Основателят на култовата група “Нова генерация” - Димитър Воев, музикант, певец, композитор и поет, сега щеше да е на 55 години (1965-1992). Неговата генерация вече става част от аудиторията на нашия вестник “Над 55”.

В току-що излязлата луксозна книга “Непрочетено” на издателство “Парадокс”, чийто съставител е по-малката дъщеря на Воев - Димитра Воева, си дават среща 150 стихотворения от неговия архив. Подбрани са от неговите 12 тетрадки със стихове, писани между 1982 и 1992 г. В нея са и текстовете на най-известните му песни, които се пеят и днес. Прочутите “Кукла”, “Ловецът на сърца”, “Само двама” , “Нова генерация завинаги”, “Скорпионите танцуват сами”, “Ледове”.

Гледам на снимките от 80-те години - почитателите на родната легенда Димитър Воев, ученици с коси “петльов гребен” по последната западна мода, с широките пуловери от ширпотребата на социализма, с кецове ала певеца Васил Найденов... Възторжени момчета и момичета, родени в шейсетте и седемдесетте години, които искат да слушат нова музика, да са модерни, да танцуват... Много ли искат? Но страхът да не се развилнее младежта, да стои кротко, да спазва социалистическия ред всъщност я прави по агресивна, отколкото би била, ако диктатурата се е съобразявала с новото поколение. 

Воев споделя през 1987 г.: 

“Нова генерация” е моята група. С нея се забавлявам на тъмно. Пресъздавам лиричния мистицизъм на сърцето си. По радиото и телевизията почти не ни пускат. Страхуват се от нашата искреност. Защото тя изгаря и те кара да се чувстваш неудобно. Когато не си чист. Казват, че нашите песни са мрачни, защото на тях им е мрачно в главите от затворения кръг на глупостта и суетата, в който се намират.

Те ми приличат на малки човечета, които се страхуват от господарите си. Само че в случая господари няма и остава само страхът. А когато понякога го преодолеят, се натъкват на собствената си посредственост. Която в повечето случаи се оказва непреодолима бариера.

Това е всичко. Иначе на бас китара се свири лесно. Слагаш си ръцете - едната на грифа, другата на струните и: там, там, там. А и струните са само четири”.

Погледнете само каква полицейска стена брани събитието 

Това е един от Концертите на “Нова генерация”!!! Снимките дължим на Нели Воева - тя е жената до Воев. Майка на неговите две дъщери - Магдалена и Димитра. Мъжът й я наричал с нежност: Нели-Невен и Жената-жито.
Димитра Воева
 
Фотографското изкуство на Нели Воева е сериозен архив на времето, един смел фотопрочит на конфликтите, на страховете и мечтата за щастие и свободен избор...

Димитра се ражда 5 месеца след като баща й вече го няма на този свят 

Сестра й Магдалена е на 2 годинки и половина. Майка им не се поколебава да отгледа сама момичетата. Остава вярна на съпруга си и след смъртта. Тя е постоянен инициатор на събитията в негова памет и деен член на фондация “Димитър Воев”.

Питам Димитра: Книгата за баща ти “Непрочетено” се основава изцяло на ръкописния му архив и за пръв път представя поетичното му творчество в неговата цялост. Това може би те е приближило повече към твоя татко, който никога не си могла да видиш?

- Няма как да не се докосна до чувствителността на баща ми чрез неговите стихове. Представата ми за него е изградена най-вече от разказите на майка ми, както и на неговите близки приятели. Представям си го като фин човек, който трудно би търпял грубостта, лицемерието и фалша в отношенията между хората. 

- Сънувала ли си го някога, говориш ли си с него наум?

- Нямам ярки сънища с него, които да съм запомнила. По отношение на “разговорите”, случвало ми се е да търся съвети, когато съм имала необходимост. Родителите са тези, от които учим първите си уроци, които ни дават ориентир за добро и зло, тези, на чийто модел подражаваме. При мен няма нищо по-различно, просто уроците на баща ми са стигали до мен чрез текстовете и стиховете му 

- Кое от стихотворенията му най ти харесва? Имаш ли си любима негова песен?

- Тъй като интервюто е по повод книгата “Непрочетено”, ще спомена някои от стихотворенията, които се публикуват за първи път в нея и са ме впечатлили най-силно - това са “Хартрайдер”, “Младостта ми” и “Графика”. 
Много е трудно да посоча една любима песен, но определено харесвам най-“дарк” парчетата и мога да ги слушам, както в по-меланхолично, така и в най-весело настроение. Онези, които ми идват наум първи, са “Обичам”, “Скорпионите танцуват сами” и “Ледове”. 

- Какво от днешната действителност ти харесва и какво не?

- Не ми харесва надвикването - да искаш да говориш на всяка цена, дори и да няма какво да кажеш. С това е свързана и претенцията, че всеки е експерт по всичко и мнението има еднаква тежест дори и по въпроси, които изискват определено образование и опит. Дразни ме и липсата на уважение към другия. И може би донякъде е изненадващо - не че не вярвам в енергията на новата генерация, но не ми харесва издигането на младостта в култ и в някакъв смисъл омаловажаването на по-възрастните.

Все пак мисля, че всяко  поколение си има своите предимства пред предходните и ми се ще да вярвам, че сегашното робува по-малко на въпроса “Какво ще кажат хората?”, отколкото предишното. 

- Какво за баща ти си научила от майка си, което силно те е впечатлило?

- Интересно е неговото отношение към семейството - въпреки възрастта му и начина на живот, който се предполага, че има един толкова освободен артист. Майка ми е разказвала, че е изпитвал уважение към някои световноизвестни изпълнители и групи, които на турнета водят жените си с тях, а не се възползват от славата си. Впечатлила ме е и магията на техните взаимоотношения, умението им да си изградят един собствен свят, в който да живеят по собствени правила, без да следват наложени стереотипи.

Савка ЧОЛАКОВА