Запознатостта с ключовите европейски институции остава висока сред българите - Европейски парламент (90%), Европейска комисия (78%), Европейска централна банка (84%) и Европейски съвет (73%). Това показва проучване на Евробарометър, проведено между 12 и 18 февруари 2021 г.

По отношение на доверието във всяка една от тях сънародниците ни се намират близо до средноевропейските нива, като у нас най-високо доверие получава Европейския парламент (45%), а най-ниско - Европейския съвет (41%).

Над половината българи декларират, че разбират начина, по които ЕС работи (56%). Делът на българските граждани (53%), които заявяват, че имат доверие на ЕС, отбелязва ръст спрямо лятото на 2020 г. и е сходен с този, регистриран сред гражданите на ЕС като цяло (49%).
От Евробарометър отчитат, че доверието към ЕС сред българите е по-високо, отколкото доверието към ключови национални институции.

Изключително ниско доверие получават националните политически партии (12%), правителството (23%) и правосъдната система (23%).

Националите институции, които получават най-голямо доверие от сънародниците ни, са полицията (51%) и армията (53%). Доверието към всяка от тези институции на средноевропейско равнище обаче е по-високо от това в България. Медицинският и здравен персонал получава по-голямо доверие от националните и наднационалните институции - близо 2/3 сред българите (62%).

Трайно положителна остава и нагласата на българите към ЕС като цяло. Повече от половината анкетирани (59%) споделят, че представата им за ЕС е положителна, докато на средноевропейско равнище тази нагласа се поддържа от 46% от респондентите.

България е една от трите страни членки, в които ЕС има най-положителен образ, като по този показател страната се нарежда до Португалия (76%) и Латвия (57%).

Делът на респондентите, които считат, че ЕС върви в правилната посока, се е повишил. В България тази оптимистична нагласа се наблюдава дори по-често (48%), отколкото на ниво ЕС (42%). През лятото на 2020 г. делът на сънародниците ни, които определят посоката на ЕС като правилна е 37%, а на средноевропейско равнище - 32%.

През февруари 2021 отрицателната оценка за положението, в което страната се намира, е една от преобладаващите обществени нагласи сред българите.

Делът на респондентите, които определят състоянието на България като добро, е едва една пета (20%).

Изключително нисък е делът на българите, които оценяват положително състоянието на икономиката (10%), ситуацията със заетостта (10%) и предлаганите обществени услуги (29%). По всеки от избраните показатели България се намира под средното ниво, измерено сред европейките граждани като цяло.

Делът на гражданите, които очакват ситуацията в България да се подобри в следващите 12 месеца, макар и по-голям в сравнение с лятото на 2020 (19%), обхваща едва една четвърт от населението на страната (25%). Сходно ниски са нивата на оптимизъм, че ситуацията с икономиката (22%) и пазара на труда в България (24%) ще се подобри в следващата една година.

Основните вътрешнополитически проблеми, пред които е изправена България, според респондентите, са ситуацията със здравеопазването (47%), икономическото състояние на страната (33%), покачващата се цена на живота (33%) и безработицата (30%).

Както българските (43%), така и европейските (38%) граждани, определят здравеопазването като най-актуалния проблем на ЕС. С напредването на епидемията ситуацията със здравеопазването в ЕС се възприема като все по-обезпокоителна както в България (20% ръст спрямо лято 2020), така и на средноевропейско равнище (16% ръст спрямо лято 2020).

Икономическата ситуация се разглежда като втория най-значим проблем пред Съюза както от българските граждани (31%), така и от гражданите на ЕС като цяло (35%). По този показател обаче не се наблюдава нарастващо безпокойство в сравнение с лятото на 2020 г., когато епидемията от коронавирус е в сравнително ранен етап.

Макар и да определят икономическата ситуация на ЕС като важен проблем, българите значително по-рядко оценяват състоянието на европейската икономика като лошо (35%) в сравнение с европейските си съграждани (60%).

Малко повече от 1/4 от българските граждани (27%) очакват в следващите 12 месеца състоянието на икономиката на ЕС да се подобри - равнище на оптимизъм, сходно с регистрираното на ниво ЕС27 (26%). Същевременно обаче песимистични нагласи за влошаване на икономическата ситуация в ЕС се наблюдават значително по-рядко сред българите (19%), отколкото сред европейските граждани като цяло (36%).

Прави впечатление, че в сравнение със своите европейски съграждани (18%) българите (28%) са по-склонни да гледат на имиграцията като един от най-значимите проблеми на ЕС, нареждайки го на трето място по важност. Обратната тенденция се наблюдава по отношение климатичните промени, които се споменават два пъти по-често като важен проблем от гражданите на ЕС (20%), отколкото от българите (9%).

Делът на българите, които изразяват удовлетвореност от начина, по който работи демокрацията в ЕС (51%), е съизмерим с този, регистриран сред гражданите на ЕС като цяло (53%). Оценката за демократичния процес на национално равнище обаче е по-негативна - по-малко от половината от българските граждани (39%) споделят удовлетвореност от функционирането на демокрацията в България.

Тази тенденция контрастира с нагласите, регистрирани в рамките на страните членки като цяло, където гражданите са приблизително еднакво удовлетворени от демокрацията в ЕС и демокрацията в страната им. По-малко от половината българи (42%) споделят мнението, че интересите на страната получават достатъчно внимание в ЕС.

Едва една трета от българите (33%) предвиждат, че животът на идващото поколение ще бъде по-труден от живота на настоящото - този дял е значително по-нисък от средния дял, регистриран на равнище ЕС (56%).

92% от българите изразяват мнението, че техният глас трябва да се взема под внимание в по-висока степен за решенията, засягащи бъдещето на Съюза.

Някои икономически политики получават значителна подкрепа в приблизително еднаква степен както сред българите, така и сред европейските им съграждани - минимална работна заплата във всички страни-членки на Съюза (България - 87%, ЕС - 87%), справедливо данъчно облагане за големите технологични компании (България - 88%, ЕС - 89%) и прилагане на мерки за подобряване на равенството между половете на работното място (България - 74%, ЕС - 80%).

Други, като нагласите на българите към европейския икономически съюз с единна валута се различават в значителна степен от тези на равнище ЕС. Докато на средноевропейско равнище тази политика се подкрепя от 70% от гражданите, в България този дял е едва 40%.

77% от българите са на мнение, че публичните средства трябва да бъдат използвани за стимулиране на инвестициите в частния сектор.

В приблизително същата степен е разпространена и нагласата, че малките и средни предприятия трябва да получават подкрепа чрез сътрудничество между публичния и частния сектор, координирано от ЕС.

В областта на политиките за опазване на околната среда българските граждани (51%) считат, че най-важният приоритет на Европейския зелен пакт трябва да бъде борбата с пластмасовите отпадъци, докато европейските граждани (52%) поставят на първо място разработването на възобновяеми енергийни източници.

Вторият най-важен приоритет както за българите (41%), така и на средноевропейско равнище (39%) е подпомагането на европейските фермери.

В сравнение с европейските граждани българите в по-голяма степен подкрепят ключовата политика на ЕС за свободно движение на граждани в рамките на Съюза (България - 91%, ЕС - 85%), а също и неговото бъдещото разширяване (България - 55%, ЕС - 46%). Значителна част от българските граждани, макар и по-малка в сравнение със средното ниво в ЕС, одобряват разработването на общата търговска (69%), външна (66%), миграционна (62%), енергийна (62%) и отбранителна (71%) политика на страните-членки в ЕС.

По отношение на техните лични финанси епидемията е засегнала в по-висока степен българите (61%) отколкото гражданите на ЕС (42%). Последствията от епидемията за националните икономики обаче са значително по-осезаеми за респондентите. Усещането, че епидемията се е отразила отрицателно на местната икономика е характерно в еднаква степен, както за почти всички български граждани (93%), така и за гражданите на страните-членки на ЕС (93%).

Приблизително една трета от българите (32%) споделят мнението, че местната икономика ще се възстанови преди 2023 г., докато на равнище ЕС очакванията за възстановяване в краткосрочен план са малко по-песимистични (28%). От друга страна обаче е по-висок делът на българските граждани (12%), които са по-склонни да считат, че местната икономика няма да се възстанови никога в сравнение с гражданите на ЕС (8%).

Ограничителните мерки срещу коронавируса са преживяване, с което значителна част от българите (42%) се справят трудно. По отношение на цялостните мерки за борба с епидемията българите декларират по-висока удовлетвореност от мерките на равнище ЕС (55%), отколкото от тези, въведени от националното правителство (47%). Повече от две трети от българските граждани (68%) определят мерките като оправдани.

Две трети от българите (62%) декларират доверие в Съюза, че в бъдеще ще взема правилни решения - равнище на доверие, съизмеримо с регистрираното на ниво ЕС (59%). Огромното мнозинство от българите (90%) считат, че на ЕС трябва да бъдат делегирани средства за по-доброто справяне с последствията от епидемията или потенциални бъдещи кризи.

Сравнително високото доверие в бъдещите действия на Съюза може да обясни положителните нагласи към Плана на ЕС за възстановяване на Европа, който има за цел облекчаване на икономическите последици от епидемията.

Повече от половината от българските граждани (60%) са на мнение, че мерките, предвидени в Плана за възстановяване, ще бъдат ефективни
Най-важният приоритет на ЕС в отговор на епидемията, както според българите (30%), така и според гражданите на ЕС (36%), трябва да бъде осигуряването на бърз достъп до безопасни и ефективни ваксини за страните-членки на Съюза.

Потенциалните политики на ЕС за справяне с последствията от епидемията, които българите в най-висока степен определят като приоритетни, са прилагането на социални политики за подкрепа на засегнатите предприятия работници (30%), инвестиции в икономиките на страните-членки (30%), създаването на единна европейска здравна политика (29%) и единна стратегия за справяне с бъдещи кризи (29%).

Изброените политики се разглеждат като основен приоритет и на равнище ЕС. Единствената отчетлива разлика се отнася до по-ниската склонност на българските граждани (12%) да подкрепят участието на ЕС в реакцията срещу епидемията в световен мащаб в сравнение с европейките граждани (24%).

Делът на българските граждани, които считат, че ЕС има ключова роля в осигуряването на достъп до ваксини, е значителен (87%) и по-висок от този на средноевропейско равнище (69%). Сред различните източници на информация за ваксините срещу коронавирус българите е по-вероятно да се доверят на ЕС (12%), отколкото на местното правителство (8%).

Информацията, идваща от здравни специалисти, получава най-голямо доверие както в България (62%), така и на равнище ЕС (67%). Българите обаче е много по-вероятно да се доверяват на информация от неспециалисти в непосредственото им обкръжение (39%) в сравнение с гражданите на ЕС (19%).

Около две трети от българите (62%) изразяват съмнение в безопасността на ваксините срещу коронавирус поради бързите темпове на тяхното разработване. Убеждението, че съществуват дълготрайни странични ефекти от ваксините, които все още не са известни, е нагласа разпространена в еднаква степен сред българските (65%) и европейските (67%) граждани.

Българите (54%) обаче са в по-малка степен склонни да гледат оптимистично на потенциала на ваксините да доведат епидемията до край в сравнение с гражданите на ЕС (70%).

Малко след началото на имунизационната кампания българите декларират значително по-ниска готовност да се ваксинират срещу коронавирус в сравнение с гражданите на ЕС. Делът на българските граждани (19%), които биха желали да се ваксинират възможно най-скоро (или вече са го направили), е повече от два пъти по-малък в сравнение с този на равнище ЕС27 (45%).

Високите нива на скептицизъм към безопасността на ваксините вероятно са една от причините за сравнително големия процент българи, които заявяват, че изобщо не са склонни да се ваксинират (22%). По декларативен отказ от ваксинация България (22%) се нарежда на едно от първите места в ЕС наред с Кипър (26%), Латвия (23%), Франция (22%) и Хърватия (22%).