Двамата лежат безпомощни в дома си, след като хвърлиха и скътаните за погребението си пари в бездънната яма на българското здравеопазване. Жестока човешка трагедия смаза възрастно семейство от бургаското село Черни връх. След сигнал от техния внук Диян екип на Флагман.Бг се срещна с покрусените и приковани за легло Донка и Стоян Колеви, чиято драма би разтърсила сърцето на всеки човек.
Всичко започва, когато на 28 февруари 76-годишният бивш полицай дядо Стоян Колев изгорил и двете си ръце до китките, докато палил печката в дома си в село Черни връх. Съпругата му Донка го намерила на земята, безпомощен и виещ от болка. След посещение на Спешния център в Бургас става ясно, че възрастният човек е с много тежки изгаряния от III степен и в бургаската болница не могат да го лекуват, тъй като тук няма Отделение по изгарянията. Дежурните медицински лица насочват пациента към Варна, където в случая се намира най-близкият специализиран център по изгарянията. След едночасово чакане, докато дойде линейката и след това пропътувани 150 км, дядо Стоян е транспортиран до Варна, където е прегледан и му е направена превръзка на двете ръце. Едва на 4 март е установено, че възрастният човек има нужда от операция, която е извършена след още два дни &ndash; 6 март.<br /> <br /> При интервенцията са ампутирани 9 от 10-те му пръста, което означава, че до края на дните си дядо Стоян няма да може да се обслужва сам. В дните след постъпването в клиниката дядото повече не е преглеждан от лекар, вероятно поради четирите почивни дни около националния празник 3 март. Дали забавянето на самото лечение е усложнило състоянието на дядо Стоян и е довело до крайното решение да бъдат отрязани деветте му пръста, могат да кажат само лекарите.<br /> <br /> Историята продължава още по-драматично. Поради невъзможността на възрастния мъж да използва и двете си ръце, му е необходим някой, който да го обслужва, а болницата не осигурява такова лице. Съпругата на дядо Стоян &ndash; 73-годишната Донка Колева, го придружава през цялото време от Бургас до настаняването във Варна. Първите пет дни за нея е осигурено легло в същата стая, понеже останалите три са били свободни. В деня на операцията обаче и късметът я напуска. Леглата биват заети от пациенти и тя е изхвърлена да спи на носилка с колелца, която е с височина малко по-голяма от стандартните легла.<br /> <br /> На 6 срещу 7 март в 4:45 часа през нощта едното колело се счупва и жената пада на земята, като си чупи тазобедрената кост под ставата на левия крак.<br /> <br /> При крясъците от болка на възрастната жена пристига дежурната сестра, която решава, че баба Донка се преструва. &bdquo;Викаше ми: &bdquo;Опитай да станеш, само си натъртена!&ldquo;, след което излезе от стаята&ldquo;, казва през сълзи жената. Баба Донка е оставена един час на пода, без да й е обърнато никакво внимание, докато дядо Стоян лежи безпомощен на леглото до нея и плаче.<br /> <br /> &bdquo;Сестрата извика един по-корав от пациентите и една циганка да ме вдигнат. Ревях от болки, а те двама ме хванаха и като люлка ме хвърлиха на същата счупена носилка, вързаха ме с един бинт да не падна. Оттам вече никой не ме погледна. Когато дойде визитацията, дежурната лекарка ми каза: &bdquo;Ти не си наш пациент и трябва да си отиваш. Ще изпишем и дядо Стоян (който е опериран само преди часове &ndash; б. р.) и да си отивате&ldquo;, разказва през сълзи баба Донка. &bdquo;Добре, че имам мобилен телефон, който внукът ми Диян ми даде. Обадих му се, като паднах, и той тръгна заедно с брат си и чичо си от Бургас&ldquo;, добавя жената. &bdquo;Моите хора дойдоха във Варна към 10:30 часа, а дотогава 5 часа никой не ме погледна. Диян се обади на тел. 112, но оттам казаха, че не могат да навлизат на територията на болнично заведение. Когато пристигна във Варна, вдигна скандал и те вече се разтичаха, дойдоха, прегледаха ме и видяха, че имам счупено. Внукът ми плати на частната линейка на БЧК да ме докара от Варна до МБАЛ &bdquo;Дева Мария&ldquo; в Бургас, а дядо Стоян откараха в старческия дом в Българово. От МБАЛ &bdquo;Дева Мария&ldquo; ме оперира д-р Минчев от Отделението по ортопедия, на когото от сърце благодаря. Ще се възстановявам близо 4 месеца, но според него ще мога отново да съм на крака, казва още баба Донка./БЛИЦ<br /> <br /> <br />