Британската легенда на киното и театъра Джуди Денч обяви, че се оттегля от сцената. 88-годишната актриса призна, че дегенеративното очно заболяване я затруднява да играе, така че е принудена да се пенсионира. 

Джудит и преди е споделяла, че страда и от мускулна дегенерация. Сега тя призна, че това състояние сериозно пречи на нейната работа и вече не може да играе пред камера.

Става невъзможно и защото имам фотографска памет. Трябва да намеря машина, която не само да ме учи на репликите ми, но и да ми казва къде са на страницата, казва тя. - Преди ми беше много лесно да научавам реплики и да ги запомням. 

Мога да изрецитирам цялата “Дванайсета нощ” в момента

Въпреки всичко Джуди Денч и днес запазва искрящото си чувство за хумор по повод борбата си с продължаващата загуба на зрението.

“Преди две години участвах в “Зимна приказка” с Кенет Брана, бях Полина и след като бяхме играли около три седмици в театър “Гарик”, той каза: “Джуди, ако говореше на около три метра надясно, щеше да говориш на мен, а не на авансцената”. Смеейки се, тя добави: “Разчитам на хората да ми казват! Не съм се простила със сцената”.

Определяна от мнозина критици като “най-добрата актриса от войната насам”, Джуди има множество награди и номинации за играта си в театъра, киното и телевизията. Сред тях са 11 награди БАФТА, седем награди “Лорънс Оливие”, две награди “Златен глобус” и по една награда “Тони” и “Оскар”.

Сред най-запомнящото се от неизброимите й отличия е и офицерският чин, връчен й през 1970-а от Ордена на Британската империя. 1988-а е годината, в която пък бива удостоена и с почетното звание “Дама-командор” лично от кралица Елизабет II. 

Но най-голямата награда за нейната публика беше едно интервю, което тя даде преди две години за “Гардиън”.

В съзнанието си още съм стройна, висока съм метър и осемдесет и съм на около 39, каза звездата от поредицата за Джеймс Бонд. И вероятно няколко поколения все още я помнят така, с емблематичните й роли. Невероятно чаровната, леко вироглава, понякога цинична и самоиронична, но неизменно почтена личност е и всеобща любимка не само за сънародниците й.

Джуди е покрила всички дисциплини в актьорството - играла е в мюзикъли, класически и съвременни пиеси. Покори телевизията - участваше в ситком със съпруга си Майкъл Уилямс, и киното, разбира се. Какво повече би могла да иска? А, все още не се е пробвала в пантомимата.

Актрисата е известна със своя приключенски дух и бунтарски нрав. 

За 80-годишния си юбилей тя позира гола в подкрепа на животните, а година по-късно си прави първата татуировка.

Британски пожарникари изпяха песен в чест на Джуди Денч по случай премиерата на филма с нейно участие “Филомена”.

Когато Денч тръгнала към входа по червения килим, тя била забелязана от пожарникари, седнали в близкия пъб. Огнеборците поливали с бира края на протестната си акция по повод орязаните пенсии. Щом видели актрисата, те закрещели: 

“Джуди, обичаме те!”, след което изпели в нейна чест песента на “Бийтълс” “Хей, Джуд”

Джуди е родена в графство Йорк. Получава квакерско образование. Връзката й с театъра е от най-ранно детство - бащата на Джуди е лекар на Кралския театър на Йорк, а майка й отговаря за костюмите на трупата. Влюбената в драматичното изкуство девойка предприема съвсем логичната си следваща стъпка - да започне да учи за сценограф. 

Актьорският й дебют на професионална сцена (до този момент е играла в любителски спектакли) е с ливърпулската театрална трупа “Олд Викс”. А първата й роля е на Офелия в “Хамлет”. Следват двайсет години на звездна театрална кариера в Кралския национален театър и Кралската Шекспирова компания. 

