Ден 15-ти. Коронавирусът се опитва да оглави и да управлява света. Ние, пък, опитваме да не вдигнем „бялото“ знаме. Припомняме си историята, за да се окуражим. Винаги сме се гордели, че България няма пленено бойно знаме. Но, в тази не обявена война, светът не вижда врага. И не може да го победи - за сега. Дори и да вдигнем всичките си самолети, да изстреляме всички ракети, да пуснем флотилиите, подводниците, да грабнем пушките.
 

Министър-председателят Бойко Борисов всеки ден се опитва да вдъхне надежди на България – с действията си и с думите си.
 
Българският патриарх  Неофит бие камбаната: „ Да бъдем отговорни към ближния, народа и родината и да носим надеждата за благополучния край на това тежко за народа ни изпитание“.
 
Сам-саменичък от стъпалата на базиликата „Свети Петър“ папа Франциск отправи своята специална молитва  „Urbi et orbi“ - към Града и към Света:
„Гъста мъгла се е наслоила над нашите площади, улици и градове. Тя завладя живота ни, изпълвайки всичко с оглушителна тишина и отчайваща празнота, която парализира всичко, през което минава. Чувства се във въздуха, вижда се в жестовете, личи си по погледите.

Разбрахме, че сме на една лодка - всички слаби и дезориентирани, но всички призвани да гребем заедно. Бурята разкрива нашата слабост и оставя оголени онези фалшиви и ненужни сигурности, върху които строим дните си, проектите си, нашите навици и приоритети.
С бурята, вече не е валиден гримът на стереотипите, с които прикриваме нашето его.

Вървяхме напред със страшна скорост, чувствахме се силни и способни на всичко. Жадни за печалба, оставихме се да ни завладеят вещите и да ни погълне френетичността.

Не ни уплашиха войните и световните несправедливости. Останахме глухи за вика на бедните, както и за нашата зле управлявана планета. Продължавахме непоколебими, мислейки, че винаги ще бъдем здрави в един болен свят.

Да възродим солидарност и надежда, за да дадем стабилност, подкрепа и смисъл на тези часове, в които сякаш всичко пропада.

Да намерим кураж да отворим пространства, където всички да се чувстват обичани и да създадем нови форми на гостоприемство, братство и солидарност.“
 
Както е добре известно . Политиката променя света бързо , но нетрайно. Изкуството въздейства бавно, но за дълго остава в сърцата и душите. За това, ние, заедно - поетът Александър Петров, композиторът Константин Марков и екипът на „Беновска пита“ - създадохме песента „Денят“. Защото вярваме, че ще оживеем и ще станем по-добри след това изпитание. И ще дойде денят, в който ще свалим маските:

„Това е, може би, деня –
да почнем  отначало...
Да се събудим в този миг...                      
Във времето заспало...“
 
Патриарх Неофит, министър-председателю Борисов, България, след коронавируса – каква?
 
Аз съм Беновска. И питам.