Д-р Веселин Милков е роден 1952 година в Ловеч. Завършва медицина през 1976 г. във Висшия медицински институт в София и специализира вътрешни болести и нефрология. Работил е в Южна Африка като консултант нефролог и завежда център по хемодиализа в болницата в Барагуанат (най-голямата болница в Южното полукълбо според Книгата на Гинес). Работил е още като семеен лекар в Дъблин, Ирландия. Специализира китайска медицина и през 1999 г. получава степен д-р по китайска медицина. От декември 2015 г. започва да консултира в МКЦ "Моят лекар" - Студентски град. В Интервю за "България днес" той обяснява какви са последиците от студа за здравето.
- Д-р Милков, метеоролозите алармираха, че ни очакват много ниски температури до края на седмицата. Как се отразява на човешкия организъм подобно драстично застудяване?
- Подобни ниски температури са доста необичайни като фактор върху човешкия организъм. Тялото ни не е свикнало както на много ниски, така и на високи температури. Най-изложени на риск от екстремния студ са хората със сърдечно-съдови заболявания. Когато температурата около нас се понижи значително, организмът веднага реагира със свиване на кръвоносните съдове на периферията. Идеята е да запази кръвоснабдяването за важни органи в човешкия организъм - бял дроб, мозък, бъбреци и така нататък.


- Защо хората със сърдечно-съдови заболявания са сред най-застрашените от застудяването?
- Студът води до рязко покачване на кръвното налягане, като може да нарасне до 10-15 или повече милиметър живачен стълб (единица за измерване на налягане). Хора, които имат хипертония, ако не са си коригирали дозата на лекарствата, може рязко да вдигнат кръвно налягане. Когато ходим по улицата и ни лъхне леденостуден вятър по лицето, много често се получава силен спазъм на кръвоносните съдове на лицето. Това може да предизвика т.нар. стенокардия (остра болка в гърдите, причинена от исхемия на сърдечния мускул). Това е нещо като прединфрактно състояние. Има проучвания във Великобритания, където са установили, че при резки застудявания, особено съпроводени със силен вятър, рискът от сърдечно-съдови заболявания (инфаркт, инсулт) се увеличава до 50%. Но нека се знае, че рискът е за всички, особено за хората, които са на повече години, както и за малките деца.

- Споменахте, че в даден момент се стига да прединфарктно състояние, но може ли студът да е причината реално да последва и инфаркт?
- Може. Особено при хората, които имат атеросклеротични проблеми на кръвоносните съдове на сърцето. Този спазъм допълнително намалява притока на кръв към миокарда. Така че може да се стигне до инфаркт на сърдечния мускул. Не мога да кажа точни статистики за инфарктите в студено време в България, но в много други държави ситуацията е рискова.

- Какви проблеми могат да ни причинят още минусовите температури?
- Самото измръзване също е рисково като фактор, когато сме изложени на такива екстремни условия. Може да засегне органи, които не са чак толкова богато кръвоснабдени - пръстите, носа и т.н. Бездомните хора във всички случаи трябва да потърсят къде да се подслонят, за да прекарат известно време на малко по-висока температура. Измръзването е нещо, което е изключително неприятно и може да се стигне до ампутация на крайниците. При замръзналите в планината например най-често пръстите на ръцете и краката почерняват и се стига до некроза. Тогава се налага ампутиране.

- Какви превантивни мерки могат да вземат хората, за да не стигат до драматични здравословни проблеми?
- На първо място - трябва да се обличаме добре. Да не забравяме и да си сложим шал на лицето. Хората в рисковите групи трябва да избягват да ходят срещу силен вятър, защото веднага ще усетят едно стягане на сърцето от ледения въздух. Задължителни също са шапките и ръкавиците. Препоръчително е също да се избягва работа на открито. Един от методите на затопляне, когато сме на открито, е да се движим малко по-бързо. Не да бягаме, защото тогава се увеличава честотата на дишането и в белия дроб влиза леден въздух, който не можем да затоплим с едно вдишване. Това също води до увреждане на белия дроб, пневмония и неприятни инфекции на горните дихателни пътища. Хубаво е да се движим малко по-бързо, за да се затоплим. Помага също така прием на умерено затоплени течности - чай например. Желателно е работодателите на работници, които работят навън, да им осигурят топли напитки през деня. Говорим за екстремни условия, при които хората няма къде да се подслонят. Сещам се, че такива са стрелочниците по гарите, хора, обслужващи железопътната инфраструктура, на летищата и т.н. Всеки трябва да се погрижи за себе си, за да не се стигне до сериозни последствия.

- След рязкото застудяване неизбежно ще последва затопляне и процесът се обръща. Какви са рисковете в тази ситуация?
- След ниските температури ще се стигне до нормализиране и едва ли ще има екстремно високи температури. Ако очакваме, както казаха синоптиците, температури от -20 градуса, т.нар. "затопляне" сигурно ще е до 0 градуса. С такава разлика организмът може да се справи сравнително добре. Ако се получи наистина голяма разлика от 30 и повече градуса - примерно човек е бил на -15 градуса и отиде в топла страна като Дубай на +40 градуса, то тогава ще има много трудно адаптиране. Нещата трябва да стават по-постепенно, за да не се натоварва организмът.

- Грипната вълна беше ли успешно овладяна тази година?
- Решението за прекратяването на учебните занятия до края на седмицата е изключително добро. Първо, защото се очакват по-ниски температури през следващите дни, и, второ, защото събирането на много хора на едно място води до разпространяването на вируса. Това важи особено за децата. Така че това е един от добрите методи за ограничаването на епидемията. В случая огромно значение има профилактика - носенето на маски, избягване на посещение на места, където има твърде много хора, шопинг центрове, кина и т.н. Всяко едно такова ограничение ще доведе до по-слабо разпространяване на вируса.