Всички знаем, че има повече от една България. Но понякога трябва да ни сложат на електрическия стол и да ни раздрусат с високо напрежение, както направиха AS/DC на 14 май 2010 г. София, за да го усетим, да го видим и да го признаем.
По стечение на обстоятелствата на този ден гравитирах около стадион &ldquo;Левски&rdquo; многократно. Станах свидетел как от сутринта се събираха почитателите на групата. Повечето от подранилите очевидно не бяха от София. Събираше се &ldquo;желязна&rdquo; група българи, привлечени от магнита AC/DC. Реката от поклонници на рока, &ldquo;въоръжени&rdquo; с бутилки бира, ставаше все по &ndash; пълноводна и привечер вече беше заляла подстъпите към заветната сцена. Критична маса хора, огромно струпване на десетки хиляди, наелектризирани от очакване зрители &ndash; щеше ли да има късо съединение?<br /> <br /> Не знам кога за последно националният стадион &ldquo;Васил Левски&rdquo; е бил изпълван от такова огромно множество. Ако са верни данните на организаторите за около 70 000 зрители, което звучи на ръба на фантастиката, стадионът е прелял отвъд възможностите си и то благодарение на това, че част от публиката е на терена. Ангели да бяха всички зрители, а мнозина бяха се накичили с рога, инцидентите изглеждаха &ldquo;в кърпа вързани&rdquo;.<br /> <br /> Чудото обаче се състоя: по данни на полицията няма данни за инциденти. Нито един изблик на агресия не е бил регистриран!<br /> <br /> Мъчи ме въпросът: защо на мачовете, които събират многократно по- малко хора по трибуните, агресията се е превърнала в задължителна част от &ldquo;купона&rdquo; ? Парадоксално, но музиката и шоуто на рок ветераните от Австралия съдържа всички атрибути на подстрекателство към бунт, но не породи нищо подобно. И обратното, спортът би трябвало да възпитава миролюбивия начин за изява на състезателния дух у човека, но всъщност вади от бутилката духа на вандализма. Не само в България&hellip;<br /> <br /> Преди, по време на и след концерта се видя &ldquo;другата България&rdquo;- тази, която е в състояние да покаже, че все пак сме част от цивилизования свят. Това е музика за душата на доста от нас, които отчаяно се мъчим да доловим в какафонията на всекидневието ориентирите на цивилизоваността сред самите нас.<br /> <br /> Човек може и да не харесва тежкия рок, но в този смисъл трябва да сме благодарни на високия му волтаж, че сбъдна химерата да бъдем енергиен център на Балканите в собствените си очи!<br /> <br /> <b>Иво Инджев, Ivo.bg</b><br /> <br type="_moz" />