„През последните години започнах да забелязвам, че постоянно бързам. Бързам да живея. Бързам да завърша мемоарите. Бързам да направя множество най-разнообразни неща. При това се старая да живея, както съм живял винаги. Като и преди имам сума ти желания и не една мечта.

Едно от желанията ми е да си върна старите приятели. И смъртта не е единствената преграда между нас. Има още едно обстоятелство. Често пъти ние с Мерседес (съпругата на писателя) оставаме вечер у дома съвсем сами и с цялата си душа искаме да ни позвънят приятелите и да ни поканят на гости или някъде другаде. За съжаление, те предварително са сигурни, че телефонната слушалка ще вдигне жив паметник и непременно ще заяви, че днес има важен прием или че е зает с написването на поредния епохален роман и няма намерение да губи драгоценно време за празни работи. Тази ситуация ме стъписва.

Като се изкачих на върха, аз се огледах и се изплаших: наоколо няма никого. Необикновено страшно е да бъдеш в изолация при това, намирайки се почти 24 часа в денонощието пред очите на всички. Ето я истинската самота, която толкова ме е занимавала през целия ми писателски живот. Властта на самотата и самотата на властта – главните теми на моите романи, разкази и повести.

Съдбата ми изигра зла шега: в залеза на живота аз самият се оказах заключен в самота: самотата на славата, приличаща твърде много на самотата на властта.“

***

„Никой не може сам да реши общочовешките, както сега е модно да се говори глобалните, проблеми. Необходимо е да се предотврати отчуждението между хората, необходима е съпротива на набиращия обороти в целия свят безмерен индивидуализъм, трябва да се върне първоначалния смисъл на опошлените и осквернени понятия за дружба, приятелство, любов. Аз съм сигурен, че това може да се направи. Необходимо е само едно – за духовното възраждане на световната цивилизация да положат усилия абсолютно всички.“

„Животът не може да се състои без истинска любов. Любовното чувство дава стимул за живот, украсява живота. Без любов животът не е просто скучен. Той е безсмислен и безполезен. Сърце, което не е поразено от вируса на любовта, най-прекрасния и желан недъг, става кораво, почернява и се разпада. Човек умира поради това, че сърцето му спира да обича. Или се уморява да обича. Ако това не се случва, целият свят, цялото човечество биха били съвсем други.“

Фрагменти из едно от редките интервюта на Габриел Гарсия Маркес пред Мигел Паласио, историк и публицист.

Източник: magnifisonz.com