144 години от Баташкото клане и края на Априлското въстание се навършват днес.

Съпътстващите възпоменателни събития са отменени заради извънредната епидемологична обстановка. В тесен кръг и при строги мерки за безопасност ще бъдат поднесени цветя пред всеки от баташките монументи. 

В църквата „Света Неделя” ще бъде отслужена празнична вечерня.

Клането в ямболското село Бояджик, наричано още „Кървавото хоро“, e eдно от най-масовите кланета над българския народ по време на османското владичество.
 
При подготовката на Априлското въстание селото попада във Втори Сливенски окръг. Той обаче не се вдига така, както правят градовете и селата в Пловдивско. Само една чета излиза от Сливен и тя е разбита от турците.
 
На 11 май 1876 г. селяните от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват, селяните поставили въоръжена стража в края на селото.
 
По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.
 
Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца. Хванатите живи около 50 младежи били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова Бояджишкото клане е известно в историята и като „кървавото хоро”.
 
Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците. Бояджишкото клане е определено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото. В него загиват 170 души мъже, жени и деца, и 2-ма свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви.
 
Сред убитите е и дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов, а неговият баща Иван, още бебе, оцелява в прегръдките на убития. Куршумът, убил дядото, оставя белег на главата на петмесечния Иван, оцелял в прегръдките на бащата си.
 
Той спасява детето си с цената на своя живот. През 1889 г. бащата на Джон - Иван Атанасов емигрира в Щатите и се заселва в Хамилтън, където на 4 октомври 1903 г. се ражда Джон Винсънт Атанасов като първо от 10-те му деца.