През последните 10 години опитите за самоубийство в България намаляват и по актуални данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) те се правят от 35 души на 100 000 население, пише Труд.

Така страната ни попада в групата на държавите със средно към ниско ниво на самоубийствата (в Европа и в света).

Това стана ясно по време на пресконференция на НЦОЗА в четвъртък, 10 октомври, когато Световната здравна организация отбеляза Световния ден на психичното здраве.

У нас най-много опити за самоубийство се правят в градовете и селата на Централна Северна България, а най-малко в Югозападния регион. Пик през последните години експертите са наблюдавали през 2011, 2012 и 2013 година, като рекордьор е 2012-а. Най-често опит да отнемат живота си правят хората в трудоспособна възраст. Така децата остават без родител, а близките понасят тежка травма. Често незавършените самоубийства водят до инвалидизация.

Най-честата причина за опит за самоубийство в България са конфликти в средата – 46,8%-54,3%. От тях конфликтите между съпрузите в семейството са половината (22%); психичното разстройство – 20,76%; конфликт с родители – 18,60%; следват несподелена любов – 7,8%, нелечима болест – 7,67% и др.

Сред здравните работници е разпространена заблудата, че диагнозата и предотвратяването на самоубийствата са приоритет на психиатрите и на психичноздравните професионалисти, но практиката показва, че хората в риск значително по-често търсят консултация с лекари от други специалности, посочват експертите на НЦОЗА. Причината е или неосъзнаване на проблема, или стигмата да бъде потърсен психиатър или психотерапевт.

Проучванията показват, че между 45% и 70% от опиталите да се самоубият са посетили някакъв лекар две седмици преди да посегнат на живота си. Лекарите от общата практика имат сред пациентите си средно по два опита за самоубийство годишно и един смъртен случай на три години и половина.

Човешките взаимоотношения имат ключово значение в превенцията на самоубийствата. Наличието на заболяване (телесно или психическо) е втората по честота причина за суицидни действия – от 20.3% до 27.7%. Обяснение на тази тенденция може да се търси в застаряването на населението. Не повече от 5% от хората, посегнали на живота си, го правят заради тежки финансови проблеми. В около 35% от случаите няма установен изявен мотив за суицидните действия.

 

В световен мащаб

На всеки 40 секунди някой приключва с живота си

Много от т. нар. нещастни случаи като предозиране с лекарства например, са резултат на суицидни опити.

През последния половин век честотата на самоубийствата в световен мащаб се е повишила с 60% и самоубийството заема 10-о място като причина за смърт. На всеки 3 секунди някъде се извършва опит за самоубийство, а всяка година около 1 милион души губят живота си. Повече от 150 хиляди от тях са от Европейския регион. Във възрастовата група 15-35 години в Европа самоубийството е на второ място като причина за смърт след пътнотранспортните произшествия.

Реалният брой на самоубийствата е с пъти по-висок от официалните данни, тъй като в статистиката попадат само явните случаи. Според редица съдебни експерти голяма част от т. нар. „смърт от нещастни случаи” (предозиране на медикаменти, пътнотранспортни произшествия, падане от височина и др.) всъщност са реализирани опити за самоубийство. Поради това се смята, че общият брой на жертвите в света е около 4 милиона.

Всеки втори човек, извършил суициден опит, го повтаря в рамките на следващата една година, обикновено в по-тежка форма. Всеки трети, завършил живота си със самоубийство, е правил и предишен опит.

 

Рискови групи

Депресията, стимулантите и болестите са фактор

Алкохолна зависимост са имали между 10 и 22% от самоубилите се.

Според повечето изследователи 45-70% от самоубийствата са предшествани от умерено тежък или тежък депресивен епизод. Рискът от самоубийство при страдащите от депресия е много висок – от 8 до 30%.

Зависимостта от алкохол е друг фактор – между 10 и 22% от самоубилите се са имали алкохолна зависимост, а нивото на самоубийства в тази популация е почти 20 пъти по-високо от средното. Нивото на самоубийства сред хероиновите наркомани също значимо надвишава това в популацията като цяло.

Рискът от суициден опит при шизофрения е около 5-12%, а при личностови разстройства – от 3 до 9%.

Съществува сериозна връзка и между физическите заболявания и самоубийственото поведение. До 70% от хората, осъществили самоубийство, са боледували от остро или хронично заболяване към момента на смъртта. От тази група около половината са страдали и от психично заболяване. Най-висок е рискът при тежки хронични заболявания, при епилепсия, онкологични заболявания, болести на кръвотворните органи, сърдечносъдови заболявания и др.