Кадруването по върховете на Темида e сред обичайните поводи за най-мащабните скандали в съдебната система през изминалите години. Особено след членството на България в Европейския съюз (ЕС) и свързания с него мониторингов Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), който включва проследяване на изборите на административни ръководители, пише "Правен свят".

И макар съдебната система да е в процес на перманентна реформа вече 20 години, кадровите въпроси продължават да се решават задкулисно, а както се оказва - и с участието на най-големите критици на този порочен процес.
 
18 юни 2009 г.
 
Тогавашният кадровик Иван Колев публично изнася данни за задкулисно кадруване в съдебната система. По време на заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) Колев съобщава, че "черничък човек с ланци" от Плевен търгувал с гласовете на 13 от членовете на кадровия орган (колкото по това време са необходими за избор на административни ръководители в съда и прокуратурата), като срещу 200 000 евро гарантирал на кандидатите, които ги платят, избирането за съответния ръководен пост.
 
Избухва един от най-големите скандали в съдебната система – "Красьо Черния", както е известен лобистът с тефтерчето, съдържащо телефонните номера на десетки магистрати и политици, 27-годишният по това време Красимир Георгиев.
 
Заради множество проведени разговори и разменени СМС-и с Красьо Черния двама от членовете на тогавашния ВСС - Стойко Стоев (213 разговора и 11 СМС) и Иван Димов (33 разговора), подават оставки, а по-късно са уволнени от съдебната система. Дисциплинарни уволнения сполетяват и други магистрати, сред които и бившия апелативен прокурор Иван Петров, който освен телефонни беседи с Красьо Черния, бе известен с диалозите си по телефона и с показно убития в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца.
  
"В съдебната система кадрува един приятелски кръг от членове на ВСС и други високопоставени юристи, които от години плетат пъзела", морализаторски обявява дни след избухването на скандала "Красьо Черния" тогавашният председател на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев, "спуснат" на стола на един от "тримата големи" в съдебната система директно от депутатската банка на позабравената днес някогашна управляваща партия НДСВ.
 
Пенчев, който по-късно стана национален омбудсман, а понастоящем вече е конституционен съдия, пояснява, че не чрез "черничък човек с ланци" ставало кадруването в правосъдната система, а на "маси с бели покривки". Тази констатация изглежда се оказва валидна и много след като казусът с "Красьо" от Плевен е забравен – през 2014 г.
 
С малката разлика, че вместо на "бели покривки", кой да поеме ВКС се е решило първо из коридорите и кабинетите на "Дондуков" 1, където се помещават Конституционният съд и Министерският съвет, а едва след това на ул. "Екзарх Йосиф" 12 - мястото, където ВСС провежда заседанията си.
 
19 декември 2018 г.
 
Доскорошният конституционен съдия, а преди това заместник-председател на Върховния касационен съд (ВКС), Румен Ненков дава интервю по проект, изпълняван от Съюза на съдиите в България (ССБ) и финансиран от Фондация "Америка за България".
 
Разговорът се оказва изключително обширен, като Ненков разказва за кариерата и отношенията си с двама председатели на ВКС – Румен Янков и Иван Григоров, за правосъдието при социализма и при демокрацията, за катарзиса в политическите убеждения, за властовите амбиции в Темида и т.н.
 
Изпаднал в откровение, бившият член на Конституционния съд (КС) прави неочаквано признание, свързано с ключово назначение. Което при други обстоятелства отдавна щеше да е дало повод за публичен скандал и институционален трус, но дали от недоглеждане или с оглед на личността и поста, който заема, авторите на интервюто са се надявали, че разкритията на Румен Ненков може да останат незабелязани. (Стенограмата от разговора е публикувана на 25 януари т.г. и е прочетена по-малко от стотина пъти).
 
Румен Ненков повдига завесата около начина, по който през есента на 2014 г. се стига до номинирането на Лозан Панов за председател на ВКС и последващото му избиране в края на месец януари 2015 г., което, според бившия конституционен съдия, не би било възможно без "политическа протекция".
 
Ненков споделя, че след като през 2014 г. ВСС не е успял да избере председател на ВКС измежду върховните съдийки Павлина Панова и Таня Райковска (и двете сега са членове на КС), се е стигнало до предложение за неговото издигане като "общоприет" кандидат. 
 
"След като конкуренцията между Поли Панова и Таня Райковска не доведе до успешен избор, се създаде известно напрежение, защото дълго време ВКС остана без ръководител. Правиха се опити да се намери изход, като се търсеше кандидат, който да бъде общоприет. Тогава за първи път в живота ми се създаде ситуация да бъда номиниран за този най-висок пост в съдебната система", казва бившият член на КС.
 
Румен Ненков не уточнява кой от членовете на предишния състав на ВСС го е посетил в кабинета му в Конституционния съд, но признава, че лично е предложил трима кандидати за поста на "съдия № 1", като един от тях е бил именно Лозан Панов. Имената на другите двама Ненков не споменава, единствено разяснява, че са били на мъже. 
 
"Вместо себе си предложих да бъдат обсъдени три имена… Едно от тези имена беше на Лозан Панов. С това моята намеса приключи. Как са се развили след това нещата, не знам", посочва доскорошният конституционен съдия. Той не уточнява и с какви мотиви е предложил Панов, нито откога и откъде датира познанството между двамата съдии, които, с оглед на възрастовата разлика, никога не са работили в един и същи съд и времеви порядък.
 
Изглежда, че бащата на дългогодишния депутат от ГЕРБ Александър Ненков е предпочел да не се задълбочава по какъв начин е формирана подкрепата за Лозан Панов, най-малкото защото в тогава действащата редакция на 173, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), нито в последвалите изменения, не е предвидено издигането на административен ръководител, а още по-малко за председател на върховните съдилища, да бъде обект на предварителни беседи и консултации, още повече с конституционни съдии, с оглед правомощията, които"тримата големи" в съдебната власт имат по сезиране на Конституционния съд. 
 
Румен Ненков изпада в известни противоречия, тъй като от една страна посочва, че след намесата му по предлагане на Панов, не знае "как са се развили след това нещата", но от друга страна признава, че по-късно лично е разговарял по  телефона с кандидата за председател на ВКС, за да го убеждава да не се оттегля от процедурата. Това е станало след инцидента от 9 декември 2014 г., при който Лозан Панов бе блъснат от автомобил, докато прави сутрешен крос, пресичайки улицата на входа на "Южния парк".
 
Заради катастрофата ВСС дори удължи процедурата, а макар и първоначално да обяви, че се отказва, по-късно Панов отново се върна в конкурса и бе избран. Това не би било възможно без "политическа протекция", казва на два пъти в интервюто си Румен Ненков: "Нека не се лъжем, тези постове се заемат с политическа протекция. Без политическа протекция не става, но може би така е и по света".
 
Несъмнено, че ако тези признания на Румен Ненков бяха направени точно преди четири години, а и ако Панов не бе припознат като проводник на интересите в съдебната система на политико-икономически и лобистки кръгове и от определени подсъдими лица с финансови възможности и собствени медии, то ССБ би била, ако не първата, то една от многото неправителствени и професионални организации, които щяха да настояват за пълно разследване и незабавно отстраняване на председателя на ВКС от поста му. 
 
Една проверка на обстоятелствата по номинирането на Панов със сигурност би  установила, че Ненков далеч не е единственият представител на КС, който се е застъпил в края на 2014 г. и началото на 2015 г. за издигането и избирането на настоящия "съдия № 1".
 
Разследване на обстоятелствата около номинирането на Панов може да извади далеч по-скандални факти за свързаности и зависимости от тези, които телефонният тефтер на Красьо Черния бе разкрил. Което да покаже, че освен нарушаване на Етичния кодекс на българските магистрати, може да са налице и данни за търговия с влияние и дори за престъпление срещу правосъдието, при това не без знанието и участието на самия настоящ председател на ВКС.
 
Проверката може да установи, че под "политическа протекция" около избора на "съдия № 1" през 2015 г., Румен Ненков не визира единствено тогавашните управляващи от ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ, но и бивш министър-председател и настоящ лаборант, известен с близостта си до покойния председател на Върховния съд Иван Григоров.
 
Откровенията на съдия Ненков са повече от изобличаващи по адрес на председателя на ВКС и са основателна причина за старт на процедура по преждевременното прекратяване на мандата му, стига кадровиците да имат смелостта да инициират такава проверка. Ако очакват ССБ да ги сезира, този път това няма да се случи. От последващите части на интервюто с Румен Ненков става ясно и защо.
 
И още от Румен Ненков - за разочарованието от политиканстването на Лозан Панов… 
 
Бившият конституционен съдия споделя, че е останал разочарован от политическите изказвания на председателя на ВКС и рушенето на авторитета на съдиите. "Очаквах много от него, но сега като че ли малко съм разочарован. Всичко започна от онова честване на годишнината от създаването на ВКС (декември 2015 г.). Бях там и ръкоплясках на речта му, защото каза някои истини.
 
