Две малолетни деца се превърнаха в заложници във войната между родителите си. Две противоречащи си съдебни решения поставят всички институции, които могат да имат отношение към казуса пред изпитание в този изключително сложен казус.

Въпреки, че интересът на децата би трябвало да е от първостепенно значение както за родителите, така и за обществото, в момента и двете деца са в тежко психологическо състояние.

Те непрекъснато бягат от къщи, повече от 10 месеца са отделени от майка си, настроени са срещу нея до степен, че не желаят да я видят, имат проблеми в училище. Момчетата са попаднали в омагьосан кръг, обикаляйки съдебните зали, в които родителите им воюват за тях, съобщава trafficnews.bg. 

Отворено писмо

Докато до този момент битката между съпрузите Олена и Светлозар Димитрови се е водила предимно през институциите, в сряда бащата на децата направи опит да привлече на своя страна медиите, като изпрати "Отворено писмо" до редакциите, в което по-големия му син описва отношенията в семейството.

Като автор на апела е посочен големият син на семейство Димитрови, чрез пълномощника си, който е самият баща. Въпросното писмо обаче най-вероятно е изготвено от адвоката на Светлозар Димитров, тъй като предвид формата, размера и съдържанието му, няма как то да е дело на осмокласник. 

В апела на цели 14 листа 14-годишното момче "разказва" за тормоза, на който се подложени от родната им майка. Представя различни случки от сблъсъците с Олена, като твърди, че той и брат му системно са малтретирани от майка им и имат медицински свидетелства затова.

Твърди, че 9-годишният му брат е получил нервен срив и конвулсии от страх и от мисълта, че ще бъде върнат при майка си, след като съдът присъжда привременните права за попечителство над децата на Олена Димитрова. 

"Отказвахме да повярваме, че това е истина. Бяхме безсилни. Бяхме уплашени. Не знаехме как ще продължим живота си напред. Толкова много документи, становища от лекари и полицейски документи, удостоверяващи че майка ни е прилагала тормоз над нас и въпреки всичко съдът застана на нейната страна, въпреки че ние не желаем да живеем с нея“ са думите, които би трябвало да принадлежат на 14-годишното момче. 

Войната в Украйна и родата 

Разривът в семейството на Олена и Светлозар Димитрови настъпва преди година и половина, като съпрузите имат доста противоречиви версии за причината. Според Светлозар след началото на войната в Украйна, близки на Олена, която е бесарабска българка, пристигат в България и семейството ги приютява в дома си.

След няколко седмици бежанците си тръгват, но майката на Олена остава да живее при семейството. Според Светлозар тогава започват проблемите, които година по-късно са се превърнали в пунически войни между двамата родители.

Олена обаче е категорична, че проблемите в семейството са се появили, когато между тях започнали да се проявяват пукнатини във възпитанието на децата.

"Светлозар направи сметка на 12-годишния ни син сметка в Револют, в която сложи 1000 лева, а след това купи електрическа тротинетка на малкия, който има здравословен проблем и това за него е изключително опасно. Отчуждението между нас беше факт и аз започнах да мисля за развод, защото виждах, че не мога да върна нещата назад. Тогава съпругът ми постави въпроса за къщата, която построихме във Войсил и за която 10 години изплащах ипотечен кредит.

Заяви ми, че ще ме изкара от къщата и няма да ми даде децата. След това продължи с опитите да ме злепоставя пред тях", разказа Олена пред TrafficNews.

Насилие над децата 

Първата ескалация на напрежение е на 22 декември 2023 г. В писмото се твърди, че на тази дата майката е замерила малкото момче с настолна лампа, след това е ударила брат му, който се опитал да го защити, а накрая се е опитала да удуши Светлозар. На следващия ден Светлозар вади медицинско от Съдебна медицина и пуска жалба в съда.

Съдът издава заповед за въздържане от домашно насилие на майката. Няколко дни по-късно Олена напуска семейното жилище в село Войсил. "Всичко, изречено от Светлозар беше лъжа. Разбрах, че не мога да продължа тази уродлива форма на отношения, не исках да нагнетявам ситуацията, а и вече бях наясно, че всеки опит да обясня на децата моята позиция може да бъде обърнат срещу мен", коментира Олена. 

"След като напуснах къщата, Светлозар смени ключалките и сложи камери на входа. В продължение на 8 месеца всеки опит да видя децата и да разговарям с тях беше осуетяван. Направих пътека до Дирекция "Социално подпомагане" в община "Марица", алармирах ги многократно за въвличането на децата в конфликта и настоявах за спешна психологическа помощ.

А от там ми отговаряха, че бащата не желаел да ги заведе!". Това беше абсолютно бездействие от тяхна страна и една от причините сега децата да са настроени до крайности срещу мен, категорична е Олена.

Междувременно телефоните на двете момчета са блокирани и тя не може да се свързва с тях. 

Мерки на съда

След многократно отлагане на бракоразводното дело, на 18 септември Районен съд Пловдив определя привременни мерки, с които дава родителските права на майката и също така я връща в семейното жилище. "Бащата на момчетата се опита да осуети предаването, като направи истински цирк, заключвайки децата в къщата", разказва жената. 

Ето каква е версията на сина на Олена, /респ. на баща му/, изложена в отвореното писмо до медиите:

Скандал, крясъци и насилие 

"Същата вечер на 18.09.2024 г. според разпореждането на съда, баща ми трябваше да напусне семейното жилище до 18:00 ч. и да ни остави на майка ни. След като баща ми ни вкара в жилището и се опита по всякакви начини да ни успокои, той ни каза че трябва да спази решението на съда, че можем да разчитаме за всичко на него и че той винаги ще ни бъде баща.

След това, ние видяхме как майка ни спира автомобила си на улицата и всеки момент ще влезе в двора, баща ми остави ключовете на жилището ни на масата в хола и излезе разстроен, спазвайки съдебното решение. В изблик на безпомощност, аз и брат ми решихме да заключим къщата и да не я допуснем вътре.

В рамките на няколко часа, майка ми и хората, които бяха с нея (не ги познавам, предполагам приятели) блъскаха по вратите, по прозорците, крещяха отвън, обиждаха ни и ни заплашваха. Майка ни извика полиция, която се опита да ни накара да отключим и да излезем, но ние отказвахме.

След като видя, че полицаите не могат да направят нищо, майка ни извика ключар, който започна да разпробива патрона на входната врата, докато ние с брат ми бяхме вътре. Започнах да се задушавам от притеснение, брат ми ревеше и крещеше. Решихме, че дори и да разбият патрона и да влязат, ние няма да останем в къщата, защото не знаем дали на следващия ден ще се събудим и какво ще ни стори през нощта.

Взехме първите неща които видяхме, сложихме ги в две раници и бяхме подготвени за нахлуването в къщата ни и съответно нашето излизане. След като патрона беше разбит, майка ми се опита да нахлуе в къщата, но ние излязохме от нея. Майка ни, приятелите й и полицаите, започнаха да ни дърпат и блъскат, като насила се опитаха да ни върнат обратно в къщата.

Полицаите упражниха насилие над нас, обиждаха ни, заеха нейната страна въпреки нашия отказ да останем с нея. Майка ми ни блъскаше, крещеше, дърпаше и се опитваше да ни задържи против волята ни.

Не си спомням всички детайли от преживяното, но ясно си спомням как аз и брат ми, успяхме да излезем от двора на къщата и тичаме боси в незнайна посока, само и само да се отървем от майка ни, която също излезе от двора и започна да ни преследва и да ни гони. Успяхме да избягаме и през нощта останахме при баща ни, при баба ми и дядо ми в тяхното жилище".

След тази сцена, последните надеждите на Олeна за плавен преход в отношенията със съпруга и децата й се изпаряват. Грозните сцени се пренасят и в училището на по-малкото момче.

"След злополучната нощ на 18.09.2024 г. тормозът беше системен, тя няколко пъти ми заяви в лицето, че не желае да има нищо общо с мен, употребяваше обиди по мой адрес и категорично заявяваше, че иска само брат ми. Ежедневно майка ни ходеше пред училището на брат ми , за да го взима оттам, тъй като училището отказваше да го дава на баща ми, защото временното попечителство е присъдено на майка ни Олена Димитрова", пише в апела.

