На 17 март 180 г. умира римският император и философ Марк Аврелий Антонин. Той спада към династията на Антонините и е последният от „Петимата добри императори”. След смъртта си е обожествен от Сената.
Марк Аврелий управлява Римската империя от 161 до 180 г. (от 161 до 169 г. съвместно с Луций Вер, от 169 до 177 г. - еднолично, от 177 до 180 г. - заедно със сина си Комод). През неговото царуване империята е въвлечена в изтощителна серия от отбранителни войни по границите си и преминава през период на обществени сътресения и икономически затруднения. Марк Аврелий е запомнен най-вече със своето посвещаване на стоическата философия и с оставените от него философски записки.<br /> <br /> <strong>Ранни години</strong><br /> <br /> Роден е в Рим като наследник на състоятелна патрицианска фамилия, произхождаща от испанския град Укуби. При раждането си получава името Марк Аний Вер. Семейството му има консули от предшествениците си.<br /> <br /> Марк Аврелий е син на претора Марк Аний Вер и богатата Домиция Луцила, дъщеря на Публий Калвизий Тул Рузон (консул 109 г.) и Домиция Луцила Старша &ndash; роднина на император Адриан. Внук е по баща на Марк Аний Вер (три пъти консул) и на Рупилия Фаустина. Брат е на Ания Корнифиция Фаустина. Сестрата на баща му Фаустина Стара е съпруга на римския император Антонин Пий и майка на Фаустина- младша, която става съпруга на Марк Аврелий.<br /> <br /> Той се ползва с благосклонността на император Адриан, който рано открива бъдещите му способности, лично се грижи за неговото възпитание и го подготвя, за да заеме висшия пост в държавата. Според писанията на Аврелий Виктор, от най-ранна възраст бъдещият император притежавал толкова спокоен характер, че нито радост, нито мъка се изписвали на лицето му и водел аскетично съществуване, въпреки неговото нестабилно здраве, което продължило през целия му живот.<br /> <br /> Тъй като Аврелий е още млад, Адриан обявява Елий Цезар за приемник на властта, като е планирано по-късно тя да премине в ръцете на Марк Аврелий. Елий обаче умира твърде скоро. През 138 г. Адриан, на когото остават само няколко месеца живот, избира за наследник Антонин Пий, но с условие, че той ще осинови веднага непълнолетните Марк Аврелий и Луций Цейоний Комод (синът на Елий Цезар) като следващи кандидати за престола.<br /> <br /> През управлението на Антонин Пий (138-161) Марк Аврелий е официален престолонаследник в продължение на 23 години. През 145 г. Марк Аврелий става зет на император Антонин Пий, след като се жени за своята първа братовчедка по майчина линия Фаустина Младата, дъщерята на Антонин Пий и Фаустина Старата. През 30-годишния им брак се раждат тринадесет деца, но само един син и четири дъщери надживяват баща си.<br /> <br /> Той посвещава много от времето си на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време. Негови учители са известните ритори Фронтон и Херод Атик. Около 146&ndash;147 г. той спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, ставайки убеден стоик.<br /> <br /> След смъртта на Антонин Пий в 161 г. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Той веднага поисква от Сената да бъдат предоставени равни с неговите права на Луций Комод (той е известен още като император Луций Вер). Това е първият случай на съвместен принципат в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий &mdash; Ания Луцила е сгодена за Луций Комод.<br /> <br /> <strong>Войни и управление</strong><br /> <br /> Марк Аврелий единодушно е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ, а според оценката на историци и съвременници, неговият възвишен и сериозен характер представлявал забележително олицетворение на римските добродетели. Освен с блестящо образование, той се отличава с благородство и сдържаност в поведението си. Властването му съвпада с епохата, наречена &quot;Златен век&quot; на Римската империя, време, когато държавата се намира във върха на своето могъщество и слава, но това също така е и времето, когато започват да се появяват първите признаци на наближаващата криза.<br /> <br /> Във вътрешната политика Аврелий се стреми да поддържа курса на своите предшественици: допълва юридическите и административните реформи, подпомага бедните и нуждаещите се, демонстрира милосърдие и скромност на обществените прояви. Полага грижи за възстановяването на занемареното селско стопанство в Италия, вече все по-изоставаща в сравнение с провинциите. Той е един от последните императори, които поддържат приятелски отношения с нобилитета и Сената.<br /> <br /> <strong>Съуправление с Луций Вер<br /> </strong><br /> Практически цялото управление на Марк Аврелий е подчинено на предотвратяване на военните конфликти &mdash; от деветнадесетте години, през които управлява, само четири преминават в мир. Отначало империята е заплашена от размирици в Северна Британия (161 г.) и от нападение на германските племена хати по река Рейн в Горна Германия (162 г.).