На 26 юни 363 г. в бой край персийската столица Ктезифон загива последният езически римски император Юлиан Апостат (Отстъпник). Известен е и като пълководец, философ, интелектуалец и писател.
Ранни години
Юлиан е роден през 331 г. в Константинопол. Като дете е свидетел на убийството на семейството си, поръчано от неговия братовчед Констанций II, който през 337 г. става император. От този момент се заражда скептицизмът му спрямо християнството. Той и брат му Констанций Гал получават християнско възпитание.
Констанций II дава разрешение на Юлиан да продължи образованието си, като се е смятало, че той ще бъде подготвян за духовник. По време на обучението си в прословутата през античността академия на Атина, Юлиан опознава древната философия и религия, общува с езически мислители, възприема идеите им и започва да води двойствен живот, ставайки прикрит последовател на митраизма и неоплатонизма.
Възкачване на трона
След като брат му Констанций Гал е провъзгласен за Цезар на Изтока през 351 г., ( по-късно в резултат на придворни интриги е екзекутиран от Констанций II), през 355 г. Юлиан е извикан в императорския двор в Милано, където Констанций му дава титлата Цезар на Запада. Констанциевата сестра Елена става съпруга на Юлиан.
Младият Юлиан е изпратен в Галия, за да защити провинцията варварското нашествие. Смятало се, че поради неговата неопитност в битките, Юлиан нямало да се справи или ще загине.
В следващите години като цезар Юлиан воюва срещу нахлуващите в Империята германски племена и постига неочаквани успехи, въпреки първоначалната липса на опит. Той връща Кьолн под имперска власт през 356 г., отблъсква алеманите и пленява вожда им Хнодомар в битката при Страсбург през 357 г., подсигурявайки безопасността на имперската граница по река Рейн за следващите години.
Юлиан печели симпатиите на народа и на войниците, което буди безпокойството на император Констанций II. През 360 г. Констанций изисква от Юлиан да му изпрати най-добрите галски отряди в подкрепа на източните провинции, което предизвиква военен бунт, довел до възкачването на Юлиан на императорския трон.
Гражданската война е избегната единствено поради смъртта на Констанций II, към края на 361 г.
Управление
След внезапната смърт на Констанций II в Киликия, Юлиан е признат за законен император на 3 ноември 361 година. При пристигането си в Константинопол той показва намерение да следва съвсем различна политика от тази на предшественика си. Юлиан незабавно съкращава раздутите разходи в императорския двор, намалява броя на придворните служители и масово уволнява корумпираните евнуси. Осъжда на смърт влиятелният евнух Евзебий, който е стоял зад много от несправедливите решения на Констанций, включително и спрямо самия Юлиан.
Религиозна политика
При възкачването си на престола Юлиан прекратява преследването на езичниците и разрушаването на храмовете им. Макар император Константин I да обявил християнството за равноправна религия, а не за официална и единствено разрешена, по времето на неговото управление и това на наследниците му, било забранено да се поддържат езическите светилища. Много храмове директно са разрушавани и всичко това било част от негласна вътрешнодържавна политика.
В отговор, след встъпването си във власт, Юлиан предприема подобни мерки срещу християнските свещеници и църкви. Той присмехулно нарича Исус Христос просто „Галилееца“, отричайки божествената му същност. Заради отричането си от християнството и връщането към езичеството Юлиан е наречен от християните с прозвището Апостат (Отстъпник).
В своя едикт за толерантността от 362 г., Юлиан разпорежда отново да бъдат отворени езическите храмове, да бъде реституирана храмовата собственост и да бъдат върнати прогонените от църквата епископи. С едикта си за училищата, императорът забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи. При пристигането на Юлиан в Антиохия храмът на Аполон е изгорен, за което той обвинява християните и затваря главната църква там.
Юлиан Апостат е крайно непопуярен сред християните в империята и е особено ненавиждан от висшето духовенство, което е свикнало да получава значителни облаги от предишните императори на Константиновата династия.
Демонстрираната от императора религиозна посветеност и неприкритата му привързаност към ретроградните философии на отминаващата древност, остават недоразбрани сред масата от населението, будейки подигравки и недоверие. Не среща достатъчно силна подкрепа и мечтаното от Юлиан възраждане на античният паганизъм, под формата на нов синкретичен култ, смесващ идеи и елементи от различни други религии.
Поход на изток
През март 363 г. Юлиан се отправя на амбициозен военен поход срещу Сасанидска Персия, решен да отърве Римската империя от опасния съсед на изток. В началото кампанията е успешна за римляните, но впоследствие се появяват сериозни затруднения и Юлиан прекратява настъплението на армията си в Месопотамия.
Под командването на Юлиан легионите окупират персийската територия по течението на р. Ефрат и през май 363 г. побеждават сасанидите на Шапур II пред стените на столицата Ктезифон (сега в Ирак).
Въпреки победата войските на Юлиан не са в състояние да превземат крепостта и след известно колебание той решава да започнат отстъпление. Според източниците, император Юлиан загива в случайна схватка с перси близо до Ктезифон. Уверен в победата си, той влиза в бой без доспехи и е фатално ранен от копие. Според съвременника му Либаний, императорът е убит от свой войник-християнин, по религиозни подбуди.
Творчество
Написаното от Юлиан, дори само това, което е устояло на християнския набег, не е никак малко. При това повечето е създадено в последните от живота му, когато вече е зает с административна дейност. Енергичен и пламенен, той твори бързо, за деня. При това квалификацията публицистика би могла да изглежда вярна, отнесена не само към писмата му.
Интересен документ за синкретизма в религиозното мислене на онова време представляват двете му речи „Към царя Слънце" и „Към майката на боговете". Други две, които оборват възгледите и начина на живот на киниците, са вече истинска публицистика. Написани са по конкретен повод - след публични проповеди на киници, чути от Юлиан. Автор и на епиграми, той създава и две прозаически сатири: едната, писана в Константинопол в 361 г. и наречена „Цезарите", представя в критична светлина императорите християни от неговата династия, особено Константин I; другата, създадена в началото на 363 г. в Антиохия и озаглавена „Мизопогон" или „Враг на брадите", дава отговор на критиките, с които бил посрещнат в силно похристиянчената Антиохия (по подражание на Адриан, пионера на елинската култура във II век, Юлиан също носел брада).
За съжаление между унищожените творби е по-голямата част от съчинението му „Срещу галилеяните", написано въз основа на документи и раннохристиянски източници, на свой ред също не достигнали до нас. Сборникът с частни писма образува най-живата част от неговото писмено дело. Най-ранните са писани в последните години на Юлиановото цезарство в Галия, а най-късните са от времето на престоя му в Антиохия, преди да се отправи към гибелта си на изток.
Животът на Юлиан се явява вдъхновение и основна тема в едноименния исторически роман на американския автор Гор Видал, написан през 1964 г.
/По материали в интернет)
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