Синът напада майка си с ритници, баща и свекърът я пребиват

Олена е категорична, че всичко това се случва по инструкции на съпругът й, който е давал наставления на големия им син по телефона. 

В следващите дни напрежението продължило да ескалира. "Стигна се до там, че големият ми син ме нападна с юмруци и ритници. Това се случи пред къщата във Войсил. След това в побоя се включиха мъжа ми и свекър ми с думите "Ей така се възпитават жените!". А след това накара синът ни да излъже полицията, че дядо му не е бил там и аз съм го била. Само че имаше свидетели", категорична е майката.

Тя признава, че дори и в най-големите си страхове не е мислила, че само за 1 година синът й може от отличник да се превърне в малолетен престъпник.

"10 месеца се боря да си взема децата. Защо да ги бия? При цялата тази агресия, която се изсипва върху мен аз не съм си позволила дори да вдигна ръка, за да не ме обвинят в домашно насилие" казва Олена. 

След поредните ексцесии, които се разиграват пред училището на малкото момче на 16 октомври Светлозар вади ограничителна заповед, която забранява на Олена да се приближава до него и децата. На следващия ден след жалба на Димитрова друг състав издава нова заповед в полза на майката.

Тя забранява на Светлозар да се доближава до децата и Олена, да комуникира с тях и постановява да живеят при майката. Парадоксалното е , че двете заповеди макар и взаимоизключващи се , подлежат на изпълнение.

Те са по отделни производства и нито една от двете не отменя другата. Според адвокати , според българското законодателство действа тази, която е издадена последна. 

Кризисен център

На 21 октомври Олена отива да взема малкия си син от училище, но той отказва да тръгне с него. На място идват по-голямото момче,  бабата и дядото на детето, които се опитват да го отведат. Олена за пореден път вика полиция. Децата са отведени в Трето районно управление и тъй като отказват да отидат при майка си, са настанени в кризисен център. 

Предстоят нова серия съдебни дела. 

"За мен цялата ситуация е умишлена злоупотреба със Закона за защита от домашно насилие. Този закон трябва да защитава истинските жертви, а не да се ползва като бухалка.  Аз няма спра да се боря за децата си, защото ако не го направя утре на улицата ще има още двама насилници, които може да нападнат следващата жена.

Сега те са жертви, а утре ще се превърнат в агресори. Няма да допусна те да продължат да бъдат възпитавани по този начин и да деградират като хора. За съжаление от 10 месеца търся помощ от институциите и не получавам такава. Имам документи, които оборват всяка дума на съпруга ми, всяко негово обвинение.

Никога не съм предполагала, че отношенията ни могат да стигнат до тук, но заради децата съм готова да мина през всичко" заяви Олена. 

Светлозар Димитров също вини институциите в бездействие

„Нито една институция (съд, прокуратура, МВР, агенция за закрила на детето, училище) до този момент не е на наша страна, нито една институция не иска да се вслуша в нашето мнение и решение, а именно че не искаме да имаме нищо общо с Олена Димитрова, която за съжаление е наша майка, камо ли пък да живеем с нея“  гласи отвореното писмо.

TrafficNews направи опит да разговаря с представители на всички институции, които имат отношение към казуса.  В училището, в което учи по-малкото момче , педагозите са изключително притеснени за състоянието му. "Детето е много тревожно, плаче непрекъснато. Опитваме се да го успокоим без да вземаме страна. При нас има постъпили две заповеди , които си противоречат. Не искаме да вземаме страна" коментираха от училището. 

От Агенцията за закрила на детето и дирекция "Социално подполагане" , както и от съответния отдел в Община "Марица" отказаха коментар по случая. От полицията и прокуратурата заявиха, че се придържат към разпорежданията на съда. 

За съжаление липсата на адекватна реакция от страна на институциите често има фатален край. Само преди броени дни станахме свидетели на потресаващо престъпление, при което 14 - годишно момче уби родната си майка в квартал "Коматево". Убийството е било предшествано от години домашно насилие, което по никакъв начин не е било санкционирано. 

Липсата на реакция от страна на социалните служби в продължение на 10 месеца е показателна. В случая междду двамата родители е настъпил необратим разрив, жертва на който са две малолетни деца.

Необходима е спешна медиация и работа с психолози, преди да станем свидетели на поредния фатален "инцидент".