Цифрите са като азбуката за думите. Така наречените арабски, които използваме, произхождат от буквите на индусите. Броят на ъглите в знака означава съответната цифра. 

"В едно има един ъгъл, в две – два ъгъла, в три – три и така нататък. Понеже това е сравнително простичко и то се е наложило“, казва деканът на Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Първан Първанов.

Числата започват от едно и продължават до безкрайност. Колкото по-голямо става едно число, толкова повече цифри се изписват в него. В трилионите има от 13 до 15 цифри. А единица със сто нули след нея е числото Гугъл. То е толкова голямо, че е повече от броя на всички атоми във видимата ни Вселена.

Друго голямо число е Гугълплекс. То отговаря на 10 на степен Гугъл, но и то е крайно, защото винаги има възможност за добавяне на още единици към него. А най-голямото число, използвано до момента в математиката, е числото на Греъм, открито е през 70-те години.
Най-старото известно записано число е върху вълча кост намерена в Моравия. Върху нея са издълбани 55 резки по пет в група, а на всеки 25 – по една дълга черта. Археолозите датират находката от четвъртото хилядолетие преди новата ера.

Числата и смятането не са математика, а аритметика. Математиката представлява съвкупността от знания и е начин на мислене, а не игра с цифри. През 2016 година френски учени сканират с ядреномагнитен резонанс мозъците на 15 математици и 15 академици от други области. По време на експеримента на участниците са зададени 72 математически въпроса и 18 исторически.

Оказва се, че при математиците се активира схема от области свързани с познанията за брой и пространство. Друго наблюдение показва, че те имат интуиция по отношение на числата. Как обаче всичко това се проектира в математическо разсъждение остава загадка.
"Със сигурност по различен начин мисли математикът затова, защото се опитва да види каква е закономерността, която движи процесите и явленията и търси съществените връзки и механизмите стоящи зад тях“, казва проф. д-р Тинко Тинчев от Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“.

"Нещата не си ги представяме с числа, а с абстрактни понятия, но човек трябва да има такава настройка. Затова математици от различни страни може да говорят на различни езици, но пак ще се разберат“, казва проф. д-р Марусия Божкова от Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“.  

В математиката всяка следваща стъпка се опира на предишната. И ако логиката се запази, и не се допусне грешка, крайният резултат ще е верен. Животът ни ще е много по-подреден, ако в ежедневието също следваме този принцип. 

"Има нерешими задачи, има и такива, които имат повече решения. Но най-интересни са тези, за които има единствено решение“, казва доц. д-р Първанов.

Международната олимпиада по математика е като световно първенство за занимаващите се с тази наука. България, Унгария и Румъния са трите държави, които участват на нея от първото ѝ издание до сега без прекъсване. Със спечелените отличия от българските математици страната ни се нарежда в Топ 10 на най-добре представящите се нации. Олимпиадата се провежда в рамките на два дни, в които се решават шест задачи.

В тези състезания не е важно само да се смята вярно, а да се мисли с въображение. Важно е и да се сетиш бързо за хитър трик, в противен случай времето може да не стигне. Това обяснява гл. ас. д-р Живко Петров от Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“.

"Математическата логика не изследва фактите в житейската практика, а описва закономерностите и връзките между елементите. Обикновено се казва, че там където една верига се къса, е мястото, където последователността се губи. По този метод може да се проверява и качеството на нормативната уредба", категоричен е проф. д-р Тинко Тинчев пред България он Ер.

Точните науки са изключително важни за живота ни. Повечето хора използват познанията без да се замислят. Математическите модели намериха успешно приложение и при прогнозите на здравните власти за развитието на Ковид 19. Изчисленията са базирани на теорията на разклоняващите се схоластични процеси. Тя е възникнала в Швейцария, след като местните аристократични фамилии наблюдавали родословното си дърво.

Те са се учудвали защо при наличието на толкова много синове, които отново имат случаен брой синове, рано или късно тези фамилии, в рамките на два века. са изчезвали. Отговорът дали математиците Галтън и Уотсън с еволюционната теория на видовете, която показва, че рано или късно видовете изчезват. Това обяснява проф. д-р Марусия Божкова от Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“.

Именно този модел използват и математиците, за да изчислят кога една епидемия ще приключи. Защото вирусът също се размножава и разпространява, въпросът е до кога. 

"Специално в епидемиологията, за да бъдат прогнозите реалистични и правдоподобни трябва да сме наблюдавали поне едно огнище, което е елиминирано. За съжаление при Ковид -19 подобно нещо до момента не се наблюдава“, казва още проф. д-р Божкова.