<br /> <br /> Когато спокойствието на запад е възстановено, войски на царството Партия завоюват Армения и разгромяват две римски армии в Сирия и Кападокия. Там са изпратени легиони начело със съимператор Луций Комод Вер. Под командването на двамата военачалници Авидий Касий и Стаций Приск Армения е отвоювана от партите (163&ndash;164), вражеската столица Ктезифон е завладяна, а Месопотамия е разграбена. Но сред войската се разпространява зараза, което кара римляните да изоставят завоеванията и да се оттеглят през 166 г.<br /> <br /> С връщането на победните войски, в империята е донесена и смъртоносна болест, епидемията от която предизвиква ужасни опустошения сред населението. През 167 г. епидемията достига Рим, където отнема по 2 хиляди човешки живота на ден, или близо една четвърт от жителите на града. Следват и други бедствия: слаба реколта и масов глад, наводнения, земетресения. Настъпва период на икономически затруднения и финансова криза, поради което съдържанието на сребро в монетите е намалено.<br /> <br /> В това време варварските народи започват мащабни нападения по северните граници на империята. Римските земи по Дунав и Рейн са най-засегнати от инванзията на хати, маркомани, лангобарди, язиги и други. През 167 г. племената квади и маркомани навлизат в алпийските провинции и успяват да нахлуят даже в северна Италия, но накрая са изгонени след тежки боеве (168 г.). Критичното положение и недостигът на военна сила принуждават римляните да набират попълнения сред гладиатори и бивши роби. Пострадват също така провинциите Тракия, Македония и Ахея, нападнати през 170-1 г. от племето костобоки.<br /> <br /> <strong>Самостоятелно управление<br /> </strong><br /> През 169 г. Луций Вер умира по време на кампания срещу варварите и Марк Аврелий остава едноличен император. В същата година имперските съкровища са продадени на търг, за да се финансират военните действия и от 170 до 174 г. Марк Аврелий се намира при действащата Дунавска армия, която воюва с маркоманите, квадите и сарматите. Кампанията протича успешно и легионите навлизат в земите на варварите. Императорът възнамерява да основе две нови провинции отвъд Дунав - Маркомания и Сарматия (на територията на днешните Чехия и Словакия). Плановете за завоевания обаче са осуетени от внезапно започналите въстания в източните провинции.<br /> <br /> Избухналото голямо въстание на овчарите (&quot;буколи&quot;) в Северен Египет е потушено през 175 г. от Авидий Касий - талантлив пълководец, имащ големи пълномощия на изток. На свой ред обаче той се обявява за император, възползвайки се от слух за смъртта на Марк Аврелий. Метежът е бързо потушен, а Касий е убит от поддържащите го легиони, но тези събития принуждават императора да напусне Дунавските области и да остави завоюването им недовършено.<br /> <br /> На север от река Дунав са създадени области, в които римляните позволяват да се заселват варварски племена срещу задължението от тяхна страна да защитават римската граница. Това са първите стъпки за масово заселване на чужденци в покрайнините на империята.<br /> <br /> След потушаване на бунта на Касий, императорът заедно с Фаустина, Комод и висши офицери продължава своята обиколка на изток, преминавайки през Египет, Сирия, Мала Азия, Гърция и Тракия (в края на лятото на 175 г. преминава през днешните български земи по маршрута р. Дунав - Нове (дн. Свищов) - Емпориум Дискодуратера (дн. с. Гостилица) - Троянски проход - Филипопол (дн. Пловдив) - Хадрианопол (дн. Одрин) и през 176 г. отпразнува в Рим триумф след осемгодишно отсъствие. Вероятно тогава е издигната триумфалната 30-метрова Колона на Марк Аврелий (през 1589 г. на нея е поставена статуята на апостол Павел).<br /> <br /> <strong>Съуправление с Комод<br /> </strong><br /> В 177 г. Марк Аврелий прави сина си Комод свой съуправител. Но мирът не продължава дълго, а обстановката по Дунавската граница отново изисква присъствието на императора там. Римляните водят поредната война с германските племена и постигат важни победи (178 г.), макар и те да не са окончателни.<br /> <br /> Плановете за анексирането на нови земи отвъд Дунав още веднъж се провалят, този път поради смъртта на императора. Марк Аврелий умира във Виндобона най-вероятно от чума (март 180 г.). Смъртта му причинява всеобща скръб сред народа на Рим.<br /> <br /> Дни преди смъртта си той представя Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.<br /> <br /> Според оценката на древния историк Дион Касий, Аврелий не срещнал добрата съдба, която заслужавал, защото бил слаб физически, а проблемите и неуредиците съпътствали цялото му управление. Все пак обаче той успява да преведе и запази империята през извънредни трудности, макар че предава властта на един, както по-късно се оказва, напълно неподготвен и покварен наследник. Неговите биографи твърдят, че ако не бил Аврелий, то тогава целият римски свят би рухнал из основи.<br /> <br /> Марк Аврелий Антонин е автор на философско произведение, озаглавено Meditations, &bdquo;Размисли&ldquo; (&bdquo;Самонаблюдения&ldquo;, или &bdquo;Към себе си&ldquo;). Писано по време на военни походи, то се преписва и разпространява след смъртта му. Отразява стоическите възгледи на императора.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />