През октомври 2021 г. Олег Мушкаров бе избран за академик на Българската академия на науките в областта на математическите науки. Носител е на редица отличия и награди. Близо 40 г. наред той бе в екипа, подготвящ националния ни отбор по математика за международни състезания и олимпиади. Автор е на множество статии, монографии и книги, публикувани в страната и чужбина. 

Сега ръководи Международния център по математически науки към ИМИ - БАН, който е основан през 2019 г. за обучение и подготовка на млади математици и за участие в международни проекти. Негов пръв директор е акад. Благовест Сендов. Научен директор на центъра е проф. Людмил Кацарков, който е преподавател в университетите в Маями и Виена.

- Господин Мушкаров, имате ли формула за изкореняване на невероятната корупция и бездуховност в държавата ни? 

- Нямам и не мисля, че има такава формула, но съм сигурен, че ако тя все пак съществува, то първата й компонента трябва да бъде личният пример. И за да съм по-ясен, ще дам едно математическо съображение в тази насока. За мен математическата връзка между визираните две понятия е, че корупцията в една държава е правопропорционална на бездуховността на хората в нея. Ако това е вярно, стигаме до извода, че борбата с корупцията трябва да започва с духовното възпитание на нашите деца. А в тази насока най-важното е личният пример. 

- Кой и кога събуди интереса ви към математиката?

- Брат ми Гошо Мушкаров изигра важна роля в тази посока. Спомням си, че той, вече студент в МЕИ, ми донесе от София книга, която ми направи изключително впечатление. Беше второто издание на “Московски математически олимпиади”. 

Тогава за първи път видях какво значи истинска математика

Бях вече в 9-и клас. По онова време до 8-и клас се учеше в основното училище и за първи път в гимназията в Благоевград (б. а.: “Св. св. Кирил и Методий”, бивша Солунска, сега НХГ) се създадоха две математически паралелки. Аз бях в едната от тях. По-късно в цялата страна, както и в Благоевград, се създадоха и математическите гимназии.

- След такава успешна кариера в научната и преподавателската работа каква оценка бихте дали на своите учители по математика?

- Повече от отличен, придружена с много благодарност. Първа беше другарката (тогава така казвахме) Петринска, след това - другарката Лазарова, но най-голямо влияние изигра другарката Катя Стоева, която ми преподаваше в гимназията. Тя имаше богата математическа библиотека, ходил съм у тях и ми е давала много напътствия, а със задачите, които ни даваше да решаваме в клас, с допълнителните книги и списанията тя ни “вкара в математическия коловоз”. Така, с много работа, ставахме по-силни “решавачи” на задачи, отколкото самите учители. 

Учителите ни бяха щастливи, когато виждаха, че учениците им стават по-добри от тях

- Вие имате ли свои ученици, с които се гордеете?

- Разбира се! В края на октомври миналата година се видях с един от най-добрите ми ученици - проф. Вестислав Апостолов, който от много години работи в Университета на Квебек в Монреал. Той е световноизвестен специалист в областта на комплексната диференциална геометрия. На същото ниво е и моят пръв аспирант Гео Грънчаров, който е професор в Международния университет на Маями. Имам и други много успели ученици от времето, когато се занимавах активно с олимпиадите в България, за международните олимпиади и математическите състезания.

- Споменахте само имена, които са извън България...

- Мога да спомена и доста други у нас. Но е факт, че след 1989 г. много от учениците ни напуснаха България и отидоха да работят в чужбина, и това продължава и до днес. В началото на 80-те години под ръководството на акад. Кендеров беше създадена една система за ранно откриване и развитие на математическите таланти, която е много устойчива и все още работи много добре.

Олег Мушкаров получава наградата “Марин Дринов”.

Той създаде екип, в който бях и аз, за извънкласна работа и Министерството на образованието възлагаше на този екип да подпомага всички големи математически състезания и олимпиади в България. По онова време нашият национален отбор по математика непрекъснато беше в първата шестица в света, спорейки наравно с отборите на Китай, Русия, САЩ и др. И олимпийците ни получаваха стипендии да учат в най-престижните европейски и американски университети, като Харвард, Масачузетския технологичен институт, Кеймбридж, Оксфорд и др. От 2000 г. до появата на Ковид всяко лято или есен имах лекции и научна работа в САЩ за по 2 месеца и си спомням една много интересна и мила среща в Бостън с мои студенти, бивши олимпийци. От тях много малко се върнаха в България. 

Правили сме сметки само тази “прахосмукачка” САЩ какво е засмукала като таланти от България и резултатът е в милиарди левове, да не говорим, че интелектуалната мощ няма цена и не съществува материална мярка, с която да я премерим. 

- А правите ли опити да върнете поне част от тях обратно?

- Да. В резултат на Ковид пандемията в много западни университети съкратиха позициите за математици и настъпи подходящото време за реинтеграция на наши млади математици, така да се каже, да връщаме мозъци. 

В Математическия институт на БАН с тази цел създадохме Международния център за математически науки, идеята за който се роди още преди 7-8 години в разговори с изтъкнати български математици, работещи у нас и в чужбина. Целта ни бе чрез този център българската математическа общественост да има достъп до най-високите нива на математиката в момента. 

Първата инициатива на този център бе в началото на март 2020 г. Това бе уъркшоп на много високо ниво, в който лектори бяха световноизвестни специалисти в областта на алгебричната геометрия. 

Тези събития ще доведат до бум в науката, поне за областта на математиката, мога да го гарантирам

Благодарни сме на правителствата за подкрепата на научната програма “Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки”. Тя е 3-годишна и един от основните й компоненти е реинтеграцията на млади математици в България. Реализира се благодарение на един наш изключителен математик - проф. Людмил Кацарков, акад. Сендов и председателя на Академията акад. Юлиян Ревалски (Той, апропо, също е завършил нашата гимназия. Двама математици академици от една и съща гимназия смятам, че е един уникален факт). 

- Само за българи ли е тази програма, или ще могат да кандидатстват учени от цял свят?

- Не е само за българи. В момента научният поток върви от изток на запад. На подобни конкурси в Германия например се явяват по 100 и повече учени, болшинството от тях от Изток - Русия, Индия, Китай и т.н. Западният свят ползва потенциала на Изтока, защо и ние да не го правим?! 

Не може в България да си мислим, че като барон Мюнхаузен ще се хванем за косата и сами ще се измъкнем нагоре! 

Само със собствени сили тази няма да стане, опитът ми го показва. Затова държавата, респективно министерствата, трябва малко по-смело и по-прагматично да се отнесат към въпроса. Вместо да си поставяме максималистични цели да върнем тук тези хора, можем да направим нещо по-умно и реалистично.

Първите ни стъпки в тази посока са отпреди 8 г. По идея на акад. Ревалски на всеки 3 години през месец юли правим конференцията “Математически дни в София”, в която нямате представа колко много работещи в чужбина български математици участват. Ще приведа и един пример за интереса към мероприятията на центъра.

В края на 2019 г. проф. Терънс Тао, който е носител на Филдсов медал (най-високата математическа награда - аналог на Нобелова награда), направи голям пробив в доказателството на една известна хипотеза на акад. Сендов и по този повод Международният център организира онлайн семинар в памет на нашия известен математик. На доклада на проф. Тао присъстваха над 400 математици от цял свят, като голяма част от тях бяха българи.

- Говорите толкова запалено за математиката и ми е интересно защо толкова много хора я мразят още от деца?

