На 31 октомври светът празнува Хелоуин. По традиция на днешния ден се дълбаят тикви, организират се маскени партита, погаждат се номера, разказват се страшни истории и се гледат филми на ужасите.
Костюмите за Хелоуин обикновено копират тези на свръхестествени фигури като чудовища, призраци, скелети, вещици и демони. С течение на времето към тях се добавят и костюми на популярни герои от научно-фантастични филми, на известни личности, нинджи и принцеси.

Някога жителите на Ирландия и Шотландия дълбаели репи и ги превръщали във фенери, които да осветяват пътя на мъртвите души, държани в чистилището, пише Нова телевизия. Но имигрантите в Северна Америка започнали да използват тиквата, която е много по-голяма и по-удобна за дълбаене.

Традиционните цветове на Хелоуин са черното и оранжевото.

Произходът на празника е свързан с древните келти. Те празнували своята Нова година – Самхайн, в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят.

а да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се заситят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и се принасяли животни в жертва. В края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището в дома си.

През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 31 октомври като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, който в страните с голямо келтско население естествено съвпаднал и се слял с традиционно съществуващия езически празник.