Бившият депутат Станко Михайлов: Калоянчев беше лудо влюбен в своя омъжена колежка

<br /> <strong>- Започвате новата си книга с &bdquo;вечната и святата&rdquo; Елисавета Багряна...</strong><br /> - Нея дори я снимах във филма си &bdquo;Обичам те, живот&rdquo; - за трагичния живот на моя добър приятел - покойният Дамян Дамянов. После написах романа си за Дамян &bdquo;Плачи, приятелю&rdquo;. Та, във филма Багряна каза, че винаги е считала Дамян за свой син. Оказа се, че тя е била редактор в сп. &bdquo;Септември&rdquo;, когато бащата на Дамянов го води при нея с едно негово стихотворение. Там е била и Блага Димитрова - по онова време работели заедно с Багряна. Двете посъветвали Дамян да направи някои поправки и той на другия ден им занася стихотворението поправено. Багряна отбеляза, че се е радвала на израстването на Дамян като поет, но направи такава забележка: че той &bdquo;много пише, а когато много се пише, може да има и по-слабо&rdquo;. &bdquo;Аз искам всичко, което той напише, да е хубаво!&rdquo;, казваше тя. Поговорихме си покрай филма с нея. Тогава тя ми разказа, че още като момиче в Сливен е видяла Халеевата комета. Описваше я като голяма жена със сребърен шлейф като опашка. Това Багряна считаше за първото голямо чудо в живота си. Шегуваше се, че си мечтае да доживее да види кометата и втори път.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че сте понесли много тежко смъртта на Георги Джагаров...</strong><br /> - С него бяхме приятели повече от 30 години, а разбрах, че е починал от... телевизията. Приятелството ни тръгва от ония далечни години, когато бях сред бургаските театрали. Тогава излезе пиесата му &bdquo;Вратите се затварят&rdquo;. Толкова я харесах, че изкупих всичките 150 броя на пиесата и ги разпратих из окръга. След време и аз написах пиеса и му я занесох в София за мнение. Направо казано, той не я хареса. Прям човек беше - нещо, което много ценя, защото и аз съм такъв. Освен това между приятели истината значи много. После, като дойдох в София - гладен, жаден, безпаричен, Петър Караангов ме канеше в кафенето на писателите и той черпеше. Сядахме на една маса с Георги, а после потегляхме към &bdquo;Бамбука&rdquo;. Веднага прииждаха хора да си приказват с него. Приказваха, приказваха, а той най-много от всички приказваше, но никога не можеше да ти доскучее с него. Черпеше и по тоя начин сам оставаше без пари. Веднъж Лиляна Стефанова, която беше важна клечка - завеждаше отдел &bdquo;Поезия&rdquo; на в. &bdquo;Литературен фронт&rdquo;, ми предложи да ме пратят в командировка в Кремиковци. А Георги й вика: &ldquo;Станко, ако не ще, мене прати. И аз нямам пари!&rdquo;. Тя помисли, че той се шегува, а то си беше истина. Най-хубавото качество на Георги беше, че е достъпен. И като стана зам. на Живков, пак не се възгордя за приятелите си. <br /> <br /> <strong>- Джагаров е бил много близък с актьора Стефан Гецов...</strong><br /> - Много бяха близки! Даже знам, че след някаква официална среща с Тодор Живков, на запоя после Гецов казал на Първия: &bdquo;Другарю Живков, не ми е сладка глътката без моя приятел Георги Джагаров! Разрешете да го поканя!&rdquo;. Довели Джагаров начаса с личната кола на Живков. Неразделни са в един период от време двамата с Гецов. И без съмнение - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>другари по чашка </strong><br /> </span><br /> това е известно. И изведнъж, някъде през 80-те, тая крепка дружба секва. Всички недоумяват защо, но виж какво значи големият човек. - Правя аз филма за Дамян и съм поканил вътре да чете стиховете му Гецов. Като чу гласа на Стефан по време на прожекцията, Георги се обърна към мен и ми вика: &ldquo;Ама ти Стефан ли си взел, бе? Браво!&rdquo;. А по онова време Стефан вече беше изпаднал от политическата кохорта. Само духовни колоси могат да проявят такова великодушие. <br /> <br /> А аз, ей-така, без да искам, имам грях и към двамата. През 93-та Джагаров искаше да се видим. &bdquo;Станко, ми каза, трябва да се видим - да спасяваме българската книга. Ще ти кажа как!&rdquo;. А аз, какво ме завъртя, и не му се обадих дълго време... Докато научих за смъртта му. От... телевизията. <br /> <br /> Стефан пък искаше да постави като режисьор една моя пиеса, а аз вече я бях обещал на Павел Матев. Какво се случи, не знам, но на тая среща, на която трябваше да му обясня, че няма как - вече съм договорил всичко с министерството, аз не отидох. Така че до днес се чувствам виновен, защото отлагането често се оказва фатално. Така стана и със Стефан. Последният ни разговор беше по телефона. Тихо и примирено ми отговори нещо от рода, че вегетирал. &bdquo;По цял ден стоя вкъщи с кучето. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не съм добре със сърцето!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> ми рече. Бях в Америка, когато жена ми ми съобщи по телефона, че Стефан Гецов е умрял. Ако може да мине за извинение, малко преди това и аз катастрофирах - преживях тежка автомобилна злополука в &bdquo;Мъртвата долина&rdquo; пред Лас Вегас. И досега нося последиците от удара и в тялото, и в душата си. А душевната болка - тя е по-страшна и от физическата!... <br /> <br /> <strong>- Най-близък ви е бил Радой Ралин...</strong><br /> - Обичах го като брат, но и много съм му се сърдил. Ами че може ли да те срещне и да чуеш да боботи през улицата: &bdquo;Мокриш ли котето, а?&rdquo;. Знам че беше закачка и сеирджилък, какъвто само на човек като него отиваше, ама всеки път му се ядосвах. А най-големият парадокс е този, че той мене &bdquo;кръсти&rdquo; &bdquo;Съдбата на жените&rdquo; - така се казваше един френски филм. Каквито и да сме ги вършели двамата като се правим на големи мъже, никой от нас не е бил в същността си аморален. Радой беше невероятно любящ и грижовен баща. Умиляваше се даже като им споменава имената на Кин и на Стефчо. Няма да забравя една наша екскурзия край Кайлъка. Кинчо при една отвесна скала стиска баща си за ръката. Долу шумеше река и един рибар тъкмо улови една риба. И Кин, както уж се страхуваше, поривисто бръкна с две ръце в кошницата му, стисна рибата с две ръце и я хвърли обратно в реката. Рибарят се ядоса, а аз, за да го умилостивя, взех да говоря на Кинчо: &ldquo;Какво направи бе, мойто момче!&rdquo;. А той ми отвърна по детски: &ldquo;Рибката иска да живее!&rdquo;. Беше несъмнено, че расте син на баща си! <br /> <br /> Радой беше много близък с друг наш приятел - Володя Янчев - режисьорът на &bdquo;Топло&rdquo;, който също беше един прекрасен човек - талантлив и красив отвътре човек. Имал съм щастието да имам такива мъже за приятели. След смъртта на Володя и срещите ни с Радой оредяха. Просто вече не беше същото. Всяка смърт на близък човек отнема от нас самите по нещо... А и друг път съм казвал за Радой, че той беше мъдър човек, който веднъж ми каза: &ldquo;Ако не се правех на луд, досега да съм полудял!&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че когато за пръв път се срещате с Дамян Дамянов, той пък след като прочел ваши стихове, ви попитал: &ldquo;Защо сте толкова тъжен?&rdquo;...</strong><br /> - Точно така. Трудно му се разбираше на него какво казва, но точно това каза. Същият въпрос ми беше задавала и Елисавета Багряна, междувпрочем. Явно само хора като тях - дълбоки, можеха да усетят тая тъга в мен... Самият Дамян на два пъти прави опит за самоубийство. Особено тежка душевна криза преживя през 1984-та. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Депресията буквално го разтрошаваше</strong></span><br /> <br /> Потърсих помощ за Дамян при Георги Йорданов. Той прие присърце всичко: &ldquo;Дамян е поет с национално значение!&rdquo;, ми каза и ме помоли да не се отделям от него. А аз точно тогава снимах филма си &bdquo;Спасените&rdquo; и Йорданов ми предложи 2000 лева творческа помощ, че поне за пари да не се притеснявам. Отказах. Тогава Георги Йорданов ми каза: &ldquo;Къде е Дамян сега? Качвай се в колата ми и ми го доведи!&rdquo;. И после пак Георги Йорданов подкрепи морално филма ми за Дамян, когато трябваше да се преборя с цяла клика от клеветници и интриганти. Почти всички писатели бяха против Дамян и съответно - против филма за него. Ето сега мога да кажа, че Георги Йорданов беше единственият партиен и държавен ръководител - и то от висок ранг, който с доблестта си, с човешкото си отношение, подари на Дамян още 12 години живот след двата му опита за самоубийство. <br /> <br /> <strong>- Виждам, че сте играли във филм заедно с младия Стефан Данаилов...</strong><br /> - През 67-а в &bdquo;Морето&rdquo;. Играхме журналисти. Толкова пъстър ми е бил животът, с такива превратности и превъплъщения, че някой път се чудя аз ли съм преживял всичко това. Остарях, ама човек си остава такъв, какъвто си е &bdquo;отвътре&rdquo;. Като депутат в 39-ото Народно събрание имах право на служебна кола, консултант, секретар, мобифон, почивни станции, медицински услуги... И знаеш ли какво? - само да не ми се смеят хората - всичката привилегия, от която се възползвах, беше един-единствен път да поискам кола да ида на празника на будителите, организиран от президента Първанов. И преди, и след това, даже и като бях много болен, изкарах тежка пневмония, ходех все с градския транспорт до парламента. <br /> <br /> <strong>- Като актьор сте играли роля на адютант на... Георги Калоянчев!...</strong><br /> - Точно така - това беше в една българо-съветска продукция - филмът &bdquo;Откраднатият влак&rdquo;. За Калата се говорят много неща, но аз мога да кажа, че той се показа тогава повече от стабилен по женската част. По време на снимките го ухажваха едни толкова хубави украинки, че на нас лигите ни течаха, а той твърдо ги отклоняваше тия красавици. Не се поддаваше и на натиск от наша страна - да покани някоя заради нас. Не, та не! Както ми сподели, си имало причина за това - бил влюбен в своя красива и известна колежка, ми каза, на име Цв. - също семейна като него...<br /> <br /> <strong>- Цветана Гълъбова?</strong><br /> - Цв. - така съм написал в книгата. Какво знаеш ти за мъжката солидарност! /смях - б.а./ <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Беше й подарил, при пословичната си свидливост, за 130 000 тогавашни лева кожено палто</strong></span><br /> <br /> Поне така разправяше. Колко беше вярно - не знам, защото може и да се е похвалил. <br /> <br /> Но, весело беше с Калата. Един ден ги сварих с един Пешо Божилов в моята стая да си похапват сладко луканки от куфара ми. А аз се чудех защо намалява &bdquo;дължината&rdquo; им. Кискахме се до истерия, като ги хванах. &bdquo;Ваш`та мама пунгашка!&rdquo; - им рекох. - Пък аз се чудя как така ми станаха луканките на карначета!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че Тодор Живков е обожавал Калоянчев?</strong><br /> - Живков си имаше любимци. Заради Калата, Стефан Гецов и Николай Гяуров излезе по негово указание специален указ за двойно по-високо месечно възнаграждение. Заслужено беше, поне според мен. И аз винаги съм им се възхищавал! <br /> <br /> <strong>- Много се говори за една мистериозна Магда - ваша съгражданка от Бургас, в която навремето е бил влюбен Апостол Карамитев...</strong><br /> - Аз съм свидетел на тази любов. Магда Кирилова се казваше. Те се сгодиха с Апостол, Магда дойде в София заради него и заживяха в една малка приземна къщичка до пазара &bdquo;Кирков&rdquo;. Отидох да я видя един ден и се разбрахме пак да се видим, но тая втора среща не се състоя - съобщиха ми, че е починала... Подробности не ми се разказват, защото сърцето ми се свива от болка всеки път като се сетя за тая жестока история. В разгара на подготовката за сватбата, Апостол вече е бил решил да се ожени за Дупаринова, която беше 10 години по-възрастна от него. И след смъртта на Апостол пак си намери 10 години по-млад мъж. А Магда - лека й пръст - така й било писано!... <br /> <br /> <strong>- Разбрах, че познавате отблизо един много интересен българин - Джеймс Велков, построил двата най-големи града на Канарските острови...</strong><br /> - Уникален човек беше! Той почина. При една от срещите ни в София, ми каза: &bdquo;Станко, имам вече близо 1 милиард долара. Мога да имам всичко, което си поискам, и много хора ми завиждат за това. И ето - такъв, какъвто съм, аз ти казвам, че ти си велик човек и че се гордея с приятелството ни!&rdquo; Много ме трогна това признание от един такъв талант, на българин, който е постигнал толкова много. Канеше ме да отида да живея на Канарите, но аз съм си &bdquo;българско животно&rdquo;. Скоро след това предложение Джеймс почина... <br /> <br /> <strong>- А има ли място в книгата ви за Симеон Сакскобургготски?</strong><br /> - Описал съм срещата ни в Мадрид. Тогава на въпроса ми какво мисли за монархията и евентуалното си завръщане в България, Симеон отговори: &bdquo;Сега не става въпрос да се върна и да седна на трона. Това никога не е било в моите планове, не съм се стремял към това. Аз съм българин преди всичко, преди да бъда цар...&rdquo;. Скоро след това с демагогски похвати и политически рокади бе създадена прочутата тройна коалиция, която пак така &bdquo;наужким&rdquo; пое &bdquo;спасителна&rdquo; функция. Нататък знаете и сами какво се случи. До Симеон Дянков и къщичката за котката му в кабинета му и всичко останало. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong>