Най-доброто, което Борисов може да направи, е да се оттегли настрана. Това мнение изрази бившият военен министър в в правителството на Филип Димитров проф. Димитър Луджев в интервю за "Марица". По думите му Янев и партията му са по-благоприятният вариант за кабинет. Той смята още, че Русия и Украйна ще намерят сили и начин да започнат преговори. Ето какво още каза той:

- Проф. Луджев, на какво сме свидетели в политическия ни пейзаж - театър ли ни разиграват партиите или са просто безсилни да направят повече?

- Идва ми на ума чудесната пиеса „Суматоха“ на магьосника на словото Йордан Радичков, чието творчество отбелязва и Пловдив този януари. Та в пиесата тичат разни хора из гората и мамят прасето на единия, но то не се хваща. Та и сега тичат разни хора из парламентарните кулоари и мамят властта. Но не им се получава. Та това наблюдаваме - суматоха.

И друго интересно откриваме при Радичков в „Неосветените дворове“ - описва два мощни сибирски коня, които се бият. Ако се сбият в нашата Дунавска равнина, тя ще потъне! Добре че нашите кончета са дребни, за нищо не стават, само дето се хапят, казва авторът.

Ако прехвърлим нещата - целият проблем е в дребните фигурки, които са напъплили по политическата ни снага.

- Мисия невъзможна ли е съставянето на кабинет с трети мандат?

- Не е мисия невъзможна, а единствената алтернатива в момента - създаване на експертен кабинет, базиран на програма, която да следва линиите на програмната декларация, представена от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Това е посоката на възстановяване на демократичния процес у нас, на скъсване с предишния модел.

Всички забравиха, че основният напън на неотдавнашните протести беше насочен към приключването с предишния клиентелистко-мафиотски начин за управление на България.

Има обаче много „ако“. Преди всичко дали ГЕРБ, особено техният вожд Борисов, ще проумеят, че подкрепата на такава декларация, на такъв кабинет е единственият начин отново да се легитимират и да участват в политическия живот. Както направиха БСП, подкрепяйки правителство на Димитър Попов.

Тук има голямо „но“, свързано отново с фигурките и фигурите в политиката. Трудно човек може да си представи, че Борисов с неговия нарцисизъм и профанизъм може да проумее нещо подобно. А и трудно може да бъде сравнен с големи политически фигури, каквито бяха Александър Лилов, Андрей Луканов - хора с широка политическа и професионална култура. Това е големият проблем в момента.

Най-доброто, което Борисов може да направи, е да се оттегли настрана, партията му да подкрепи правителство с реформаторска програма и така да легитимират фактически и бъдещото си участие в политическия живот.    

Пак опираме до това доколко тия политически фигури са готови за подобен ход. Донякъде този въпрос стои и пред БСП, по-специално пред лидера Корнелия Нинова. Тя май си въобрази, че социалистите вече са се върнали в политиката, че хората са позабравили приноса им към днешната ситуация с участието им в Тройната коалиция, а и преди това. Но хората не са забравили това.

- Колко е решаваща фигурата на премиера?

- Много важно ще е кого ще посочат за премиер. Фигурата не бива да е политическа. Например Христо Иванов има добри качества, но не става за премиер, няма мащаб и управленска мощ за този пост.

Акад. Николай Денков беше добър избор за премиер на ПП. А формулата, която той предложи, едно към едно копира формулата, по която направихме коалиционното правителство на Димитър Попов.

Но с оглед на големите задачи, които стоят пред България - влизане в еврозоната, Плана за възстановяване, нуждата от модернизация, премиерът трябва да е с капацитета на Кристалина Георгиева например. Такъв трябва да бъде, а нямаме толкова много подобни фигури.

- Може ли президентът Радев да подпомогне съставянето на толкова нужния на страната редовен кабинет, както д-р Желев в началото на 1990-те?

- Това е пак част от ребуса, за който говоря. Трудно ми е да сравня президента Радев с д-р Желев. Това се видя още когато г-н Радев прояви огромно политическо късогледство, дори егоизъм, като тръгна да торпилира и практически стана един от основните фактори за пропадането на редовния кабинет на ПП и коалиция.

