Боркинята срещу „тайната на осиновяването“ Марияна Желева: Осиновени остават потресени, че е можело да правят секс с брат или сестра

<br /> <strong>- Марияна, вашата страница &bdquo;Търсим се&ldquo; във фейсбук се превръща в социален феномен, който вади наяве истината за хиляди осиновени и техните съдби. Как започна всичко?</strong><br /> - Всичко започна от една история, когато една моя позната, биологична майка, сподели, че след като родила момиченце, се наложило да го остави за осиновяване против волята си. Биологичният баща на детето починал внезапно и никой от двете семейства &ndash; това на нейните и другото на неговите родители не й подал ръка. Оказало се, че никой не иска да приеме това дете, а тя сама не можела да се справи. Но никога не могла да го забрави и до ден - днешен продължава да го търси. Тази история, поне за мен, промени образа на биологичната майка, която оставя детето си, който за мнозина е на безотговорна, лека жена и т. н. Но като помислим, виждаме, че на всяка една жена може да се случи да забременее, но да не й бъде оставен шанс да отледа детето си. В конкретния случай с тази моя позната нямаше какво друго да направим, освен да дадем публичност, защото законите в България не дават абсолютно никакви права на биологичните родители. Надеждата ни беше, че чрез страницата във фейсбук и споделянето на публикацията тя ще стигне и до самото дете, което е било кръстено Петя. С тази популярност искахме да променим и образа на биологичната майка, както и общественото мнение по този въпрос. От там нататък започнаха да се свързават с мен всякакви хора - осиновени и биологични родители и започнаха да излизат наяве проблемите в тази посока. А именно &ndash; че не могат да получават достъп до информацията за биологичния си произход. Заради &bdquo;тайната на осиновяването&ldquo; една голяма група от хора са ощетени. Да знаеш своята собствена история, от какво са боледували роднините ти, от какво трябва да се пазиш, към какво си предразположен - всичко това принадлежи на всеки един от нас, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>но не и на осиновените. </strong></span><br /> <br /> Именно това искаме да променим&hellip; <br /> <br /> <strong>- А много ли са хората, които се свързват с вас?</strong><br /> - Страницата наистина набра сериозна популярност и всички осиновени научиха за нас. Ние се явяваме единствената им пътека, по която могат да стигнат до биологичния си произход. Това е така, понеже държавата по никакъв начин не помага на тези осиновени в търсенето им. Имаме над 3000 регистрирани при нас, които търсят биологичния си произход, а последователите на страницата са около 30 000. Създадохме и един онлайн регистър - www.tursimse.com, в който вписваме всички осиновени и биологични родители, а идеята е всеки да може да влезе и да провери. Гледаме да го популяризираме, защото така надеждата да бъде потърсен някой, е по-голяма. Имаме изключително много намирания. Ние засега сме най-работещият механизъм в държавата, за разкриване на биологичния произход. За тези 3 години и половина всички дела, които са заведени от осиновени с цел да получат информация за биологичния си произход, удрят на камък. Постоянно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>има откази от съда да се разгледат делата за осиновяване </strong></span><br /> <br /> Дори имаме случай, при който става ясно, че съдията даже не е погледнал документите! Момиче, което беше поискало достъп до биологичния си произход, предприело тази стъпка, след като майка й, жената, която я е осиновила и отгледала, повече от 15 години била покойница. Съдията обаче й отказва достъп да разгледа делото с безумен мотив - че не трябва да се разстройват отношенията й с осиновителката. А тя е починала преди 15 години! Представяте ли си?! - Като видят, че става въпрос за осиновени, даже документите не разглеждат, какво да говорим за нещо повече. Другото което е, от толкова години има направени препоръки от Комитета по правата на детето <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>за промяна на този закон, защото той е дискриминационен </strong></span><br /> <br /> Една от тях е за отпадане на тайната на осиновяването. Мотивите са, че при тази практика произходът и роднинските връзки на детето се скриват и/или заличават от досието му, което нарушава правата на осиновените деца. Чл. 7 от Конвенцията на ООН за правата на детето прокламира правото на детето, доколкото е възможно, да познава и да бъде отглеждано от своите родители. <br /> <br /> <strong>- Как успявате да издирите биологичните си близки?</strong><br /> - Всичко става благодарение на хората, които се свързват с нас. Всеки, който има информация по даден случай, или пък може чрез своите контакти или служебно положение да помогне за намиране на информация, се включва и го прави. Много често това са близки на издирвания - приятели, колеги или дори съседи. Аз съм връзката между човека и търсещия информацията. Не разполагаме с ресурси или детективи и за това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всичко се случва благодарение на доброволната помощ на хората </strong></span><br /> <br /> Накрая всички се радват, когато има намиране. Независимо дали става въпрос за осиновени, биологични родители или пък просто приятели, или хора, изгубили дирите си от казармата. Хора от групата осиновени много помагат. Всеки прави нещо, който, където може прави справки и помага на други осиновени. Това е важно, защото е израз на сплотеност и доверие, до които сме стигнали с много усилия. Като едно голямо семейство сме&hellip; Първоначално само аз се занимавах със страницата във фейсбук, но с течение на времето, когато случаите започнаха да стават все повече и повече, вече не успявах да се справям сама. Тогава към мен се включиха и други две момичета. До него момент не знаех нищо за тях, не съм ги познавала. Те се бяха обърнали към мен с надеждата да им помогна. И двете са осиновени и търсеха биологичния си произход чрез мен. С течение на времето се опознахме и трите направихме екип. Работата е много. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Вие нямате представа колко много хора са осиновени! </strong></span><br /> <br /> На ден получавам по 5-10 писма от хора, които търсят биологичния си произход. Иначе всяка една от нас трите работи съвсем друго, ходи на работа всеки ден. Заниманията със страницата са извън работно време и ги правим напълно безплатно. Онлайн регистъра съм го регистъра сме го създали, за да помагаме на хората. Не става дума за пари в нашата страница и искам дебело да подчертая това. Всичко е напълно безплатно и го правим с надеждата да успеем да променим закона &ndash; всички осиновени да получат своята история. <br /> <br /> <strong>- Кои са по-запомнящите се истории за вас? И има ли хора, които се срамуват, или страхуват с какво ще се сблъскат в търсенето си?</strong><br /> - Ние започнахме под мотото &bdquo;Търсим истината в цялата й грозота и болка. Готови сме да намерим и да бъдем намерени каквото и да ни струва&ldquo;. А най-голямата болка е, когато разбереш, че си бил оставен. Всичко останало, което ще научиш след това, е по-малко болезнено. Ние се стараем да подготвим всеки един осиновен, че неговото намиране може да е различно от това, което си е представял цял живот. <br /> <br /> <strong>- Има ли много случаи, в които биологичната майка бива открита, но отказва да види изоставеното си дете? </strong><br /> - Ами да ви кажа, не са рядкост. Защото масово те имат ново семейство, мъж, деца и никой от тях не знае за оставеното дете. И тези биологични майки за толкова години са крили тази &bdquo;страшна тайна&ldquo; и няма как да се изправят пред близките си и да кажат: Ами аз всъщност имам едно оставено дете. Вие представяте ли си за какво става въпрос? Те цял живот поддържат един добър образ &ndash; на идеалната майка, идеалната съпруга, идеалната домакиня&hellip; И в един момент се оказва, че имат оставено дете. Точно това е причината, поради която не искат контакт. Не че не си искат децата &ndash; искат ги, но нямат смелост. Винаги съм казвала, че жените, които са си оставили децата по един или друг начин, са били слаби. Това е ясно. Но днес, когато са големи, зрели, вече не са ли силни?! Нямат ли сили да приемат децата си? За един разговор поне&hellip; Всеки човек трябва да носи отговорност за грешките, които е направил. Всяко действие има последствия&hellip; А няма случай, в който осиновен да е намерил биологичната си майка, тя категорично да е заявила, че не желае да има контакт, и той да не се е съобразил. <br /> <br /> <strong>- Има ли случаи, в които биологични родители и осиновени да си мислят, че са се намерили един друг, а да се е оказало, че е станала грешка?</strong><br /> - Да, случва се нерядко и това. Една майка беше обявила на всички, че си е намерила детето. Но в един момент, след направен ДНК тест, се оказа, че това не е така. Имаме случаи, в които по всичко си личи, че са примерно две сестри, или майка й дъщеря &ndash; съвпадат дати на раждане, дом, място на осиновяване и местоживеене, но накрая се оказва, че не са майка и дъщеря. Лошото в тези ситуации е, че те не могат да да отидат в съда и да кажат: Ние мислим, че сме майка и дъщеря. Може ли да ни дадете да направим някаква справка. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Единственият начин е ДНК тест, а в България той струва 1000 лева. </strong></span><br /> <br /> Колко хора могат да си го позволят?! И като стане така &ndash; няма ДНК тест и не можеш да направиш справка в съда, винаги остава едно зрънце на съмнение &ndash; наистина ли е тя?.. Много е страшно да отвориш сърцето си към едно дете, да мислиш, че е твое и в един момент да се окаже, че това не е вярно. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Жена разпозна детето си по снимка</strong></span><br /> <hr /> В началото това да си осиновен, беше много срамно за самите осиновени. Като се свързваха с мен, ми се молеха: ама да не се разбере, че съм аз, ама да бъде анонимно... Беше нужно да се постигне психоефект, за да могат осиновените да се отърсят от своите предразсъдъци. И за целта направих един албум &bdquo;Сърцето ти ще ме познае&ldquo;, в който се публикуваха само снимки с надеждата хората да се разпознават по чертите. Защото няма друг шанс, понеже от никъде не получаваш информация. Една жена позна детето си на снимка по много интересен начин. Когато родила момиченце, около десетина дни била с него в дома. И й направило впечатление, че има много специфична брадичка, подобна на нейната. И по тази брадичка си позна детето във фейсбук. Едно момиче пък си пусна визитката при нас и само часове след това цялата й рода от биологичното семейство писа коментари под нея. С този албум се опитах да направя така, че да минем психологическата бариера. Дотогава всички бяха покрити, някои ми пишеха от фалшиви акаунти дори, за да не се разкрият. Вероятно, защото съвсем доскоро се забелязваше и лошо отношение към осиновените. А нашата кауза, освен да променим член 105 от Семейния кодекс, свързан с &bdquo;тайната на осиновяването&ldquo;, е и да променим поне малко съзнанието на хората.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Издирват&nbsp;майка си, за да открият себе си</strong></span><br /> <hr /> Хубаво е да се знае това, че когато осиновените търсят своята биологична майка, никой от тях всъщност не търси майката, а търси информация. Иска да знае коя е жената, която го е родила и каква генетична информация носи тя. Никой не иска да търси любов или обвързаност. Всеки иска човешки разговор, в който да намери отговори на някои въпрос и от там насетне си продължава по пътя. Всичко осиновени, които са се свързали с мен, са добронамерени. Те просто искат да знаят истината. Много е тежко да живееш в тотално незнание за себе си самия. И да си задаваш въпросите: желано дете ли бях аз?; с любов ли съм заченат/а?; изнасилена ли е била майка ми?; мисли ли сега за мен?; иска ли да ме види?; тормози ли се заради това, че ме е оставила?;&hellip; Всичко това е една голяма тежест, която ти пречи в живота. Хората, които търсят биологичните си майки, ми казват: &bdquo;Искам да я намеря, за да намеря себе си&ldquo;. Те просто търсят парченцата на собствения си пъзел. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Кръвосмешението води до наследствени болести<br /> </strong></span><hr /> Има нещо много важно &ndash; всички тези осиновени хора, които заради абсурдни закони не могат да разберат произхода си, създават свои семейства, деца. Не се знае в кого може да се влюби едно от тези деца, с кого ще започне да има интимни отношения. Та аз съм имала случаи, когато осиновени, след като намират биологичните си близки, ми казват: &bdquo;Ами аз този човек, който ми е брат, го харесвам като мъж! Ако не бях разбрала, че ми е брат, въобще нямаше да се колебая и щях да си легна с него&ldquo;. Едно момче ми беше казало, че като се запознало със сестра си, се оказало, че са работили заедно в един и същи цех и даже е имало намигвания между тях. Ето такива истории&hellip; Кръвосмешението или по-точно страхът от него, е една от основните причини, поради които осиновените искат да научат корените си. Другата причина са наследствените болести.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Законът не бил пипан от 1987 г.</strong></span><br /> <hr /> &bdquo;Наложителна е промяна в Семейния кодекс, категорична е Марияна Желева и добавя, че предишният омбудсман Константин Пенчев бил дал препоръки да се обърне внимание на закона, който не бил пипан от 1987 г. &bdquo;Представяте ли си? Обществото се променя, мисленето се променя, а законът не се пипа!..Ние апелираме към свободен разговор за осиновяването, защото няма нищо срамно в това&ldquo;, убедена е създателката на &bdquo;Търсим се&ldquo;. Тя подчертава, че през 2010 година било направено леко облекчение, което дава право на информация по делата за осиновяване, но само, ако важни причини налагат това. Откъдето пък идва и логичният въпрос: кои са &quot;важните причини&quot;?<br /> <strong><br /> Подготви Орлин ФИЛИПОВСКИ<br /> <br /> </strong>