За покъртителен случай на дете в нужда разказва жена във Фейсбук. Тя е отишла на проверка в жилището на дете и не е могла да повярва на очите си. 

Ето какво пише Йонка Иванова:

"Днес ми се крещи!!!!....Не,вие ми се от мъка и безсилие....Душата ми се разкъсва ....
Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда....дете на почти 6 години....

Майката ми отвори....беше коленичила.Не може да стои,защото кракът й е счупен. Счупен от два месеца!!!Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше-крака зараства на криво ... Има някакви психични проблеми.....

Но не за нея искам да кажа.....

На вратата до нея стоеше момченце-светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи.Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ....

Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори.....в шепата си държеше няколко жълти стотинки...

Едвам ми продума:,,Ще ми купиш ли хляб?"

В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента.... Още с първите крачки изпаднах в тотален шок.... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети,празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под...

В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки... Влязох в кухнята-същата картинка.

Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши.

Хладилникът с паяжини вътре.... Никъде не се виждаше някаква храна.... троха хляб нямаше....

В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб"
Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица, торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ.... 6 годишно дете....

Исках да говоря с него! Исках да го прегърна! Исках да не се случва това! Исках да съм си го измислила ! 

Попитах го ,,Гладен ли си?"....

Сведе очички и тихо каза ,,ДА"

,,Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?"- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз

- ХЛЯБ -отново тази пареща и тежка дума- ХЛЯБ.

Не издържах и се разплаках..... избягах от стаята .... не исках да разбира и вижда как го съжалявам.... Мъката ме стисна за гушата. Не можех да дишам. Гняв,съжаление,ужас... всичко това изпитвах в този момент....

Напазарувахме и се върнахме при тях...

Имаше кремчета, сокчета,шоколад.... но не ги погледна.... грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ....

В едната ръка с кренвирш, а в другата заветния ХЛЯБ... на три хапки изяде филията ...озверяло от глад!!!

Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ".

Пиша и сълзите ми капят.....

Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание,още не осъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?
Защо и как стигнахме до това?

Отговор не намирам.....

От тук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...

ХЛЯБ - не просто изречена,а изписана в очите на едно шестгодишно дете!
ХЛЯБ...

(Работим по случая.Детето вече не е гладно.Носим му храна.Събираме информация за да може да вземем правилното решение.Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи.Ще ви уведомя.)"