- (Смее се.) Обяснението ми е, че математиката е по-особен предмет. Наричам я протяжна наука, защото човек трябва непрекъснато да следва логиката в обучението. В математиката не може да учите първо как се решава квадратно уравнение, а след това да учите как се делят две числа или какво е това квадратен корен. Има път, който трябва да се извърви стъпка по стъпка. Оттам идва затруднението на децата. За съжаление, трябва да кажа, че през последните 10-ина години интересът към математиката в България се загуби и положението е много тежко 

Затова чрез центъра сме изградили напълно вертикалния стълб за откриване и развитие на математическите таланти - от училище през университета до математическите изследвания на световно ниво. И аз, макар и на 70 години, с въодушевление работя в тази област и вярвам, че ще напълним със съдържание нашия център. 

Слава Богу, благодарение на Съюза на математиците в България успяхме да запазим математическите гимназии,защото неотдавна имаше опити да бъдат закрити, обявявайки ги по западен маниер за елитарни училища. За съжаление, в областта на математиката нещата не стоят добре, випуските стават все по-слаби, интересът - все по-малък и това е доста притеснително.

Държавата трябва да вземе сериозни мерки, защото светът се движи със страхотни темпове към сфери, в които без сериозно образование по математика и информатика (тя е част от математиката) няма да можем да се впишем в съвременната реалност.

- Споменахте за ролята на политиците и държавата, а имат ли място и роля учените в политиката? 

- Да, сто процента имат място, но според мен големите учени трябва да внимават с това. Едно от обясненията - примерно в математиката, големият учен не живее толкова с околния свят, колкото в собствената си среда, в един идеализиран свят. Самият академик Сендов считаше, че неговото участие в политиката е провал. Денков е учен от много висока класа, но виждаш сега как някои негови стъпки се коментираха така: Е, тук трябваше да постъпи другояче! 

- Въпросът ми е - дали учените могат да допринесат много повече в политиката от недоучени политици?

- Има учени и учени. Ето, Дилани например е съветник на Макрон, и то по Биг дейт (големите информационни масиви - б. р.), а иначе той е специалист по диференциални уравнения. Така че, като експерти, като учени те намират своето място в политиката. 

В България трябва да се разбере, че политиката също е наука 

Гледаш какви поразии направиха наши управленци, независимо от това какво образование са завършили. Много народ в България се изреди в политиката, избори се правят непрекъснато за кметове, общински съветници, парламент... 

- Какво е вашето мнение за ширещото се схващане за съществуваща математическа мафия у нас, която произвежда учебници, принизяващи нивото на обучение, или съставянето на объркващи и неподходящи училищни програми за изучаването на математика?

 - Не споделям това схващане. Издаването на учебници и учебни помагала е голям бизнес, но използването на думата мафия ми се струва твърде силно. От доста време съм далеч от този бизнес и предпочитам да не давам оценки за нивото на учебниците и преподаването по математика в училище. Мога да съдя само косвено от това, което виждам в университета, а там положението не е никак розово.

За мен изключително тревожен проблем е намаляването на интереса към математиката в средното и висшето образование, процес, който от доста време протича и в цял свят. Неговото решаване е от изключителна важност в този век на информационните и комуникационни технологии и аз разглеждам тази задача като стратегическа за нашата държава, защото нейното неглижиране ще доведе до комплексното ни изоставане от развитите държави. 

- Доволен ли сте от случващото се в държавата ни и около вашето семейство? 

- Аз се чувствам удовлетворен от своя живот и съм имал много поводи да бъда щастлив. През последните години се чувствам такъв с моя 9-годишен внук Алек, с когото общувам с голямо удоволствие. Предполагам, че няма да прозвучи изненадващо, ако призная, че от него научавам редица неща, свързани с използването на компютъра и мобилния телефон, тайните на Ютюб и началната теория на музиката.

Наскоро разбрах и какво е това “стоножки”. Оказа се, че са последна мода футболни обувки за деца. Въобще, използвайки израз от едно писмо на Ела Фицджералд до Луис Армстронг, той винаги ми действа като един голям аспирин. 

Не съм доволен от случващото се в България, а и в света. Но трябва да отбележа, че от математическа гледна точка днешното положение у нас е резултат от заложените “начални условия” в уравненията, които управляват демократичните промени. 

Михаил АХЧИЕВ