Бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев се съгласи да коментира ексклузивно пред БЛИЦ процеси от историята на СДС и как всъщност се стигна не само до разпада на Съюза, но и на дясното в България. Политикът разкри тайни от миналото и посочи основният виновник за сриването на СДС.
- Как се стигна до разбиването на СДС и дясното в България?
- Голямото разбиване на СДС започна през 1999 година. Тогава при подготовката на местните избори започна да се наслоява едно очакване за големи промени в структурите на СДС. Успоредно с това се заговори и за възможни промени и в управлението на Обединените Демократични Сили. На самите местни избори СДС постигна невероятен успех. Тогава спечелихме не само София, Пловдив и другите доказани сини крепости, но и червени бастиони като Видин, Монтана, Плевен, Велико Търново, Пазарджик.

Постигнахме победи в такива областни градове като Кърджали - символът на ДПС, Хасково, Смолян, Шумен, впоследствие и Силистра. За първи път СДС спечели повече общински съветници от БСП и левицата.
 
- Какво се случи после?
- Когато написах отчетния доклад като шеф на изборната кампания пред националния съвет, забраниха той да се раздаде на медиите, защото не съвпадал с мнението на Костов, който ги определи като "Огромна загуба на СДС".

Сами можете да си представите какво беше СДС тогава. В доклада си казвах: "Хората още пият шампанско за победите, а вие искате да ги обвините в загуба, това не е загуба." Това не е честно, това е непочтено."
 
- Защо се стигна до това разминаване в оценките между Вас и Костов?
- Така или иначе бе обявено, че изборите са огромна загуба и ще се търси отговорност, започна се рязане на глави в цялата страна на читавите седесари, които се бореха за идеята. Разбира се, това беше гарантирано с подготовка за поканата да водим преговори за ЕС. И когато получихме оценка, че това правителство се е справило прекрасно със задачите си, като награда беше обявено, че ще се смени кабинета и ще се прави ново правителство.
 
Това ново правителство беше подарък за 50-я рожден ден на Иван Костов. На 23 декември той си направи подарък с убийството на правителството на СДС. На място на седесарите бяха сложени разни хора - бивши членове на БКП, без това да се реши нито на Национален съвет на СДС, нито в парламентарна група.
 
Това беше благодарността за добре свършената работа в правителството, оттам насетне започна битката за оцеляване на читавата част на Демократичните сили. Тя продължи до 2001 година, когато СДС загуби катастрофално изборите. След това Иван Костов и Екатерина Михайлова бламираха Петър Стоянов за президентските избори. Успяха да съборят и него. След това поисках оставките на Иван Костов, на Екатерина Михайлова и на Йордан Соколов. Няколко дни след това беше свикано ръководството и беше взето решение да ме изключат - не само мен, но и много кметове, областни управители и лидери по места. 
 
Десетина дни след това напусна и Стефан Софиянски. Всичко това се правеше, защото предстоеше национална конференция, където щеше да се даде ход на болшевизацията. За да може да се разчисти читавата част от СДС. Затова изключиха не само мен, но много кметове, областни управители.
 
- Някои смятат, че Костов за втори път унищожава дясното. Прави ли са според вас?
- Само в рамките на две години той срина всичко! Оттам нататък всякакви опити да се възстанови синята идея, бяха възпрепятствани от Костов, от хората му, от медиите.

Сега виждаме краен резултат, който е много тъжен и не ни се ще да се случи. Аз помня и журналистите отпреди, всички бяхме едни усмихнати, едни оживени хора - всичката тази енергия, престъплението на този човек е не само спрямо един човек, унищожи доверието на хората в синята идея, изведе я като позиция сред хората - "и тези са като онези" и това не може да се излекува и до днес.
 
- Има ли в такъв случай той право да се появява в медии и отново да коментира дясното?
 
Въпрос на морал е след всичко това е дали може да се изправиш пред този народ, който си излъгал, който си обезверил, пред хиляди хора, които са съсипани от това и да се правиш на ментор.
 
- Загубено ли е дясното, тези избори не бяха ли показателни за това какво смятат хората и носи ли Костов вина за това?
 
Последните избори показаха, че все още има стотици хиляди хора, които подкрепят класическата десница от прехода, но голяма част от тях гласуваха или за отделните фрагменти, или подкрепиха ГЕРБ като формация да бъде алтернатива на БСП или просто си останаха вкъщи, демонстративно не подкрепяйки никого.
 
Големият потенциал на класическата десница беше помлян за пореден път на тези избори. Вярвам, че ще се намерят сили и фигури, които да се опитат да възстанови тази десница. От това какво ръководство ще се избере сега зависи дали то няма да дръпне шалтера и да довърши СДС или ще се отвори място за нова десница.
 
Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