На 23 юни се навършиха 104 години от героичната гибел на полковник Константин Каварналиев край Дойран. Но не в онези битки през 1916-1918 г., а през 1913 г. Това пише директорът на националния исторически музей Проф. Божидар Димитров. 

Както е известно, през Междусъюзническата война на 16 юни България влиза във войната в началото й (16 юни 1913 г.) само с две от петте си армии – Втора и Четвърта. А те са атакувани от целите гръцка, сръбска и черногорска армии. Съотношението на силите е неравно на всички бойни полета.
Така е при Кукуш. Два български полка срещу шест гръцки дивизии. Полковете ни спечелват с люти сражения три дни, за да се изтегли мирното население на града. Но 15 български села и жителите им са изклани от гърците.

Гръцката войска (42 000 войници) тръгва към Дойранския проход. Оттам смята по долината на Вардар да се съедини със сръбската и черногорската армии, вече почнали да ядат солиден кютек при Калиманци и Летово от българските части. Но българското командване няма резерви, те са далече на север. Затова „запушва” Дойран само с 3-та бригада на Трета балканска дивизия. Една бригада е два полка. Един полк – 1500 войници и офицери. Общо 3000 българи срещу 42000 паликарета.


В яростни четиридневни боеве полковник Каварналиев разказва играта на гърците и те обезкървени спират настъплението. Два града (Дойран и Валаидово) и 20 села са спасени от опожаряване и избиване на населението им.

В последните минути на боя Каварналиев е ранен. Смята се, че е лека рана. Но се оказва, че шрапнел е прерязал основна артерия в крака и полковника умира от кръвозагуба.


Погребан е на хълм на бойното поле. През 1916 г. друга една армейска легенда полковник Борис Дрангов от Скопие, командир тогава на 9-ти пловдивски полк построява скромен войнишки паметник над гроба. Паметникът е взривен от сърбокомунистическите власти през 1966 г.
 


Когато дойде демокрацията и в Скопие и правителството й подписа през 1996 г. Женевската конвенция за водене на война, НИМ започна възстановяването на българските войнишки паметници в Македония, бе възстановен и този паметник. Но той стоя дълго време (2-3 години) в двора на НИМ. Скопските власти не казваха нито да, нито не, въпреки че бяха разрешили възстановяването вече на десетина наши военни паметници (в Ново село, Мало Чичево, Бераци, Прилеп и др.). Извън официалните канали казваха, че няма никога да разрешат този паметник.

Полковникът Каварналиев бил висш офицер, символ на агресивната българска империалистическа външна политика. В 2009 г. паметникът бе подарен от НИМ на Шумен (полковникът е роден в този град). След случая Каймакчалан и изявлението на Груевски, че България има право да възстановява военните си паметници, ако спазва македонското законодателство НИМ отново изработи паметника и съгласно въпросното законодателство подаде молба за монтирането му на хълма между Дойран и Валандово.

Вече шести месец чакаме отговор. Сега молбата е при правителството Заев. Чакаме!