Решението на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ОСГК ВКС) по Тълкувателно дело №4/2016, добило широка известност, поради риска, че можеше да доведе до лавинообразно прекратяване на производства по реда на "гражданската конфискация" на незаконно придобито имущество и на практика да саботира прилагането на антикорупционното законодателство, вече е на вниманието на Европейската комисия, съобщава "Правен свят".

Саботажът бе избегнат в края на миналата година чрез спешно изменение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). Въпреки това, атаката срещу антикорупционното законодателство и срещу КПКОНПИ, които получиха висока оценка в последния Мониторингов доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Европейската комисия (ЕК), както и конкретното тълкувателно решение на ОСГК, чието заседание през есента на 2018 г. бе ръководено лично от председателя на ВКС Лозан Панов, се оказва, че са поставени на вниманието на Комисията.

На заседание на Гражданския съвет при Висшия съдебен съвет (ВСС) на 25 януари 2019 г., по инициатива на Центъра за приложнo-правни изследвания (ЦППИ), е прието решение да се изпрати писмо до Европейската комисия, в което се обръща внимание на опитите чрез тълкувателната дейност на ВКС да бъдат подменени по същество смисълът, целите и задачите на антикорупционното законодателство. 

Като подчертават, че 11 от върховните съдии са изразили "особено мнение", в което не са подкрепили становището на мнозинството по Тълкувателно дело №4/2016, от ЦППИ отправят и конкретно запитване до Комисията: "Европейската комисия толерира ли практики, при които съдът, при конституционно гарантираното разделение на властите, с тълкувателната си дейност дописва законите, с което променя смисъла, целите, задачите и приложното им поле?"

В приложение към писмото на Гражданския съвет на ВСС до Представителството на ЕК в София е припомнено още, че Лозан Панов води дело срещу КПКОНПИ (в чиято структура премина дирекцията на Сметната палата, отговаряща за имуществените декларации на властта - бел.ред.) за наложената му административна санкция – глоба в размер на 1000 лв., която той обжалва.

Панов вече загуби делото на първа инстанция, като състав на Софийския районен съд потвърди, че заради отказа да декларира имуществото си през 2017 г., председателят на ВКС трябва да плати 1000 лв. Лозан Панов обжалва това съдебно решение, след което делото бе пратено в Административен съд - София град (АССГ), чийто административен ръководител е бил в периода 2007-2012 г. След няколко отвода на административни съдии, делото все пак ще се гледа този петък – 22 февруари от 09.30 часа. По същото време, но само на няколко метра от АССГ, който се намира на ул. "Г.Вашингтон", в залата за медии на ВСС на ул. "Екзарх Йосиф", Гражданският съвет и представители на ЕК ще дискутират и този казус.

От Центъра за приложнo-правни изследвания са обърнали внимание на Комисията и на факта, че Панов е ръководил Общо събрание на гражданските съдии от ВКС, при положение, че има за разрешаване и друг личен казус с КПКОНПИ, свързан с установено при пълна данъчна ревизия от НАП несъответствие между декларирано и притежавано имущество и финансови средства в размер на повече от 100 000 лв. В тази връзка на вниманието на ЕК е поставено следното питане: "В случай, че в заседания на ОС на колегиите или на Пленума на върховните съдилища в ЕС се разглеждат въпроси, по които отделни съдии или административното ръководство на съда има личен интерес, ЕК толерира ли практики, тези заседания да бъдат ръководени от пряко заинтересовани съдии?"

Европейската комисия, която вече 12 години отговаря за Мониторинговия механизъм над българската правосъдна система, е сезирана и за действията на неформалната организация "Правосъдие за всеки", чиито представители имат допирни точки с подсъдими издатели и укриващи се от правосъдието подсъдими лица, както и на приближени до подсъдимите за подкуп бивша кметица на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова, изразяващи се в протести, на които се издигат лозунги с имената на председателя на най-висшата съдебна инстанция и на обвинено лице.

В тази връзка пред ЕК е поставен въпрос, свързан с личното ангажиране на Лозан Панов по делото срещу Иванчева и Петрова, както и непрестанните му атаки срещу съдебни състави от специализираните наказателни съдилища, които са имали отношение по казуса. "Следва ли да се прецени като безпристрастна, незабавно разпоредената проверка в полза на подсъдимото лице, по висящото съдебно производство, без преди това висшият магистрат да се е разграничил от публичния форум в своя защита и в защита на същото това подсъдимо лице?"

В позицията на ЦППИ до ЕК се изразява още сериозна загриженост за наличието на пробив "на интереси в съдебната система, различни от целите на правосъдието". "Натрупаният корупционен капитал в страната е достигнал ниво на власт, застрашаващо върховенството на закона", подчертават още от гражданската организация в писмото си до Представителството на Комисията в София.