември 1971 г.<br /> <br /> На 29 март 1971 г., след четиримесечен процес, през който той твърди, че е изпълнявал заповедите на Медина, Уилям Калей е признат за виновен по обвинение в предумишлено убийство и в издаване на заповеди за разстрел. Калей е осъден на доживотен затвор. Два дни по-късно президентът Никсън взима скандалното решение да освободи Калей от затвора, настоявайки за преразглеждане на присъдата. След преразглеждането присъдата на Калей е намалена на 4 години и 1 месец затвор във военния затвор във Форт Бенинг.<br /> <br /> В отделен процес капитан Медина отхвърля обвиненията, че е издавал заповеди, довели до масово клане, и е оправдан по всички обвинение.<br /> <br /> Оказва се, че много от войниците, замесени в събитията в Ми Лай, са напуснали служба, поради което са изключени от обвинението. В крайна сметка единствената присъда, произнесена по случая, е тази срещу Калей.<br /> <br /> Някои наблюдатели приемат, че материалите по делата, свързани с клането в Ми Лай, всъщност представляват ревизия на законите на войната, скрепени след Нюрнбенския и Токийкия поцес за военни престъпления. Щатският секретар по отбраната Робърт Калауей заявява пред &bdquo;Ню Йорк Таймс&rdquo;, че присъдата на Калей е намалена, защото той искрено вярвал, че изпълнява заповеди - оправдание, което е в противоречие със стандартите от Нюрнберг и Токио, където много военни са екзекутирани заради подобни действия.<br /> <br /> Клането в Ми Лай не е единственото военно престъпление, извършено от американски войници. Няма обаче случай, освен Бенинг, някой от тях да е осъден, като това е последователна линия на Пентагона.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br />