Царските имоти при падането на монархията през 1946-а са 17. Това показва списъкът, изготвен по нареждане на тогавашния премиер и майстор на превратите Кимон Георгиев. По време на реституцията през 90-те години на миналия век на семейството са върнати резиденция „Врана“ до София, „Царска Бистрица“ на Боровец, „Саръ-гьол“, „Ситняково“, лятната къща в град Баня, както и гори край Самоков. В навечерието на юбилея на Симеон Сакскобургготски ви повеждаме на виртуална екскурзия из царските имоти.  
Кметът на Баня Стамен Гешев подготвя специален подарък и поздравителен адрес от кметството и от жителите на Баня по случай рождения ден на Симеон Сакскобургготски. Гешев е сред специално поканените гости, с които царят ще отпразнува своята 80-годишнина в двореца Врана. Стамен Гешев е и сред избраните да присъства на тържествена служба в чест на рожденика в  храм-паметника "Свети Александър Невски". Сред поканените е и Стефка Савова, общински съветник от Баня  в местния парламент на Карлово, пише "Марица". 

Всички жители на Баня поздравяват Симеон Сакскобургготски по случай неговия рожден ден. Именно по времето, когато той беше премиер, село Баня беше обявено за град.   



Макар да не е идвал скоро в Баня и да се отписа от адресния регистър като местен жител, Сакскобургготски държи връзка с кмета и с градчето.  Симеон се интересува за състоянието на къщата си в Баня и от развитието на Баня, казва Стамен Гешев. 

Симеон Сакскобургготски наследи бащината си къща в Баня в средата на 90-те години съгласно реституционнния закон. Сградата, построена през 1929 г., пази лични вещи, картини и семейни снимки на царската фамилия. 

В една от сградите в имота е устроена дегустационна за вина, произведени от винарска изба "Розова долина", на която през 1990-а Симеон Сакскобургготски предостави стопанисването на имота, както и царския герб за етикет на вината, които се произвеждат в Баня. 



Борис Трети открива чара на Баня, докато лекува артрит в минералните бани на тогавашното село. Тогава завързва близко приятелство с братята Иван и Велизар Багарови. Намерил лек за ставите си, Борис вдигнал къща в Баня.

Борис Трети и царица Йоанна наричали дома в Баня "нашата къща", тя била любимото им място, където намирали уют и спокойствие. В началото на 30-те години по предложение на Борис Трети край минералните извори в Баня е изградена модерна баня по европейски образец, в нея има и крило за царската фамилия.
 
ВРАНА И БИСТРИЦА ПОСРЕЩАТ ГОСТИ
Дворецът „Врана“ е мястото, където царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си. На мястото е бил чифликът на управителя на София Осман паша. Княз Фердинанд като страстен орнитолог нарича имението на първата кацнала на покрива птица - ято врани. 

Теренът и строежът на сградите са финансирани със средства на Фердинанд, който взел дори личен заем в размер на 3 милиона златни франка от Руския император Николай II през 1911 г., за да завърши резиденцията.    

След абдикацията на Цар Фердинанд I през 1918 г. дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт (28 август 1943 г.) - на Симеон II. Главната сграда е бомбардирана от съюзниците през Втората световна война, но след това е възстановена. След 1946 г. дворецът „Врана“ се ползва от новите лидери -  Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков. 

След края на комунизма „Врана“ е върната на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. През 1998 г. паркът е дарен от Цар Симеон II на община София с условието да бъде отворен за всички български граждани, гости на столицата.

Дворецът "Царска Бистрица" над курорта Боровец в Рила е ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Именно тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът цар Борис III е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза за последен път виждат баща си жив.

В ловната част на Царска Бистрица се съхранява огромна колекция от трофеите, повечето животни са отстреляни от цар Борис III. Дворецът притежава собствено електрозахранване, което се осигурява от малка водноелектрическа централа „Сименс“, инсталирана през 1912 г. 

В двореца през 2012 г. вдигнаха сватба единствената дъщеря на Симеон Втори княгиня Калина и избраникът  Китин Муньос.  

Свързани с „Царска Бистрица“ са и ловните хижи „Ситняково“ и "Саръгьол". Днес паркът и дворецът са отворени за посещения от обикновени граждани.
 
В КРИЧИМ ПРЕПРАВИЛИ ЛЕГЛОТО НА ЦАРИЦАТА ЗАРАДИ ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ
Дворецът "Кричим" край пловдивското село Куртово Конаре и река Въча било любимото място за отдих на цар Борис Трети. Представлява обширен ловен парк с двуетажна сграда. Строежът  започва през 1905 г. по времето на Фердинанд и завършен от Борис чак през 1936 г.

Паркът е с площ от 2000 декара. Над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 дка са декоративен парк с редки видове растителност - 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи, секвои, магнолии и бамбук. Уникално е и езерото с водните лилии, по което по царско време плавали лодки. Тук е най-големият развъдник на елена лопатар у нас. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. 

В двореца има 55 помещения, 12 бани, киносалон, занималня за престолонаследниците, а непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им. Всичко е запазено непокътнато. Точно в царския кабинет през 1943 г. Борис III къса заповедта на Адолф Хитлер за депортирането на евреите от България. 

Тук са настанявани Юрий Гагарин, който дори е засадил две дръвчета в парка, Валентина Терешкова, Индира Ганди, шейхът на Иран, Йосиф Тито, Фидел Кастро. След началото на демократичните промени мястото е обявено за правителствена резиденция с право на посещение на премиера, председателя на Народното събрание и президента. 

След 1946 г. дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия - Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. Сред гостите на двореца са били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и дори шейхът на Иран. След 1989 г. тук отсядат президентите Петър Стоянов и Георги Първанов.

След като исковете за реституция от наследниците на царското семейство са отхвърлени от съда, комплексът остава държавна собственост. Има идея да стане част от 100-те национални туристически обекта.