През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от температури на въздуха по-високи от климатичната норма и отсъствие на валежи.
 
Това прогнозира пред „Монитор“ Драгомир Атанасов, агрометеоролог при НИМХ.
 
Прогнозираните средноденонощни температури за периода ще са над климатичната норма, но ще останат под биологичния миниум, необходим за възобновяване и протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури.
 
Така земеделските култури ще останат в състояние на покой. Критични минимални температури и повреди по неукрепналите посеви намиращи се в ранни фази от развитието си (1 – 3 лист) не се прогнозират.
 
В резултат на есенното засушаване и пропускане на агротехническите срокове за сеитба посевите от пшеница и ечемик се намират в различни фази от фенологичното си развитие - от листообразуване до братене.
 
Поради поднормените валежи през декември и запазването на тази тенденция през първата половина на януари, темповете на влагонатрупване са забавени.
 
Влагообезпечеността в еднометровия почвен слой остава необичайно ниска, в сравнение с предходни години. През следващия период не се предвиждат съществени валежи от дъжд и сняг, поради което увеличаване на почвените влагозапаси не се прогнозира.
 
През периода може да се започне с резитбата на по-студоустойчивите овощни видове като ябълки, круши и сливи. В зависимост от възрастта и състоянието на трайните насаждения прилаганите видове резитби са формираща, плододаваща и подмладяваща.
 
В оранжериите и парниците се засяват семената за разсадопроизводство на домати като семената и торопочвените смеси предварително се обеззаразяват. Започва подготовката на техниката и азотните торове предвидени за подхранване на зимните житни култури.
 
Условията ще са подходящи за провеждане на почвообработки и дълбока оран на полетата, предвидени за пролетни култури.
 
Агрометеорологичните условия през първата половина на месец януари се характеризираха с наднормени температури на въздуха в по-голямата част на страната и отсъствие на валежи.
 
Средните денонощни температури на въздуха за периода варираха между минус 0,3°С в София и 3,6оС във Варна. Най-топло е било във Варна, Бургас, Сливен, Пазарджик, Пловдив, Враца и Видин със средни температури по-високи от 2,5°С, допълват проф. д-р В. Казанджиев и доц. д-р В. Георгиева
 
Отклонението на температурите от нормата за месец януари е положително навсякъде, с изключение на Благоевград и Елхово. По-топло от нормата е било в Северозападна България, с отклонения достигащи 2,6°С във Враца и Видин.
 
Отчетеното отклонение на средните денонощни температури в Южна България, и по-конкретно в Кърджали, Хасково и Ст. Загора е под 1°С.
 
За последните 30 години е установено, че съществува тенденция за повишение на средната денонощна и средната месечна температурата на въздуха през зимните месеци на цялата територия на страната. Тази тенденция има различно проявление във времето и пространството.
 
През декември и февруари има райони в които не са отчетени положителни аномалии. През декември само в Югозападна България е по-топло от нормата. През януари средните температури на въздуха са по-високи от нормата в цялата страна.
 
През февруари, по-топло от нормата е в Северна България. По-високите януарски температури, обаче не променят характеристиката на месеца, като най-студен. Той остава най-студения месец в годината. Януари е месецът с най-голям брой случаи с регистрирани екстремни стойности на минималните температури на въздуха.
 
Броят на дните с минимални температури по-ниски от -15°С и -10°С, считани за критични и лимитиращи условията за презимуване в температурно отношение, в сравнение с останалите зимни месеци е най-голям.
 
През последните 30 години средният брой дните с минимални температури по-ниски от -15°С в Северна България е 4, а в Южна броят им е 3. Същата тенденция се наблюдава и при средния брой дни с температури по-ниски от -10°С. В Северна България този брой е 30, а в Южна, броят на тези дни е 20.
 
Най-опасни за земеделските култури са случаите, в които минималните температури на въздуха са били по-ниски от -15С за повече от 3 дни. Броят на тези случаи в Северна България е най-голям в Севлиево, 26 и Кнежа, 20.
 
В североизточна България този брой варира между 3 в Шумен и 12 в Алфатар В Южна България, най-голям брой такива случаи са регистрирани в Чирпан, 14.
 
Сумата на падналите през първата половина на януари валежи е незначителна. Продължителната есенна суша, поднормените количества на валежите през декември и отсъствието на валежи през първата половина на януари повишават риска вегетационния сезон да започне с осезаем дефицит на почвени влагозапаси по целия профил на еднометровия почвен слой.
 
Прогнозата за времето през предстоящата седмица се характеризира с постепенно разсейване на мъглите, но ще бъде облачно. Само на изолирани места ще превали съвсем слаб сняг, по Черноморието - слаб дъжд.
 
В понеделник ще се появи слаб вятър от север-северозапад, а във вторник и ще се усили до умерен. Облачността ще се разкъса и намалее до слънчево време. В сряда ще остане ветровито, с променлива облачност.
 
Минималните температури ще са по-ниски, дневните ще се повишат чувствително, но за кратко. Към края на деня ще започне застудяване. В четвъртък ще преобладава облачно време, вероятността за валежи е малка.
 
Ще бъде ветровито и сравнително студено. В петък вятърът чувствително ще отслабне, до вечерта ще се смени с югозападен. Облачността ще се разкъса и ще намалее. През почивните дни ще бъде сравнително топло, но през втория ден ще има повече облачност, а вероятността за валежи се увеличава.
 
Времето през седмицата ще бъде подходящо за извършване на сезонните работи на полето – почвообработки и в овощните градини – резитби.