На 25 септември 1923 г. въстаници от Северозападна България водят успешен бой срещу правителствена част край гара Бойчиновци. Това е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание.
На 24 септември по заповед на Окръжния революционен комитет на БКП главните сили на въстаниците под ръководството на Георги Дамянов и Иван Михайлов се насочват към Враца с цел да я превземат.<br /> <br /> По същото време правителствени войски от Шуменския гарнизон, въоръжени с 5 картечници и 2 полски оръдия, настъпват по железопътната линия Криводол - Бойчиновци и привечер завземат гара Бойчиновци.<br /> <br /> Това заставя ръководството на въстаниците да пренасочи още през нощта главните си сили към Бойчиновци. Там пристига Гаврил Генов, който е назначен за командир на бойната операция.<br /> <br /> Въстаниците са зле въоръжени - разполагат едва с 2000 пушки, 4 картечници и 1 планинско оръдие. Правителственият отряд, въпреки че е многократно по-малоброен, е заел изгодна тактическа позиция на Бойчиновското плато, укрепил се е в сградите на гарата.<br /> <br /> Въстаниците започват атаката на 25 септември в 4 часа сутринта. Тъй като повече от половината от тях са невъоръжени, те откъсват слънчогледови стъбла от околните ниви, за да изглежда в сутрешния сумрак, че носят пушки. (Именно този факт вдъхновява Гео Милев за метафората със слънчогледите в поемата му &quot;Септември&quot;.)<br /> <br /> Правителствените войски не издържат на масовата фронтална атака. Първоначално постепенно, а скоро след това масово, правителствените войски започват да отстъпват и в крайна сметка се предават.<br /> <br /> След победата на гарата е устроен митинг, на който Гаврил Генов призовава въстаниците към още по-голяма самоотверженост в борбата. Изходът на битката повдига бойния дух на въстаниците.<br /> <br /> Бойчиновският бой обаче е последната победа на въстаниците в хода на Септемврийското въстание. Най-много жертви дава този регион.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />