Има ли морално право Румен Драганов, който непрекъснато превърта палачинката в „позициите си“ за настоящето и бъдещето на българския туризъм, да е говорител на целия отрасъл?! Това риторично се питаме ние – голяма част от представителите на бранша, които не сме съгласни бившият агент на Държавна сигурност „Владимир“ да раздава правосъдие и „меродавни“ статистики.

Румен Иванов Драганов е вербуван към мракобесните структури от подполковник Иван Трифонов Марценков на 06.02.1974 г. и регистриран на 19.02 същата година. Собственоръчно е подготвял агентурни сведения за неудобните си колеги и познати. Това вероятно му е помогнало да се добере до поста заместник-министър на търговията и туризма.

Името на Драганов изскочи и сред сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби на важни за държавата компании. Той е сред доносниците, внедрени в контролните органи на редица външнотърговски дружества като „Химимпорт”, авиокомпания „Балкан”, „Машиноекспорт, „Кремиковци”, „Стомана”, „Булгарлизинг” и други.

Това сочи доклад на комисията по досиетата, който обяви имената на кредитните длъжници към Стопанска банка. Проверени са общо 574 лица, дължащи над 1 млн. недоминирани лева по Списъка на БНБ за кредитните длъжници. В списъка фигурира и името на Румен Драганов, бивш шеф на Комитета по туризма при кабинета Костов и зам.-министър на търговията и туризма, но този път като член на Съвета на директорите на дружеството „Балканхолидейз рент а кар” АД.

Сега Драганов блести на небосклона сред вечно недоволните от развитието на българския туризъм като шеф на семейно НПО, което обслужва лични интереси и няма нищо общо с гласа на бранша. Той жонглира с цифрите както е удобно на него и бизнес съратниците му и не е човекът, който може да ни представлява, нито пък има моралното право да претендира за обективност.