На 18 юни 1868 г. (ст. стил) последните тридесетина души от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа достигат до връх Бузлуджа, където са обградени от редовни турски части в състав около 700 човека.
Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби, в боя е убит и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници правят опит да пробият кордона на турските войски, но от тях се измъкват само четири човека.<br /> <br /> Четата в състав от 129 души навлиза в България на 4 юни, като отначало се прехвърля от румънското село Петрушан на малък остров в Дунав. Предварителния план предвижда след прехвърлянето на българска земя да бъде обявено въстание и четата да послужи като катализатор на всеобщо освободително движение. Това, разбира се, не става.<br /> <br /> Четата дебаркира на българския бряг близо до устието на река Янтра. Поради случаен инцидент тя е разкрита скоро от турските власти. Бързо е сформирана потеря от около 100 души башибозук.<br /> <br /> Първият бой е при село Караисен. Следва боят при село Горна Липница, а при Вишовград четата се сблъсква с многохиляден редовен аскер. В решителния четвърти бой при село Канлъдере раненият Стефан Караджа е заловен и на 31 юли умира от раните си в затвора в Русе.<br /> <br /> Четата намалява наполовина, има и много ранени. С падането на нощта те продължават към Балкана и този път успяват да се откъснат от преследвачите.<br /> <br /> На 13 юли достигат до с. Дебел дял, западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите успяват да достигнат Стара планина, където по неизвестни причини се отделя група от 14-15 човека.<br /> <br /> Така се стига до последния съдбоносен бой на четата на Бузлуджа на 18 юли.<br /> <br /> <em>/По публикации в интернет/</em><br /> <br />