Десет години след това идва ролята, която я прави една от най-известните жени в киното с филмите за Джеймс Бонд. За ролята на шефка на М6 и агент 007 я окуражава любимият й Майкъл Уилямс, който казва “винаги съм мечтал да живея с момиче на Бонд” 

Със съпруга си се запознава на сцената. През 1971 г. двамата играят в пиесата “Херцогинята на Малфи” на Джон Уебстър.

Още на следващата година се ражда дъщеря им Финти Уилямс - днес известна актриса. Денч си спомня с умиление за съвместния им живот и неведнъж е споделяла, че са имали късмет да се намерят един друг. Отношенията им винаги са били хармонични и не им се е налагало да полагат кой знае какви усилия, за да поддържат връзката си. Денч до ден днешен пази спомена за него жив.

“О, как ме караше да се смея. Той ме караше да вия от смях. Прекарвахме си чудесно. Никога не е било трудно между нас. Имах късмет да срещна Майк”, споделя актрисата.

През 80-те години Джуди се впуска в телевизионните сериали и получава признанието на критиката и световна известност. А колегите й актьори, сценографи, оператори и режисьори споделят, че тя е ненадминат професионалист.

“Тя е от хората, които винаги се грижат и тревожат за всички. От малка съм свикнала с тази страна на характера й. Ако някой страда или има проблем, на кого да се обади - естествено, обажда се на нея. Тя изслушва, помага. Но според мен тези неща доста я натъжават, понякога за известно време я сриват.

В момента, заради влошеното зрение, й е тежко, че вече не може да прави някои от любимите си неща - не може да бродира, не може вече да пише писма на ръка. 

Чар никога не й е липсвал с това нейно излъчване, смесица от топлота, сърдечност и пакостлива закачливост

Всичките й актьорски рефлекси са напълно инстинктивни. Не й се налага да обмисля, да пробва едно или друго. Всичко й идва отвътре. Толкова е естествена и обаятелна, че на човек му се иска тя да се обърне към него, да се усмихне, да го приобщи към своя свят. Джуди Денч е един от моите ментори в актьорската професия”, казва за нея актрисата Оливия Колман.

Макар и родена под щастлива звезда, Джуди понася тежък удар от съдбата. През 2001 г. съпругът й Майкъл Уилямс, с когото са си партнирали не веднъж, почива от рак на белите дробове - точно в деня, в който папа Йоан-Павел II му присъжда титлата Рицар на Св. Григорий за заслугите му към Католическата църква.

Денч заминава за Нова Скотия, Канада, почти веднага след погребението му, за да започне продукцията на драматичния филм на Ласе Халстрьом “Местни новини” - терапия, която тя по-късно определя като свое спасение. 

Скръбта ти дава огромно количество енергия. Трябваше да използвам това, споделя тя. След смъртта на Майкъл Денч смята, че никога няма да преодолее загубата. 

9 години по-късно, на 76-годишна възраст, получава втори шанс за любов 

През 2010 г. тя среща природозащитника Дейвид Милс, който я кани да открие заграждение за катерици в център за дива природа, който той управлява близо до дома й в Съри. 

Денч и Милс започват да прекарват време заедно, а връзката им продължава вече повече от десетилетие. Тя описва отношенията им като зрели и прекрасни. Дори след много години заедно тя все още го нарича “моя шампион”, защото не харесва думата партньор или гадже. Говорейки за щастливия им съюз, Денч споделя, че най-привлекателното нещо в една връзка е хуморът. 

“Обичам да се смея. Сега имам страхотен приятел”, казва актрисата. Денч е категорична, че няма да се омъжи за Милс. “Не, не, не, не, не! Нека просто да се държим като хора на нашата възраст”, казва носителката на “Оскар”. Двамата са решили да не живеят заедно. Домовете им обаче са само на 6 километра разстояние и двойката на практика винаги прекарва времето си или при единия, или при другия.

Подготви Поли БОЯНОВА