Президентът дори насърчи разпада на управлението. Не проумя, че при всичките им недостатъци ПП, ДБ и партньорите им - въобще този кабинет, няма алтернатива от гледна точка на това страната ни да се върне към нормален демократичен процес. Естествено, това няма да стане отведнъж, но трябва да се върви натам. 

С всички недостатъци хората от последния редовен кабинет поне не са свързани със старите мафиотски структури, със старите задкулисни игри. И може би лека-полека щяха да вървят в правилната посока.

Докато президентът Радев не направи нищо в тази насока, д-р Желев навремето се срещна с всички партии в СДС, защото там имаше противници на коалиционното правителство. Срещна се и с БСП, и с БЗНС. Насърчи МВФ и американския посланик да въздействат  върху партиите. Той свърши огромна работа, за да стане коалиционното правителство на Димитър Попов, защото разбираше, че няма друг изход. Беше трудно. Фактически БСП, която беше спечелила с 50 плюс 1 изборите за Велико народно събрание, имаше пълно мнозинство, но се оказа, че това не е достатъчно да се легитимира. Тогава лидерите на БСП разбраха, че единственият начин е да подкрепят експертно правителство, което практически осъществяваше реформаторската  програма на СДС.  Ето съвсем друга ситуация - тук не виждам нищо подобно.

- На кой ще предпочете да връчи мандат, според Вас?

- Президентът няма кой знае какъв избор - трябва да избере между ДБ и "Български възход". ДБ имат някои предимства, тъй като имат стари връзки и канали с ГЕРБ, там има куп ренегати от "Демократична България". Но от друга страна, ДБ са част от конфликта, те са едни от най-яростните противници на режима на Борисов и на управлението на ГЕРБ.

Като че ли Янев и партията му са по-благоприятният вариант. Но при всички случаи и ДБ, и Янев вероятно ще ползват формула за кабинет, подобна на тази на ПП. 

- Кое е по-вероятно? Избори през март?

- Засега изборите са по-вероятни, но това, което може да спре политиците, е страхът. Всички социологически изследвания показват, че картината в парламента след едни пролетни избори ще е същата, даже по-лоша.

Най-лошото обаче е, ако възникне заплаха за легитимността на управлението, тъй като броят на гласувалите може да падне под 30 процента. 

Партиите разбират това. А често в нашата политическа некадърност се действа съгласно поговорката: Страх лозе пази. Може това да стане основен фактор за формиране на редовен кабинет. Има подобни намеци в последните изявления на Борисов с готовност за подкрепа. Това показва, че политиците започват да проумяват, че няма друг добър изход от ситуацията.

- Докога ще се въртим в изборна спирала? Могат ли местните избори да я скъсат?

- При местните избори гласуването зависи от други фактори. Ако не се състави правителство, отидем на нови избори и стигнем отново до задънена улица, което е най-вероятно, може на местните избори да се прояви негативен вот спрямо партиите.

Ако се състави програмен кабинет, вероятно местните избори ще повторят резултатите от парламентарните. Но е много важно на местните избори ГЕРБ да загубят своето доминиращо присъствие, те сега имат много силно присъствие в местната власт, която е една от основните опори на тяхната партия. Очаква се пробив в областните градове - както показват данните, ГЕРБ вероятно ще загубят в София, вероятно и в Пловдив.

- В миналото ли останаха лидерите визионери?

- Лидерите са основен фактор във всяка държава, показват зрелостта на нацията. През 1997 г. в доклада си за реформите в Източна Европа Световната банка изтъква  като основна причина за разликите в развитието и реформите в отделните страни различията в капацитета на националните лидери.

При елементарно сравнение между персоналния състав на сегашните парламенти с този на Великото народно събрание, следващите НС - разликата е огромна. В правителството на Димитър Попов влезе най-доброто, което можа да извлече България от своите млади икономисти, юристи, лекари. Неслучайно реформите през 1991 г. ще останат може би най-добрите, които са провеждани у нас.

Реформаторският процес и процесът на модернизация, който предстои пред нас, е интелектуален процес,  казва големият икономист Джефри Сакс. Реформи се правят от хора с капацитет, каквито не виждаме много. А  политически лидер визионер май не мога да посоча нито един в момента.    

