Законопроектът за българския жестов език е дело на двугодишна работа на експерти, представители на ресорните министерства и на над 20 организации на и за хора с увреден слух.

Пред БНТ министърът на труда и социалната политика Деница Сачева обясни, че диалогът е бил труден, защото представителите на глухата общност, с които се е срещнала, са имали различни виждания и идеи за закона.

"Аз се радвам, че въпреки трудностите, през които минахме, каузата винаги е обединявала всички нас", сподели министърът и добави, че е наясно, че дори и настоящите текстове да имат нужда от допълнително развитие в бъдеще, целта е да се постави България на картата на останалите европейски държави и да се докаже, че у нас се мисли активно за хората с увреждания.

"Основният проблем за нас пред всички тези години е, че няма достъпност", обясни Александър Иванов, председател на "Мога".

Борбата на глухите хора у нас е за това те да имат достъп до информация в медиите, при обществените услуги, в министерствата, в общината, добави той.

"В самия текст на закона е записано задължение към всички представители на медиите, които имат новинарски и публицистични предавания, да правят так, че тази общност от почти 120 000 наши съграждани за има възможност да знаят какво се случва в страната", каза министър Сачева.

Всеки един човек с увреден слух ще има възможност да получи до 120 часа годишно да ползва превод. За целта са отделени 3 милиона лева за следващата година. Ще има възможност да се види как се развива тази услуга и да се разшири.

За студенти и докторанти са предвидени 60 часа жестомимичен превод на семестър, за да могат да се интегрират те по-пълноценно.

Първото предизвикателство е да се осигури регистър на жестомимичните преводачи, който да се поддържа от Агенцията за хората с увреждания. Ще бъде създаден Съвет за жестов език към министъра на образованието. Той ще се занимава с развитието на езика и стона да се продължат изследванията на българския жестов език.