По красота и по актьорска игра Апостол Карамитев беше на нивото на световните звезди от ранга на Жерар Филип, Жан Маре, Марчело Мастрояни. 

Не знам защо, малките държави нямат реална представа за своите звезди и се прехласват по чуждите. А Апостол Карамитев по нищо не им отстъпваше. 

Казват, че в Народния театър имал завистници

Ние, публиката, не сме го забелязали. Той играеше на сцената главни роли и беше изключително харесван. И от Ванча Дойчева, и от Ирина Тасева, и от Таня Масалитинова съм чувала само възторжени изказвания. 

Киното по соц. времето започна да го снима често и той стана най-харесваният от времето на 50-те и 60-те години на миналия век.

През 70-те художничката Дора Бонева нарисува портрет на Апостол Карамитев

Питах я как е реагирал. Каза ми: “Рядко светла личност, исках да предам тази негова радост в общуването. Тази бликаща енергия, особено добрината му. Идваше стриктно да ми позира, искаше по всякакъв начин да ми съдейства, сякаш изпитваше постоянна вина, че не е направил всичко, което е по силите му, докато рисувам. Разказваше ми какво ли не, скачахме от тема на тема.

Пушеше през цялото време. Първо идваше по риза с едно жълто яке отгоре, а после ми се извини, че е станало студено и си е сложил пуловер. Така го нарисувах, със синия му пуловер. Много му отиваше”.

Флуидите на неговата красота, на гласа му, на неговата естественост в общуването, усмивката му, която озаряваше лицето му при случайна среща..., всичко това не може да изчезне. То витае и до днес, когато стане дума за него.

Жена му, актрисата Маргарита Дупаринова, го наричаше Давид. Заради приликата му с творбата “Давид” на скулптора и художник Микеланджело.

Актрисата Ирина Тасева, която играеше Жулиета, а той Ромео в Шекспировата пиеса, ми разказваше, че писмата, които е получавал, събирали в чували

Казваше, че никой не е получавал толкова много писма с любовни признания от своите фенки като него.

Филмите, в които можем да го видим и днес, се гледат с носталгия по една отминала романтика: “Любимец 13”, “Това се случи на улицата”, “Легенда за любовта”, “Специалист по всичко”, “Рицар без броня”, “Бялата стая”, “Сватбите на Йоан Асен”. 

И колегите му, и зрителите не са забравили магията, която излъчваше талантът на този велик български актьор.

Големият интелектуалец Петър Увалиев разказваше, че когато идвали български гости в Лондон, той ги питал какво искат да видят, за да ги разведе. Направило му силно впечатление, че само Апостол Карамитев искал да види всичко, даже и изложба на осветителна телевизионна техника, каквато имало в момента. Всичко го интересувало, навсякъде искал да отиде. 

Художничката Милена Йоич ми разказа, че френският режисьор Луи Дакен (“Бел Ами”, 1955 г.), като видял нашия Апостол Карамитев, казал: 

Той е един Жерар Филип на народните демокрации, на бедните балкански държави 

И двамата не можаха да остареят. Умряха млади. И двамата от рак. 

Портретът на Карамитев от Дора Бонева

Милена Йоич разказва, че когато ходела покрай майка си, актрисата Лили Попиванова, на репетиции в театъра, там винаги заварвала и Апостол Карамитев. Независимо каква пиеса се репетира и дали той играе в нея. Гледал играта на колегите, режисирането. Ходеше и на представленията, за да види как играят тези, които го дублираха. “Винаги можеш да научиш нещо от колегите”, казвал. 

“Като летувахме на “Златни пясъци” с тогавашния ми мъж, художникът Здравко Мавродиев, като видя да се задава Апостол Карамитев, веднага му казвах: Бате Чочо, само ти си красив на целия плаж. Той искрено се смееше. Но всички знаеха колко той държеше да поддържа тялото си, правеше упражнения. Нито Марчело Мастрояни, нито Жерар Филип бяха повече от него и като красота, и като талант. С нищо не го превъзхождаха. Само че те бяха от големи държави”, спомня си Милена.

А ето и споменът на режисьора и писател Павел Павлов: 

“Телевизионният театър едва прохождаше. Репетирахме “Напразните усилия на любовта”. Загубили бяхме представа за времето. Полунощ бе превалила. След репетицията тръгнах да изпращам Апостол. 

- Какви бяха тия чавки, гарги и лястовички по текста ти, Чочо? - отръсквах тогавашния си перчем. - То не бяха йероглифи, не беше чудо!

- Какви йероглифи, Пальо?! - разсмя се гръмогласно той. - Това е граматиката на актьорлъка. Препинателните театрални знаци. На сцената също трябва грамотност - запетаи, точки, многоточия, двоеточия, кавички, тирета, въпросителни, удивителни. Без тях съм гол и бос.

Приседнахме на една окъпана пейка в Докторската градина. Разговорихме се за Оскар Уайлд. Тогава разбрах, че “Портретът на Дориан Грей” е една от любимите творби на Апостол.

Години по-късно една сутрин седяхме на чаша кафе с Невена Коканова у дома. 

Пощальонът ми донесе картичка от Апостол, писана на снимачната площадка на “Сватбите на Йоан Асен“

Тя красноречиво разкрива надлъгването на Принца със Смъртта.

“Снимам най-усилено “Сватбите на Йоан Асен” при 40 градуса на сянка. С 37 кг дрехи (брони, мантии, корони, жезли и пр.) връз мене. Едно чудо ще е, ако не издъхна. Ако оживея, ще ти се обадя пак. Трябва да си ми много скъп, щом в предсмъртния си час се сещам за теб.

Кандидат-покойник, но след като изиграя Симеон”, разказва още Павел Павлов.

Препрочетохме я няколко пъти. Останахме покрусени от лошо предчувствие. Не смеехме да го изречем на глас.

Колко пъти само споменава смъртта - наруши тягостното мълчание Невена.

В четири реда четири пъти - казах.

Дано Бог се смили над него - прекръсти се Невена, гласът й беше неузнаваем, защото мъката я беше стиснала за гърлото. - Дано ни го запази!

Смъртта не го пожали. В последните си дни не допускаше никого в самотата на бялата болнична стая. А Симеон, когото споменава в картичката, така и не успя да изиграе. Трябваше да играе княз Симеон от сериала “Златният век”, който, уви, не ни било писано да осъществим.”

Хубавото на спомените е, че човек може да броди във времето. Да преживява отново отлетели мигове.

Савка ЧОЛАКОВА