Проблемът с лидерството е огромен и в ЕС. Никога Еврокомисията не е имала по-слабо ръководство. Спомням си председателя Жак Делор - икономист, писател, като го сравня със сегашната председателка на ЕК, ми се плаче.

- Като участник и анализатор на прословутия ни демократичен преход имате ли обяснение защо той стана толкова уродлив?

- Написал съм две книги за прехода, сега излиза новата ми книга. В тях съм показал как за съжаление у нас постепенно се деформираха процесите на политическо управление. Причината е в това, че още през 1990-те политиците с управленски качества, с реформаторски възможности бяха изхвърлени и от дясно, и от ляво, и от СДС, и от БСП.

Постепенно партиите се превърнаха в типични балкански клиентелистки формации, които се отдадоха на играта "Пари срещу власт". Тази партизанско-лобистка конструкция даде възможности във властта да се издигат все повече приспособленци, лакоми за власт и пари. Това превърна управлението в средство за трупане на богатства и привилегии.

Това е причината да имаме уродлива демокрация, пазарна икономика, да нямаме правова държава.

- Има ли светлинка в политическия тунел?

- Имаше светлинка с идването на нова категория хора, с ПП, ДБ, дори с ИТН, които вкараха свестни хора в НС. Трябва да се подобри качеството на управленците, трябва да се появят хора, поставящи обществените над личните интереси.

Новата група в управлението беше единствената криволичеща трънлива пътечка, която можеше да ни върне към нормалния демократичен процес. Все още мъждука светлинка. Промяната обаче ще отнеме доста време. Това е и генерационен процес, първо трябва да се върнем към нормална демократична селекция, с подбор на кадри според качествата им. Това обаче ще отнеме поне два парламента време, за да се пречисти политическата класа от службогонци и клептомани, които напълниха властта. Нужни са силни водачи, а ги няма.

- Кризите са много и в международен план. Има ли шанс войната в Украйна да свърши тази година?

- И светът е в криза. Надявам се трагедията в Украйна  да тръгне към разрешение. Това не е война между Русия и Украйна, а е сблъсък между Русия и САЩ, между Русия и т.нар. колективен Запад. Но вече и двете страни разбират, че конфронтацията няма перспективи, само ще утежни положението в света и особено в Европа.

Путин и руското ръководство се отказаха от политиката на Горбачов и Елцин, огласена по време на Перестройката. През 1988 г. Горбачов обяви, че СССР се отказва от използването на сила при уреждането на външнополитически проблеми. Това беше договорено с президента Буш в Малта. Въпреки обещанията американците тръгнаха  на Изток. След 2014 г. възприеха политика на разрушаване на мостовете, по думите на анализатора Хенри Кисинджър. Не си даваха сметка, че авторитарни лидери като Путин не могат да бъдат притискани в ъгъла, без да реагират остро, дори шизофренично.

Но вече и в САЩ се чуват повече гласове срещу политиката на конфронтация, за връщане към преговорите и сътрудничеството. Мисля, че и Путин е осъзнал, че нахлуването в Украйна доведе до стратегически провал, изолация на Русия, милитаризация на Украйна. Мисля, че двете страни ще намерят сили и начин да започнат преговори. Друго решение няма.

Възмутен съм и от наши кресльовци, които дрънкат оръжие, призовават Украйна да победи, Русия да бъде съсипана. Нищо не може да оправдае загиването на хиляди хора.

Тук не трябва да се говори за победители, а за намиране на мирно решение. Мисля, че до края на годината то ще се намери.

Д-р Димитър Луджев е професор по история и политик. Един от основателите на българската опозиция в края на 80-те години на миналия век. Участва в Кръглата маса през 1990 г. от страната на СДС и ръководи контактната група за преговори с БСП.

Депутат във ВНС и в парламентите до 2001 г. Вицепремиер от СДС в правителството на Димитър Попов (1990-1991). Военен министър в правителството на Филип Димитров (1991-1992).

 Автор на книгите “Революцията в България 1989-1991”. „Преходно време. Личности, идеи, събития“, Преди дни излезе от печат книгата му "Революцията в България 1989-1999. В Пантеона на времето".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук