На 7 август 1947 г. 6-членната експедиция на норвежеца Тур Хейердал, потеглила от на 28 април от Перу, прекосява Тихия океан, като за 101 дни изминава 8000 км., и достига кораловите острови Туамоту на Френска Полинезия.
Това научно пътешествие не е извършено спонтанно и самоцелно, то има интересна предистория. През 1937 г. младият 23-годишен студент по зоология заедно със съпругата му Лив заминават за Полинезия. Двамата живеят по полинезийски обичаи и начин на живот, докато проучват трансокеанския произход на фауната на острова.<br /> <br /> Тогава започва да го занимава проблемът как са заселени островите. Хейердал решително отхвърля хипотезите в учебниците, според които островите са открити и заселени от все още неидентифицирани хора от Югоизточна Азия от каменната ера.<br /> <br /> Според Хейердал е невъзможно азиатците да са пропътували над 15 000 км, борейки се срещу силните източните течения и постоянните източни пасати. Хрумва му идеята, че хората са пристигнали с океанските течения от изток, както са дошли и флората и фауната.<br /> <br /> Хейердал изоставя зоологията и започва интензивно да изпробва своята теория за произхода на полинезийците. Той развива предположението, че миграцията към Полинезия е последвала естествения пренос в северния Пасифик, като се насочва към Британска Колумбия и Перу. Докато работи в Музея в Британска Колумбия, Хейердал публикува в Интернешънъл Сайънс през 1941 г. теорията си, че първата вълна идва в Полинезия от Перу със салове от балсови трупи.<br /> <br /> При започване на Втората световна война Хейердал се завръща в Норвегия и се записва в Норвежките свободни сили. Преминава специална подготовка като радист-диверсант. Служи като парашутист, удостоен е с награда за храброст.<br /> <br /> След войната Хейердал продължава своите изследвания, но учените се отнасят скептично спрямо революционните му теории. За да докаже на практика своята хипотеза, Хейердал решава да построи копие на използвания в древността сал, с който да прекоси Тихия океан.<br /> <br /> Хейердал и неговият малък екип се отправят към Перу, където използвайки балсово дърво и други естествени и традиционни материали, създават дървен сал по начина, практикуван от древните жители на Южна Америка. Салът е наречен &quot;Кон-Тики&quot; по името на Бога на слънцето на инките Виракоча, за чието по-старо име се смята, че е било &bdquo;Кон-Тики&rdquo;.<br /> <br /> Екипажът на &bdquo;Кон-Тики&ldquo; е съставен от 6 мъже и един папагал, който загива трагично по време на експедицията:<br /> &bull; Тур Хейердал - норвежец, ръководител на експедицията.<br /> &bull; Ерик Хаселберг - норвежец, навигатор и художник; изрисува лицето на бог Кон-Тики върху платното на сала.<br /> &bull; Бенгт Даниелсон - швед, отговаря за продоволствията и всекидневните задачи на сала.<br /> &bull; Кнут Хаугланд - норвежец, отговаря за всекидневните радио предавания от сала.<br /> &bull; Торстейн Рааби - норвежец, отговаря за всекидневните радио предавания от сала.<br /> &bull; Херман Вацингер - норвежец, инженер, отговорен за всекидневните метеорологични и хидрографски измервания.<br /> <br /> Единственото съвременно оборудване, с което разполага експедицията, е тяхното радио, чрез което поддържат връзка със света.<br /> <br /> Въпреки скептичното отношение, салът се оказва способен да издържи на такъв голям преход и показва, че древните перуанци биха могли да достигнат Полинезия по този начин. Оригиналният сал &bdquo;Кон-Тики&ldquo; сега е изложен в музея &bdquo;Кон-Тики&ldquo; в Осло.<br /> <br /> Документалният филм за експедицията печели Оскар през 1952. Книгата &quot;Пътешествие на Кон-Тики&quot; пък е преведена на 67 езика и има голям успех.<br /> <br /> Впоследствие Хейердал участво в още много експедиции: до Галапагос (1952), до Великденския остров (1955-56), от Мароко до Барбадос с лодката &bdquo;Ра&rdquo; (1969-70), по река Тигър с лодката &bdquo;Тигрис&rdquo;(1977), на Малдивите (1982-84), отново на Великденския остров и в Перу, в Тенерифе, на Канарските острови, на Азовско море в Русия...<br /> <br /> След като лекарите откриват, че Хейердал страда от рак на мозъка, той се отказва от медицинска помощ и се прибира в дома си в село Кола Микари в околностите на италианския град Андора, провинция Савона на регион Лигурия. Там той умира по време на сън на 18 април 2002 г. на 87-годишна възраст.<br /> <strong><br /> IN MEMORIAM: Експедиция &quot;Тангароа&quot;</strong><br /> <br /> На 28 април 2006 г. 6-членен екипаж предприема нова експедиция, опитвайки се да повтори пътя на &bdquo;Кон-Тики&rdquo;, използвайки сала &bdquo;Тангароа&ldquo;. Той е дълъг 16 м., широк е 8 м и при конструирането му отново са използвани познанията на древните мореплаватели.Местоположението на сала е могло да бъде проследявано ежедневно на сайта на експедицията www.tangaroa.no.<br /> <br /> Интересно е, че член на експедицията е и Олав Хейердал, внук на Тур Хейердал. Експедицията завършва успешно също на 101-я ден от своето начало. Салът &bdquo;Тангароа&ldquo; отново прекосява огромното разстояние Перу - Френска Полинезия и достига Дружествените острови.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />