Един арменец - Карен Алексанян, ни засрами. Преди 5 години. Засрами ни, защото ние не се сетихме за подобен паметник на БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ. Паметник, показващ мястото ни в световната култура.
Вече много хора знаят, че в старопрестолната ни първа столица на държавата България - Плиска (681 - 893), един арменец - Карен Алексанян, започна преди 5 години да съгражда “Двор на кирилицата”, уникален паметник на българските букви, единствен в света. Ние българите нямаме това постоянство - 5 години поред от 2015-а до днес Алексанян, с пари от собствения си бизнес, продължава да гради, да разширява с нови зали и експозиции този Културен дворец. 

В Двора са подредени всички букви от родната ни азбука. Издигнати са паметници на Кирил и Методий, на Покръстителя ни цар Борис I, в отделна зала са показани восъчните фигури на големите ни царе, а Алеята на писателите има за цел да представи 80 писатели от различни страни, които пишат с нашата азбука. Ако не знаете, 70 държави в света и 300 милиона хора пишат с нашата азбука. И НЯМА КАК ТЯ ДА БЪДЕ ИЗМЕСТЕНА ОТ ЛАТИНИЦАТА. Каквато мисъл бе насърчавана по едно време. 

Да споменем, че Алексанян прави всичко тук с пари от личния си бизнес. Не е поискал отникъде нито лев. Нито държавни пари, нито Европейски програми. И наместо, по подобие на наши бизнесмени, да си накупи къщи по Европа, да пътува със семейството си където си иска, да си харчи парите за луксозни стоки и забавления по курорти, той гради Български паметник за всички времена. Да сравняваме ли как нашите бизнесмени разпердушиниха училища, кина, културни центрове, да не говорим за индустриални строежи. А с парите заживяха, упоени от славолюбие и властолюбие. 

- Вие не сте взели, нито получили пари от европейски фондове или от държавата тук, за да строите уникалния паметник на културата ни?

- За мен е и дълг, и гордост, че правя това с пари от моя бизнес. Ако бяха ми ги дали от държавата или европейски програми, сигурно тук щяха да идват час по час министрите и правителството. Сигурно щяха и да ме хвалят. Нито един културен министър не се е отбил поне да види. Какво повече да кажа.

- Как стана всичко това?

- Преди повече от 20 години за пръв път дойдох в Плиска. В Шумен срещнах жена си, голямата ми любов, и така станах български зет. Децата ни учат и живеят тук. Когато за пръв път бях в Плиска, усетих я като магическо място. Тук е с цялото си величие древната християнска столица. Оказала влияние върху целия европейски свят. Най-старата държава в Европа.

Много от младите хора не познават величието и древността на България. А това е основа за самочувствие и за гордост пред света вчера и днес. Ще бъде и утре. През IX век Базиликата в Плиска е била най-големият храм в Европа - 99 м дълга, 30 м широка, Плиска се е простирала на 23 кв. км - колкото сегашна София и почти колкото тогавашен Константинопол. 

- Откъде тръгва това ваше преклонение към кирилицата? 

- От моята майка. Знаете ли кое е най-важното? Да научиш детето от малко колко важна е културата за всеки човек. Когато бях 7-годишен и се учех да чета и пиша (имам руско образование), моята учителка разказа в клас как двама българи - Кирил и Методий, са създали азбуката на славянските народи. По същото време майка ми ме водеше със себе си на лекции в университета. Тя беше невероятен човек и учител. Занимаваше се с литература, преподаваше пиано. Вкъщи имаше библиотека към 3000 книги, всички на кирилица. С времето все повече ме увличаше историята на буквите и исках да разбера как са се превърнали в писменост на толкова много хора по света. 

Да, моята майка стои в дъното на тази моя безгранична любов към писмеността, към възпитанието в ценностите на културата. Защото без тях няма нация, няма народ, няма държава. Затова всичко, което съграждам в Плиска, посветих на моята майка, която почина само на 56 години, през 2002 г. Миналото винаги ме е привличало. А аз съм живял на много места. Повече от 20 години съм в България, имам приятели от различни националности и ми е интересно как се пресичат културите ни, от какво се определят ценностите ни.

- Много красиво са изработени 30-те букви от нашата азбука. Кой е майсторът?

- Още с влизането в Двора се виждат “образите” на всяка буква, високи над 2 метра всяка. Като идват посетители, обикновено се снимат до своята буква според името си. Изработени са от каменна туфа лично от известния арменски майстор Рубен Налбандян и 12 негови ученици.

Докарахме ги с тирове от моята Армения. “Дворът на кирилицата” е разположен в “Крепост на кирилицата”, създадена е експозиционна зала с восъчни фигури на големите личности, създали и разпространили азбуката ни, с паметник и параклис на цар Борис Първи - Покръстителят български - заради неговата роля за признаването на свещената писменост като официална азбука. В Двора е издигнат и огромен християнски кръст. Има и страноприемница в български стил за хората, които искат да останат за по-дълго време.

- Разраства се и наречената от вас “Алея на писателите”...

- Тя ще побере изработени бюстове, барелефи на 80 писатели от различни държави, където се пише с кирилицата. Да припомня, че в света 70 държави и 300 милиона хора пишат на кирилицата. Първият бюст, който поставихме, бе свързан с честването на Яворов.

Как няма да потръпнеш, че някъде тук е била създадена кирилицата - азбуката с най-мъченическа историческа съдба. Познавам четири азбуки, но никоя друга писменост не е била подлагана на такива гонения и страдания, а нейните застъпници са проявявали несломим дух в отстояването й. Арменската е много по-стара от славянската. Сътворена е през 405 г., но помощник на нашия създател на писмеността е бил действащият патриарх и цар, не е имало трудности при налагането й.

Осем български светци участват в създаването на кирилицата: Кирил и Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд (св. Седмочисленици) и цар Борис. Всъщност малко хора отдават дължимото на първия български цар за приемането и утвърждаването на кирилската азбука. Затова и на всеки 2 май тук, в “Двора на кирилицата”, стават големи празненства в чест на княз Борис Първи. Дворът на кирилицата се появи, за да се открои значимостта на Плиска не само за българската, а за световната културна история. Защото кирилицата се е появила като писменост за славянските християнски народи, но днес и татарите, чеченците, дагестанците, половината от казахстанците, които са мюсюлмани; някои будисти и др. също пишат на азбуката, създадена от българите св. св. Кирил и Методий.

Тук пристигат хора от различни държави, за да видят уникалната Плиска. Да видят и единствения паметник на Буквите. Ученици правят тук свои изложби, чествания, лекции, тържества. Млади двойки сключват брак в Двора на кирилицата, семейства кръщават тук децата си. 

Плиска е не само градът, където Аспарух забива меча си с думите: “Тук ще бъде България”, но и мястото на покръстването на българите през 865 г. Пак в Плиска, през 893 г., кирилицата е провъзгласена за официална азбука. Българите трябва да се гордеят с миналото си, със Златния век на българската култура. Със своята древност и величие.
Ето как един човек, Карен Алексанян, заради своето преклонение пред кирилицата допринася и за възраждането на едно малко селище от България.

Савка ЧОЛАКОВА