Родено в Благоевград момче, осиновено във Франция, вчера реши да използва силата на социалните медии, за да открие майка си. Васил Тодоров Христов, чието френско име е Жулиен Сервел, е роден на 10 март 1989 г., а според документите, с които разполага, биологичната му майка е Росица Тодорова и е родена на 7 октомври 1966 г., пише струма.бг.

Спомени от Благоевград Васко няма никакви, но има цяла папка с писмени доказателства за българския си произход и дори с вестникарска изрезка, която ни изпрати. Статията за него е под заглавие „Циганче стана французин срещу 80 000 лв.” и в нея се описва как 4-годишният Васко от дома в с. Петрово е отлетял за Бордо, осиновен от френския рекламен агент Жан и медицинската сестра Бриджит.

Двамата осиновители изчакали дъщеричката им да навърши 7 г. и подали документи за осиновяване във френското посолство в София.

Причината да се насочат към нашата страна била турне на Силви Вартан в България, след което тя споделила във френските медии колко много български деца има у нас в сиропиталищата и колко трудно живеят те.

Сем. Сервел всъщност се оказват първото западноевропейско семейство, осиновило дете от дома в санданското с. Петрово, а заглавието на публикацията визира държавната такса, която те трябвало да платят за осиновяването.

Васко-Жулиен разказа, че от осиновителите си знае как до 4-годишната възраст е бил прехвърлян в 4 български социални дома, включително и в София, преди да се озове в Петрово.

„Живея във Франция, в град По, който през 16-и век е бил столица на кралете на Навара и тук е живял Анри IV – разказа Васко. – Не знам нищо за майка ми освен онова, което пише в българското решение за осиновяването ми, френското решение и в няколко писма. Тези писма са писани от адвокат Радослав Пехливанов от София, който е помогнал на моите родители да ме вземат, но според моите изследвания той за съжаление вече не е жив", споделя той.

 



"Имам снимки на деца в дома в Петрово, но те са от 1997 г. и аз не съм на тях. Мисля обаче, че един от възпитателите тогава – този от снимката, би могъл да ми каже нещо за майка ми”, добавя младият мъж.

Васил твърди, че търси биологичната си майка, защото иска да знае по какви причини го е изоставила и да разбере дали има в България братя и сестри.

„Просто трябва да знам дали ме помни и дали е съгласна да говори с мен”, казва младият мъж. Той е убеден, че дължи истината за произхода си на своите деца, които са 4.


По спомените му този мъж е бил възпитател в с. Петрово през 1993 г., когато е бил осиновен