Но после се замислих. На празника на съдиите не спомена една дума на благодарност към тях. Нито една! А това беше тяхно тържество, а не политическо събрание. Второ, идеята "не на страха" е много обтекаема, много е политическа, звучи едва ли не като лозунг. По-добре кажи ясно от какво си недоволен, какви закони очакваш от законодателите, какво искаш от правителството", посочва Ненков.
 
Бившият зам.-председател на ВКС изразява разочарованието си и от протестите пред Съдебната палата, стартирали по инициатива именно на Лозан Панов, както и от непрестанните конфликти с институции от съдебната и други власти. "Паленето на свещи, излизането пред Съдебната палата – това са акции, които не разбрах и още не разбирам. Ръководителят на съда трябва да вдъхва смелост, да дава самочувствие на съдиите. Трябва да им каже: "Спазвате ли закона, аз съм зад вас! Ще изкопая земята, но ще бъда зад вас. Почнете ли да се огъвате, съм против вас!"
 
Той работи със съдиите, той не работи пряко нито с Бойко Борисов, нито със Сотир Цацаров (особено след разделението на ВСС на колегии). Призван е да дава личен пример, като в проявите си се съобразява само и единствено с правото. Със своя авторитет трябва да стимулира съдиите да изпълняват професията си добросъвестно като свободни и независими хора, а не като хора, подчинени на външни сили". 
 
Румен Ненков се оказва критичен и по повод начина, по който Лозан Панов "защитавал" съдиите от критиките на обществото и медиите. "Конкретна защита, че съдът е взел правилно и съобразено със закона решение и че в определени случаи обществото без основание е настроено критично към съдебната система, защото е манипулирано от другите власти с помощта на услужливи медии. За мен така трябва да постъпва председателят на Върховния касационен съд, той може да просвещава хората по всяко съдебно дело, което привлича обществения интерес.
 
Както казах, негова работа е да каже: "Когато моите съдии защитават закона, и аз тях ги защитавам! И съм против тях, когато лягат ничком пред хората с власт и пари." Така ще бъде по-полезен и за обществото. Съдиите имат власт. Техните решения разместват значителни блага, засягат съществени интереси. И ако има необходимост, конкретно, по конкретното дело ще ги брани", казва Румен Ненков. 
 
…и за партията на съдиите – ССБ… 
 
Освен към Лозан Панов, дългогодишният наказателен съдия и доскорошен член на КС се оказва и особено критичен към Съюза на съдиите в България – заради опитите им да кадруват в съдебната система. "Според мен направиха грешка, че прекалено много се ангажираха с кадруване: този кандидат е добрият, а онзи – лошият. Създадоха впечатление, че искат да диктуват избора на председател на ВКС, а този избор, както вече казах, винаги е свързан с политиката. Не им беше това работата. Те могат да защитават принципи, без конкретно да сочат човека. Казвам ви честно – пресолиха яхнията, това поне мисля аз", откровен е Ненков.
 
Според него ССБ все повече наподобява партия, отколкото организация, която се е ангажирала с проблемите на магистратите. "Защото една професионална организация с идеална цел не трябва да бъде политически играч, а да защитава принципи. Те трябваше да са против строго партийната селекция на кандидати без професионални, организационни и нравствени качества, но не и като институция сами да издигат кандидатури. При всяко положение обаче можеха да критикуват подхода на Висшия съдебен съвет, ако е бил безпринципен и е водил към лош резултат.
 
А какво стана в случая? Съюзът на съдиите се обяви против кандидатурата на Лозан Панов, а сега, когато Лозан встъпи в противоборство с управляващите, застана зад него. В очите на хората това е поведение на партия, на политически играч, а не на професионална неправителствена организация", казва още Румен Ненков. 
 
И сякаш за да потвърди думите му, вместо да поиска проверка на изнесените от Ненков данни за нарушения около избора на Лозан Панов, председателят на ССБ Калин Калпакчиев коментира в свое интервю за пловдивски сайт, че макар и малобройни, протестите в защита на председателя на ВКС трябвало да продължат.
 
Пълния текст на интервюто с Румен Ненков – "Компромиси съм правил, но не с правото. Няма дело, от което да се срамувам" публикуваме в прикачения файл. Интервюто е по проект "Съд в общността и гражданското образование. Ролята на ССБ", финансиран с грант от 436 000 лв. от Фондация "Америка за България".
 
Една от целите на проекта, стартирал през юли 2015 г. и продължил до януари 2019 г., е провеждането на "задълбочени интервюта с оттеглили се съдии от Върховния съд, които ще осветлят дискусионни теми и ще предложат насоки в развитието на съдебната реформа". Именно заради високата обществена значимост на казаното, "Правен свят" публикува откъси от интервюто с Румен Ненков.