“Намираме се в едно голямо хале с изпочупени стъкла. Когато навън вали, и в халето вали. Изпокъсани ленти се търкалят по счупени ролки. Краката ни затъват в прах или кал (според атмосферните условия) почти до глезените.

Високи обувки ни се полагат в годината веднъж. Не винаги има в склада. Работното облекло също е кът. Машините са стари и грохнали. Резервни части няма. В дългите галерии тук-там свети по някоя крушка – няма. Непрекъснато се оглеждаме, панелът да не пропадне под краката ни и да не полетим заедно с него от почти десет метра височина. А пък, ако се откачи таванът и каската няма да ни спаси. През зимата умираме от студ и кал плюс пепеляка, който се рее из въздуха, а през лятото като се напече панелът, става страшно. Виждали ли сте риба на сухо? Да, ние сме на сухо. По работните места няма вода. (...) Липсват елементарни човешки условия. Тоалетна няма. Оглеждаш се, и физиологичните нужди ги вършиш върху лентите. След това изриваш с лопатата, хвърляш върху лентата и всичко отива в пещите на машините. Ако си потърсиш правата, ставаш конфликтна личност и уволнението ти е сигурно. С целия този ад сме свикнали от години...” 
Така Василка Велчовска описва многото години на трудовия си стаж в комбината “Кремиковци”. Сега, когато е пенсионер, тя издава стихосбирката “Буря, мъка, живот”, където описва и с най-малки подробности какво се случва в комбината, какви са взаимоотношенията между колеги, началници и работници. В увода на книгата си Велчовска говори за нечовешките условия и труд, на които са подложени работниците там. Самата тя се страхувала да реагира по-остро, за да не бъде съдена. “Години наред не знаех да си мълча и затова съм с нищожна пенсия за металург. Не съжалявам за нищо”, казва Велчовска. 
Случаят невероятно много наподобява лентата на Ники Каро “Северна страна”, където майка с две деца работи в местния рудник, типично мъжка професия и където е подложена на невероятни оскърбления и обиди. Но се оказва, че художествената измислица не е толкова измислена. 
“Кремиковци” вече от около година не работи. Концесията на рудника изтича, а държавата отказва да поеме своята собственост обратно.
Заради лошото си финансово състояние „Кремиковци" също се оказва, че не може да поддържа съоръженията в рудника.
Обектът е оставен единствено в ръцете на работници, които от октомври миналата година не са получавали заплати. Въпреки това те работят в рудника, за да предпазят района от наводнения и развитие на свлачищни процеси. 
Десислава Вангелова, БЛИЦ