Държавната ни граница е разграден двор, а всеки, пожелал да влезе или да излезе от страната ни през браздата, може да го направи за не повече от 1 час. Това съобщава „Телеграф“, позовавайки се на своя проверка на едно от най-атакуваните места за незаконно преминаване край ГКПП-Калотина в посока Сърбия, известно като черното трасе за Западна Европа.

Оказа се, че никой не пази старите граничарски пътеки, които са добре познати на каналджиите. Именно тези маршрути водят към т.нар. втора врата, т.е. изхода. Първата врата е входът от южната ни граница в района на Капитан Андреево.

Служителите на Гранична полиция патрулират основно по пътищата, проверяват товарните отсеци на бусове, камиони и пътниците в такситата, пътуващи в посока към границата. Патрули рядко минават по черните пътища около граничната бразда. Разчита се главно на ултрамодерни термовизионни камери. Те обаче освен да фиксират движение в граничната зона, няма как да заловят нарушител. Тук човешкият фактор е важен, но реакцията на граничните полицаи не е от най-бързите, установи нашата проверка.

Модерна

Иначе северната част на границата ни със Сърбия - от Брегово до Драгоман, е охранявана от модерна автоматизирана система за наблюдение с термовизионни камери, която бе изградена за близо 5 млн. лева през 2017 година.

На книга камерите се води, че са с висока резолюция и разполагат с
лазерни далекомери с обсег минимум 10 км. Само че има десетки мъртви точки, които познавачите на терена използват, за да се скрият от обсега на видеоконтрола. Принципно системата би трябвало да осигури непрекъснато наблюдение на границата, да открива признаци за подготвящо се нарушение, както и да проследява незаконно преминали границата хора и автомобили.

На практика обаче в рамките на 60 минути човек или група хора пеша по пътеките около ГКПП-Калотина могат да стигнат до браздата и да я преминат, без никой да реагира. Екипът на „Телеграф“ успя да стигне браздата и бе проверен едва на връщане от граничната линия 15 минути по-късно. Представихме се за туристи граничари, които се любуват на природата в околността.
 



Скъсана

При границата с Турция има ограда, но на излизане от България през Сърбия няма ограда, а само остатъци със скъсана мрежа от стария и отдавна неработещ граничен кльон. Голяма част от западната граница си остава покрита и от камери. Реакцията на граничните полицаи, които са оборудвани с модерна техника и джипове, е значително по-бавна от тази на славните Гранични войски. Според някогашните нормативи прикриването от граничната застава до кльона при задействие става за 12 минути, при по-сложни и пресечени терени е максимум 30 минути. Успеваемостта на граничарите дори няма база за сравнение с тази на граничните полицаи при залавянето на нарушители на държавната граница и това при условие, че някога службата се изпълняваше от наборни войници.

Помощ

Сега в помощ на Гранична полиция освен с техника се включва и подкрепа със сили от други държави. В района на Драгоман патрулират униформени от Полша и Унгария, но и те отново вардят единствено шосетата, но не и реалната зелена граница, където навремето се разполагаха нарядите на Гранични войски.

Тарифата за изход е 500 евро

500 евро е средната тарифа на трафикантите, за да прекарат мигрант до изход от България при Калотина. Сумата се дава предварително на водача, който тръгва с дадената група, за да пресича границата със Сърбия. Де факто сумата е за минаване на цялата територия на страната, обясниха пред „Телеграф“ запознати с организацията на незаконно преминаване през браздата. По думите им парите се разпределяли между трафиканта, шофьорите на коли, предимно таксита и микробуси. Част от парите понякога се дават и като рушвет на гранични полицаи, за да си затварят очите. Всичко ставало по договорка. Срещу достатъчно пари термокамерите също можело да „заспят“ или да гледат в друга посока. От другата страна на браздата гранични патрули на полицията с джипове и военни от сръбската армия са настанени на палатки във всяко село. Сърбите не залагат на камери като нас, а разчитат на живата сила при залавянето на незаконно пресекли границата откъм българска страна.

Гърция иска помощ от ЕС, гради бежански центрове

В очакване на бежанска вълна от Афганистан Гърция изгражда мигрантски центрове по егейските острови. Премиерът Кириакос Мицотакис предупреди другите държави - членки на Европейския съюз, че не бива да очакват Гърция да реши мигрантския проблем сама. Той настоя за финансова помощ от ЕС. Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди заяви в събота, че досега не се наблюдава бежански поток от Афганистан.

Вътрешноразселените афганистанци обаче са милиони и ще се увеличат още повече, ако хуманитарната помощ от чужбина не бъде увеличена значително. Междувременно австрийският премиер Себастиян Курц заяви в интервю за италианския вестник „Ла Стампа“, че Австрия няма да приеме нито един афганистански бежанец. Курц пояснява, че за афганистанците е много трудно да се интегрират в австрийското общество заради нивото на образование, което е предимно ниско, както и с несъответствията в основните ценности. Според канцлера Австрия отделя 20 милиона евро за защита и помощ на афганистанците в региона.