Българката Елена Александрова Лонг живее в Австралия. Тя е семеен терапевт – лайф коуч и заедно със съпруга си Тревър са автори на „Шифърът на Лонг – Тайната на дълготрайните връзки“.

Преди известно време книгата бързо се превърна в бестселър и само за часове бе най-четената в „Амазон“. Потърсихме я с молба да ни разкаже от първо лице каква е ситуацията в Австралия във връзка с пожарите там.

Ето какво каза тя в интервю за в. Монитор:

-  Елена, целият свят е вперил поглед към Австралия и отправя молитвите си. Каква е ситуацията при вас и ти самата на безопасно място ли си?
-  Много хора не знаят, че пожарите в Австралия това лято почнаха през октомври – ноември 2019. Когато започнаха да горят националните паркове около Сидни, все още можехме да броим точно колко къщи са разрушени, и колко живота – изгубени. Аз живея и работя на не повече от 30 км от центъра на Сидни.



За нас ежедневието много преди Коледа беше следното: ставаш сутрин и надничаш през прозореца: може ли да се диша нормално днес (обикновено пушекът ни задушаваше още от сутринта); какви са вятърът и температурата; има ли пепел по колата. Интересно как пепелта изглежда бяло-сива върху колите, а оставя черни петна, като попадне върху бялата блузка на простора. А следобед – гледаме как небето притъмнява, но няма облаци.

Никакъв дъжд, в продължение на месеци само няколко капки. После небето става оранжево, а слънцето – червено. Всеки ден хората публикуваха снимка на драматично-червеното слънце и небе. Необичайно, страшно, апокалиптично. Самият Сидни беше като в капан, с пожари които ни заобикалят от север, запад и от юг. Но за нас животът продължаваше – носиш маска за лице, или се криеш в офиса. След Нова година нещата се промениха.

Пожарите се разраснаха в по-широки области, там, където са по-старите гори. Защото там е „горивото“, както се казва – растителността, която е ниско, и е лесно подпалима от сушата. И за съжаление, дори и в началото на новото десетилетие, пожарите са неудържима природна стихия. В момента пожари горят във всеки един щат в Австралия, с изключение на Канбера.

Досега за цялата страна има повече от 25 изгубени живота, над 2000 изгорели къщи, и неизброимо богатство от изгубени животни и растения. Аз, семейството ми и приятелите, които живеем в градската част, сме в безопасност, да.

Дори и при сегашния мащаб на пожарите, животът продължава за по-голямата част от 5-милионното население на Сидни. Ходим на работа, спортуваме, гледаме тенис- турнири. През първата седмица на годината с българската агитка ходихме да подкрепим Григор Димитров и българския тенис отбор на ATP Cup в Сидни.

- Как си обяснявате този огнен ад? Пожарите не са нещо необичайно за Австралия, но този път продължават прекалено дълго време?
- Както знаем от книгата „Птиците умират сами“, пожари в Австралия винаги е имало. Появяват се на цикли, в зависимост от времето и натрупаната растителност, „гориво“. Преди години, тези цикли са се случвали всеки 30-40 години, но напоследък, на около 10.

Невероятно сухия сезон (вече втора година почти не вали дъжд и през зимата) е една от основните причини. Правят се много анализи от рзлични специалисти. Има теории, че навремето местните аборигени са знаели най-добрия начин, по който избирателно да обгарят ниските растения, за да не представляват опастност през сухия сезон.

Сега специализирани екипи правят избирателни обгаряния, но може би не са в точния ритъм. Това, което всички недоумяват – включително и анализаторите, е силата и продължителността на горене в засегнатите участъци.

- Каква е организацията на институциите и колко градуса е в момента при вас?
-  Всеки ден комисарят (директорът) на пожарната охрана за страната прави отчет пред правителството и медиите какви са условията, какви са пораженията и как екипите се борят с катастрофалната обстановка. Пожарникарите са едни от най-всеотдайните служители. Но което е най-уникално, много от тези, които се борят с пожарите, са обучени доброволци.

Много от тях живеят в районите, където са най-големите пожари, и има не редки случаи, когато докато изпълняват задълженията си, се борят да запазят собствените си домове от поглъщане. В щата Виктория (Мелбърн) има над 34 000 функциониращи доброволци в момента, а в Нов Южен Уелс (Сидни) – над 71 000. На държавно ниво, федералното и щатските правителства осигуряват помощ както за пожарникарите, така и за хората, изгубили домовете си.

Преди няколко дни премиерът на Нов Южен Уелс обяви помощ от 1 млрд. долара за разчистване и възстановяване на погубените градчета и общности (както ги наричаме тук). Има онлайн апликации и държавен уебсайт, който дава подробна информация и предупреждения за районите, които са в опасност, и дали хората трябва да се евакуират. Температурите се променят всеки ден – от рекордните 48 градуса миналата събота, паднаха на 22 градуса. Тази седмица са около 30, което е доста поносимо.

- Има ли наистина опасност да изчезнат уникални видове или е преувеличено да се твърди подобно нещо?
- Австралия има уникални животни. Когато се молим за дъжд през последните месеци, ние се молим не само заради хората и добитъка във фермите, ами и за дивите животни. Изпращам ви снимка на коала, която била намерена обгорена в гората от доброволните екипи.

Взели я в колата и я закарали в болницата за коали на север от Сидни (има такава специализирана болница). Има хиляди пострадали животни, и вероятно стотици хиляди – изгубени в стихията. Говори се, че на Кенгурския остров имало уникален вид пчели, които са в голяма опасност от изчезване. За другите ни уникални животни – екипите правят всичко възможно да спасят всяко живо създание.

Много от тазманийските дяволи, които живеят само на остров Тазмания, са в специализирани зоологически градини. Там са в безопастност.

- Звезди от шоу бизнеса даряват средства, за да се помогне по някакъв начин в критичната ситуация, радвате ли се на тази съпричастност и може ли това да реши проблема или е късно?
- Хората в Австралия са преживявали пожари и наводнения. Опожарените градове ще се възстановят с помощта на всички тези дарения, положителни послания и дори молитви за дъжд.

За съжаление, болката в много хора ще остане с години, загубата на човешки живот е невъзвратима. Но моралната и материална подкрепа ще имат голямо значение, за да могат хората да си стъпят на краката и да върнат нормалния живот. Дори аз се насълзявам, когато виждам събщения по социалната медия за Пинк, Металика, Елън де Дженерис, които даряват.

И най-невероятното е, че тази съпричастност е на всяко ниво – сигурно няма човек в страната, който да не е направил дарение от някакъв вид. Ще има благотворителен концерт близо до Ботаническата градина, в сряда ще има благотворителен тенис турнир с едни от най-добрите тенисисти в света. И хората ще отидат, за да окажат подкрепа поне като публика на тези, които са изгубили малко или всичко.

- Книгата ти „Шифърът на Лонг - тайната на дълготрайните връзки" се превърна в бестселър. Върху какво работиш в момента?
-  Коментарите, които получихме през изминалата година от хора, кото са чели книгата, ни показаха, че е много практически насочена. Въз основата на книгата и работата ни, със съпруга ми Тревър разработваме образователна програма за нашите клиенти: „Как да изградим още по-добра романтична връзка“.

Фокусът ни в момента е върху семинари, които провеждаме, и директна работа с общността. Тази директна връзка не само страшно ни зарежда и вдъхновява, но има и най-добри резултати за промяна на романтичните отношения в живота на тези, които ни гласуват доверие и работят с нас.

- Ти си семеен терапевт, какви са впечатленията ти от последния ти престой в България-за хората, страната ни?
- Ние си идваме до България почти всяка година, и прекарваме време с роднини и приятели. Това, което ми харесва, е да виждам хора, които остават в здраво семейство с години, уважават половинката си и се хранят добре. В по-голям мащаб, страната хем се е променила много, хем... си е същата. Има интелигентни млади хора, които искат да се гордеят с това, което работят.

А сякаш възможностите за това извън столицата и окръжните градове не е голяма. Но иначе страната е модерна, безопасна, с хубава храна и както винаги – добре облечени хора. Виждаме все повече туристи, особено в Пловдив. Хубава комбинация от съвременност и история.

 - Може да ти звучи тривиално, но липсва ли ти родината и мислила ли си да се завърнеш и реализираш тук или изключваш такъв вариант?
- Сега за емигрантите е многопо-лесно, отколкото едно време. Аз непрекъснато съм във „връзка“ със страната – чрез фейсбук, вайбър, скайп, и какво ли още не. И тук си имаме нашите си български празници – с козунаци и сърмички; групи по народни хора, даже народни носии. Това, което ми липсва, са срещите с роднините и приятелите.

За природата, която също обичам – идваме си достатъчно често и й се радваме. Що се отнася до професионална реализация – аз работя с клиенти от няколко континента, благодарение на технологиите, разбира се. Конкретна локация не е нужна, макар че с удовоствие бих си отворила офис на Главната в Пловдив, например. Най-важното е, че роднините и приятелите ни се радват да ни видят и ни е хубаво, когато си идваме на почивка в България.