През тази година Южна Добруджа чества юбилейна годишнина - 80 г. от освобождението от румънско владичество (1940 - 2020 г.). Паметна дата в историята на Южна Добруджа е 7 септември 1940 г. На този ден в 15 ч. и 20 мин. в румънския град Крайова приключват българо-румънските преговори. Сключва се Крайовската спогодба, с която се слага край на 27-годишното румънско потисничество.
Само 50 минути след това министър-председателят на България проф. Богдан Филов по Радио София произнася реч, в която заявява: “Нашата Златна Добруджа отново се връща в границите на майка България!”. 

Най-сетне българско! Отсега нататък ще се говори, чете и пише на родния български език, ще се пеят български песни, ще се играят български хора. В църквите ще се служи на български език. Българската армия донася на добруджанци дългоочакваната Свобода.
 
Градовете Тутракан и Балчик получават свободата си на 21 септември, Добрич на 25 септември, а Силистра посреща българската армия Освободителка шест дни по-късно - на 1 октомври. 

Навсякъде българската войска е посрещана с хляб и сол, звучи “О, Добруджански край”, музиката свири, пеят се песни, вият се хора. По улиците, по покривите, дърветата, сградите, балконите високо се развяват и плющят български знамена. С пешкири, цветя, венци и много подаръци се окичват българските воини. Незабравими минути, леят се сълзи на радост. По арки и плакати се чете: “Добре дошли, храбри войни освободители!”. 

Великият ден на свободата настъпи. Ликуват освободени и освободители. С възторжени и одухотворени лица народът посреща българската армия Освободителка. В очите грейва пламъчето на Свободата. Хората се поздравяват, прегръщат и целуват от щастие. Устата мълвят: “Добруджо, земя моя!”, “Добруджо, земя българска!”. Цялото население, в градове и села, мало и голямо с озарени лица и сърца се втурва да посрещне българската войска. По площади и мегдани се провеждат тържествени митинги. 

В центъра на Силистра генерал-лейтенант Г. Попов известява по микрофона свободата на силистренци, а кметът инж. П. Иванчев ги поздравява с първия ден на свободата. По килим от цветя дефилира пред трибуната българската конница, девойки с национални носии захвърлят символично веригите от ръцете си, ученици в колони с ленти “Свободни” и много граждани. 

Добруджанци няма да влачат повече тежкия ярем на румънската власт

Няма ги вече и омразните румънски колонисти. Неуморимият борец за свободата на Добруджа, българската поетеса Дора Габе, навлизайки с българските воини в Добруджа, изживяла трагедията на тази ограбена и изоставена земя, възкликва: “Но нали вече всичко е наше, родно!”. Добруджа, опустошена, разорена, почерняла от мъка - оцелява и се възражда. Настъпва нова ера в живота на добруджанци. Южна Добруджа вече е в майчинската прегръдка на своята Родина.

Изминаха 80 години, но Добруджа не забрави чедата си, паднали за освобождението й, не ги прежали и ще ги помни, докато я има майка България. Те са живи в историята на Добруджа, в историята на България. Те са безсмъртни. 

Добруджо, наша мила, родна люлка на българската държава, коленичим пред тебе и целуваме свещената ти пръст! 
Български войници навлизат в Добрич след Крайовската спогодба от 1940 г.

Заповедъ по Българската войска

Офицери, подофицери и войници 

Добруджа се връща пакъ къмъ Майката-Родина съ договоръ подписанъ на 7. септемврий т.г. въ Крайова и сключенъ доброволно съ нашата съседка Ромъния въ името на правдата, на мира и на б@дещето. 

Заповедвамъ: 
Частите от трета армия да минатъ днесъ 21. септемврий 9 часа границата и да завземат територията на Добруджа въ старите - предели. 

Офицери, подофицери и войници, 
Вамъ се падна щастието мирно да настъпите презъ старите бойни полета, по следите на вашите бащи, които покриха българските знамена съ безсмъртна слава. Вие влизате днесъ въ тая земя, която бе откъсната отъ Държавата ни, но която остана неразделна и жива в сърцата ни. Не забравяйте, че Добруджа е наша не само защото бе откъсната отъ насъ. Тя е двойно по-наша, защото бе облена въ българска кръвь и пази спомена за беззаветно храбрите наши дивизии при Тутракан и Добричъ и величавите действия на нашата конница навредъ по Добруджанската равнина. 
Поклонете се пред паметьта на падналите за Родината герои, покажете се достойни за техъ и занесете на нашите братя радость и упование въ б@дещето на България. Носители на добродетелите, които от векове красятъ българския войнъ, б@дете достойни и за тази ск@па намъ земя. Влезте въ нея съ братска обичь към свои и чужди, за да разбератъ всички, че това е наш роден край, който е билъ люлка на българщината и ще б@де и преб@де вечно българска земя. 

На добър час, Юнаци! Богъ да ни помага! 

Издадена въ София на 21. септември 1940 година. 
На първообразната съ собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ръка подписано! 
Борис III
Приподписал: Даскаловъ 
Генерал-Лейтенант - Министър на войната

Милка ТРЕНДАФИЛОВА, 
с. Калипетрово, общ. Силистра