Преди време в телевизионен репортаж питаха софиянци, вървящи по централния булевард „Мария Луиза” от Халите към Лъвов мост, коя е тази въпросна Мария Луиза. Повечето вдигаха рамене. А става дума за първата съпруга на най-големия престъпник в новата ни история цар Фердинанд, основен виновник за две национални катастрофи и който никога след това (1918-1948 г.) не е допуснат да посети България. По време на едва 6-годишния брачен живот Мария-Луиза родила четири деца (Борис, Кирил, Евдокия и Надежда) и починала след раждането на Надежда. Дали само обстоятелствата, че е съпруга на княз и майка на цар, са достатъчни булевардът да носи името й?
Въведението е длъжко и може би малко тромаво, но то основателно поставя въпроса защо, след като е увековечено името на Мария Луиза, бе изтрито името на Людмила Живкова от обществено-политическия ни живот, която беше по-голям бунтар срещу тоталитарния режим, отколкото членовете на Комитета за защита на Русе и дисидентите, които закусваха с френския президент Франсоа Митеран. И направи за името на България повече от всеки друг!<br /> <br /> Да си припомним: Людмила Живкова е български политик и държавник, дъщеря на Генералния секретар на БКП Тодор Живков, член на Политбюро на ЦК на БКП, председател на Комитета за култура.<br /> <br /> Людмила Живкова завършва история в Софийския университет (1965), история на изкуството в Москва (1970) и специализира в Оксфорд. Назначена е за заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (1971-1972) и на Комитета за изкуство и култура (1972-1973), след това и за негов първи заместник-председател (1973-1975). Председател е на Комитета за изкуство и култура с ранг на министър от 1975 г. до смъртта си през 1981.<br /> <br /> &bdquo;В качеството си на министър на културата, Людмила Живкова прави един от рядко успешните за социалистическа България опити за реформа. Създава мощен екип в Комитета за култура, дясна ръка ѝ е историкът Александър Фол. Безспорно изиграва роля за отварянето на България в културно отношение към несоциалистическия свят - прокарва и реализира идеята за създаване на Галерията за чуждестранно изкуство в София, както и поредица международни изложби и мероприятия. България е посетена от мнозина изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят, често по нейна покана.&quot;<br /> <br /> Забележителен е приносът ѝ в популяризирането на българската култура и историческо наследство зад граница. Един от многото примери за това е изложбата &bdquo;Тракийското изкуство и култура по българските земи&ldquo;, обиколила повече от 25 столици по света и станала причина за световен интерес към тракологията&rdquo; &ndash; гласи справка за Людмила Живкова в интернет.<br /> <br /> В същото време Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на първата международната детска асамблея &quot;Знаме на мира&quot;, проведена от 16 до 25 август 1979 г. под егидата на ЮНЕСКО. Нейна е заслугата за изграждане на комплекса &bdquo;Камбаните&rdquo; край София.<br /> <br /> Българите, свидетели на ония времена, де охотно или неохотно ще признаят, че основната заслуга за построяване на Националния дворец на културата (НДК) принадлежи именно на Людмила Живкова. Дворецът до 1990 година заслужено носеше нейното име, но новите псевдодемократи набързо го заличиха.<br /> <br /> Благодарение на нейната лична упоритост е съхранен Царският дворец в центъра на София, където е било предвидено да бъде изграден нов комплекс за нуждите на държавния протокол.<br /> <br /> Людмила Живкова допринася за облекчаването на режима за допускане на българи, особено учени и културни дейци, за посещения и работа в Западна Европа и в САЩ. Пак на нея се дължи откриването на десетки хиляди културни домове, библиотеки, музеи и галерии из цялата страна, лично е организирала успешни археологически експедиции.<br /> <br /> Многобройните дейности, организирани от нея с идеята да популяризира по света самобитното културно наследство на България, се тълкуват като &bdquo;национализъм&ldquo; от съветското ръководство. Особено остра е реакцията срещу инициативата &bdquo;1300 години България&ldquo;, защото Киевска Рус е създадена 201 години след България.<br /> <br /> След тежка автомобилна катастрофа през 1973 г. Людмила Живкова се увлича по източни философии и езотерични учения. Известни са отношенията й с Ванга. Тя установява връзки със семейството на художника Николай Рьорих, проповядващ философско-социалната система Агни Йога, с което още повече си спечелва недоверието на идеологическите цензори в Съветския съюз.<br /> <br /> Противниците й в България я критикуват заради огромните средства, хвърляни в амбициозните й проекти. Нейната &bdquo;неудобност&ldquo; и странни убеждения са причина да се спекулира със загадъчната й смърт само 5 дни преди да навърши 39 години.<br /> <br /> По този повод дипломатът-писател Богомил Герасимов пише:<em> &quot;Смъртта на Людмила Живкова беше едновременно убийство и самоубийство. Тя напусна живота по насилствен начин, защото бе притисната до стената, в ъгъла, изправена пред една единствена алтернатива, която не можеше да приеме - уволнение, принудително напускане на поста председател на Комитета за култура уж по здравословни причини.<br /> Това беше една своеобразна екзекуция, продължила около месец преди физическата й смърт. Организаторите са вярвали, че внезапната смърт ще мине пред обществеността, защото е предшествана от многократно използваната &bdquo;дъвка с подправки&rdquo; от катастрофи, травми, преумора, агни йога, увлечения, разочарования от далавери на най-близките й сътрудници.&quot;</em><br /> <br /> Самият Тодор Живков пише в своите мемоари следното за кончината на дъщеря си:<em> &bdquo;През последните месеци от живота си тя бе изразходвала вече сетните си сили. Виждах това, пък и лекарите не криеха от мен истината за състоянието и. Тогава взех отпуск и прекарахме трийсетина дни заедно на Боровец. С нас имаше и лекар, който я наблюдаваше и провеждаше необходимото лечение. Но пред очите ми тя губеше сили с всеки изминал ден, отпадаше физически все повече и повече&rdquo;.</em><br /> <br /> Според вътрешни хора двамата са имали грандиозен скандал в онези дни. Поводът не е известен, възможно е да е бил предизвикан от факта, че се подготвяли гонения за близките нейни сътрудници. Но е вероятно,че именно тази свада е довела до крайното влошаване на състоянието на Людмила.<br /> <br /> На 20 юли следобед тя ненадейно решава да се прибере в София. Баща й по това време не е на Боровец. Нямало го там и съпругът й Иван Славков. &bdquo;Приготви колата. След 10 минути заминаваме&rdquo; - заръчала Людмила на бодигарда си Мурджев. В Бояна пристигнали към 15 часа. Там тя разпоредила да й донесат лекарства от Правителствена болница.<br /> <br /> Мурджев изпълнил нареждането. Людмила взела от него лекарствата и се оттеглила. Мурджев и шофьорът пък отишли в дежурната стая на резиденцията. Оттам бодигардът позвънил на медицинската сестра Ани Младенова и я извикал да дойде, защото поведението на Людмила му се струвало съмнително.<br /> <br /> Към 18 часа камериерка позвънила в дежурната стая и изкрещяла, че намерила безжизненото тяло на Людмила в басейнчето на банята.<br /> <br /> Смъртта на Людмила Живкова е една от най-тайнствените в новата политическа история на страната. Версиите за трагичния край са всевъзможни &ndash; убийство, самоубийство, естествена смърт, намеса на зли сили.<br /> <br /> След смъртта й политиката на България в областта на културата бързо отстъпва от повечето нейни идеи и голяма част от инициативите й са изоставени.<br /> <br /> Още в началото си демократичните реформи у нас донасят пълно отрицание на цялото семейство Живкови, а скоро след това Людмила Живкова е фактически забравена като политическа фигура. Едва в последните години обективната историческа оценка и общественото мнение започват да клонят към тезата за Людмила Живкова като извънредно деен български политик, оставил забележително по количество и по рода си наследство в родината.<br /> <br /> Написаното дотук не е призив да прекръстим булевард &bdquo;Мария Луиза&rdquo; на &bdquo;Людмила Живкова&rdquo;. Но историята не е жена, която може да бъде изнасилена. Нито трайно изопачена! Рано или късно нещата си идват на мястото. И никой не трябва да се изненадва, ако софийската забележителност НДК някога отново приеме името на жената, на която дължи съществуването си.<br /> <br /> ПОСЛЕСЛОВ ОТ АВТОРА: Възможно е отзивите към публикацията да са остри и противоречиви, от &bdquo;Осанна&rdquo; до &bdquo;Разпни го!&rdquo; Призовавам обаче мненията във форума да са подписани с действителните има, както е подписана и публикацията. Хайде заедно да се учим на толерантност, взаимно уважение и култура във взаимоотношенията.<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ<br /> [email protected]</strong><br /> <br /> <strong>БЛИЦ:</strong> Публикацията изразява лично становище на автора и по никакъв начин не ангажира редакцията.<br />