Членът на СЕМ Бетина Жотева коментира новия медиен закон, който да замени "морално остарелия" Закон за радиото и телевизията.

Тя бе категорична, че той няма да наложи цензура на медиите, както някои експерти се изказаха.

"Когато човек е некомпетентен и неграмотен, не трябва да го прави обществено достояние. Става въпрос за директива в аудио-визуалните услуги, която ЕС прие още 2010 г. и трябва да бъде траспонирана в българското законодателство, тъй като досегашната е твърде остаряла. Просто човечеството се измести в интернет. Вестниците, знаете каква им е съдбата. В момента интернет се конкурира с телевизиите и радиата, и за младите е водещият източник на информация. 

В тази връзка беше разширен обхвата на аудиовизуалните медийни услуги да влезе в интернет, където са платформите за видеосподеляне, където са социалните мрежи и където са информационните сайтове, само в тяхната част, където има аудио и визуална информация. Написаната информация не подлежи на регулация, защото това е директива за аудио-визуалните медийни услуги.

Въпросната директива беше завършена по време на българското европредседателство. Беше писана много дълго време, беше променяна, накрая се стигна до компромис. Последните месеци лингвистите на ЕС се занимаваха с буквалния й превод. И от ноември 2018 г. тази директива стои на сайта на ЕС и чака някой да я прочете и има 21 месеца да я транспонира в законодателството на страните-членки на ЕС.

Минаха 5 месеца оттогава. В България няма нито дума за тази директива, нито какво предстои като промяна на Закона за радио и телевизия, където има място новата директива. Би трябвало сайтовете да се признаят за електронни медии, което ще е добре за всички. И всеки един сайт, който съдържа някаква аудио-визуално съдържание, подлежи на регулация. Това не може да бъде наречено цензура. Защото например аз съм 3 години в СЕМ, наблюдаваме bTV, не виждам между нас да е ставало въпрос за цензура. Същите правила ще се прилагат и за сайтовете. Тоест, за каква цензура говорим?", попита Жотева.

"А това, че има връзка с "апартаментгейт" - този, който е измислил това нещо, има малко проблематично психично здраве, според мен. 21 месеца имаме, дадени от ЕС, да вкараме директивата в нашия закон. В нашия закон обаче не е само директивата, той разглежда и обществените медии като БНР и БНТ.

Когато депутатите нямат възможност да обяснят собствените си грешки, са им виновни медиите, които са ги показали. Колеги сме, никога не бих предала медиите, защото на някой не му харесва, че е чул истината за себе си от екрана. И няма такъв закон, който да сложи медиите в ъгъла. И не, директивата не е измислена, за да слага медиите в ъгъла. Тя е сложена там напротив - за да могат добрите медии да си вършат работата по-добре. А да не ги крадат, и да не могат фалшивите новини да побеждават тези, за които страшно много качествени журналисти се трудят. Ето за това е новата директива", категорична бе Жотева.

"Това е стар закон, и към него просто към електронните медии трябва да преминат и сайтовете. Аз вчера казах в Народното събрание на депутатите, че предстои една изключително отговорна и адски деликатна работа. Тази нова директива да бъде направена в закон така, че добрата журналистика да може да продължи да бъде добра журналистика. Това е много трудно.

Европейската комисия не ни дава начина, по който ние да транспонираме директивата. Тя ни казва какво трябва да има вътре, а ние трябва да измислим методиката. Вчера за първи път се събра една група от експерти в Министерството на културата. Там има една изключително активна дама - г-жа Бонева, която е била на всички обсъждание и писания на директивата в ЕС. Тя събра една силна група от експерти, да се видят и да започнат активна работа как да вкарат новата изключително прогресивна и добра директива за българската журналистика и въобще за европейската журналистика в нов закон", завърши Бетина Жотева.